Определение № 7100 от 27.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7100 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502518 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. О. Х. срещу Определение Рег.№ 5045 / 04.02.2026 г. по гр.д. №51231/2025 г. по описа на СРС, 77 състав, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят излага оплакване, че за неправилност на извода на СРС, че искът по чл.29, ал.3 СК е подаден извън преклузивния едногодишен срок и поради това – недопустим. Поддържа, че искът следва да се счита предявен на 07.02.2025 г., когато претенцията е заявена с отговор на искова молба по предявен срещу него иск за делба. Обстоятелството, че съдът е отделил производството едва по-късно, не променя факта, че сезирането е настъпило на 07.02.2025 г. – преди изтичане на преклузивния срок, като на основание чл.129, ал. 5 ГПК, след отстраняване на нередовностите, правните последици на исковата молба се зачитат от първоначалния момент на постъпването й.

Въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от С. О. Х. с претенция по чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от общо имущество, придобито по време на брака, с отговор на исковата молба, подаден по гр.д. №63039/2024, с предмет предявен от М.К.Г. иск за делба на имоти след прекратяване на съпружеска имуществена общност чрез развод. Отговорът на исковата молба по гр.д.

№63039/2024 г., е постъпил в съда на 07.02.2025 г. С определението по чл.140 1

ГПК по гр.д. № по гр.д. №63039/2024 г. първоинстанционният съд е приел, че възражението по чл.29, ал.3 ГПК не следва да се приема за съвместно разглеждане в производството по съдебна делба - претенцията може да се заяви като конститутивен иск, който не подлежи на съединяване с иск за делба. С молба от 04.09.2025 г. ответникът Х. е поискал претенцията по чл.29, ал.3 СК да бъде отделена за разглеждане в отделно исково производство. В проведеното на 06.11.2025 г. първо съдебно заседание по делото за делба съдът е постановил претенцията по чл.29, ал.3 СК да се разгледа в отделно исково производство и въз основа на посочения акт е образувано гр.д.

№51231/2025 г. В изпълнение на указания по чл.129 ГПК ищецът е представил на съда писмени доказателства, в това число – за датата на прекратяване на брака между страните – 31.07.2024 г.

С обжалвания акт СРС е приел, че в подадения в производството по делба отговор на исковата молба ответникът-съделител и ищец в настоящото производство С. О. Х. не е заявил искова претенция по чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а е навел единствено възражение в тази насока. Едва с молба от 04.09.2025 г. по делбеното производство ответникът-съделител е формулирал волеизявление, че искането по чл.29, ал.3 СК следва да се счита за предявен изричен иск за определяне на по-голям дял от цялото имущество, придобито по време на брака. Поради това съдът е приел 04.09.2025 г. за надлежна дата на предявяване на исковата претенция. Доколкото съдебното решение, с което е прекратен бракът между страните, е влязло в сила на 31.07.2024 г., а съгласно чл. 31 СК исковете по чл.

29, ал. 3 СК могат да се предявят в срок от една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност, то искът е предявен извън преклузивния срок. По тези съображения е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Обжалваният акт е неправилен. По силата на чл.2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и е длъжен да дава указания на страните в какво се състои нередовността и как да бъде отстранена, в случай че не е налице редовно сезиране на съда – чл.101 ГПК.

По силата на чл.101, ал.2 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. Правилен е изводът на съда в 2 делбеното производство по гр.д. №63039/2024 г., че претенцията по чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака имущество не може да бъде заявена чрез възражение, нито да се съедини за съвместно разглеждане с иска за делба. Ето защо дължимото процесуално действие на съда е да отстрани нередовността при сезирането си, като даде на страната по реда на чл.101 ГПК съответни указания, което не е сторено. По повод изрична молба на страната в рамките на делбеното производство съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.29, ал.3 СК и го е отделил за разглеждане в отделно производство. Настоящият състав обаче не споделя съображенията, че за момент на сезиране на съда следва да се счита подаване на молбата от 04.09.2025 г. за отделяне на претенцията по чл.29, ал.3 СК в друго производство. С цитираната молба се иска извършване на процесуално действие по вече заявена претенция, ето защо произволен и необоснован е изводът, че посочената молба е иницииращ документ, с който се сезира съда с искане за защита. В съответствие с чл.101, ал.1 ГПК следва да се приеме, че молбата за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака общо имущество е направена на 07.02.2025 г. – с подаване на отговор по гр.д.

№63039/2024 г., съдържащ искане в посочения смисъл, което се явява нередовно процесуално действие (заявено по ненадлежен процесуален ред и в производство, в което не може да бъде разгледано). Доколкото нередовността е отстранена в по-късен момент, по силата на ал.2 на чл.101 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му – 07.02.2025 г. Преклузивният срок за предявяване на иск по чл.29, ал.3 ГПК изтича на 31.07.2025 г., поради което претенцията на жалбоподателя е заявена в рамките на срока и не е преклудирана.

По изложените съображения настоящият състав приема, че изводът на първоинстанционния съд за процесуална пречка за разглеждане на иска по чл.29, ал.3 СК е неправилен. Обжалваното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение Рег.№ 5045 / 04.02.2026 г. по гр.д. №51231/2025 3 г. по описа на СРС, 77 състав, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

В Р Ъ Щ А делото на СРС, съдопроизводствените действия.

77 състав, за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4