Решение № 20 от 08.07.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. К. , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Гражданско дело № 20205100100151 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Е.А. Х., чрез представителя си по пълномощие, твърди, че на 06.09.2018 г., около 15.30 часа, с неговия приятел Т.Б. минавали през пешеходния въжен мост над река В., свързващ селата Д. и К. в община К.. На около 30 метра от началото на моста, от страната на село Д., внезапно се счупили изгнили дървени части от пътната конструкция на моста, като изведнъж пропаднала цялата дъсчена настилка в тази част.

Ищецът паднал по корем в калното корито на реката от 10 метра височина, като след удара загубил съзнание. След като дошъл на себе си изпитал болка по цялото тяло и не можел да се раздвижи, да диша и да говори. С огромни усилия успял да се обади по телефона и малко след това дядо му дошъл и го закарал в болницата в гр. З., а ищецът бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Ат.

Д.” в гр. К.. Установило се, че вследствие на инцидента, ищецът имал причинено компресионно счупване на тялото, на десния поясен прешлен, счупване на кръстеца, счупване на граховидната кост на дясната гривнена става, счупване на скочната кост на дясната глезена става, като тези увреждания били получени при контакта на тялото му върху каменното корито на река В.. По случая в Районна прокуратура – М. било образувано 1 досъдебно производство №*00/2018 г. по описа на РУ – К., прокурорска преписка № 839/2018 г. по описа на РП – М., за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. С постановление на прокурор от РП – М. досъдебно производство №100/2018 г. било прекратено, тъй като в хода на разследването не е установено конкретно длъжностно лице, което да е извършило виновно деяние с действие или бездействие.

Безспорно било установено по делото, че към 06.09.2018 година мостовото съоръжение не е поддържано в състояние, осигуряващо безопасно преминаване по него, без риск за неблагоприятни последици при ползването му. Не е било обезопасено и забранено преминаването на хора през моста, не са били поставени предупредителни табели за опасност. Безспорно било установено, че не са били предприемани необходимите дейности за поддържането му и за безопасното ползване и осигуряване изправността на мостовото съоръжение, от собственика му Община – К.. Установено било бездействие на Община – К., свързано с поддръжката на общинската инфраструктура – мостово съоръжение, въжен мост над река В., свързващ селата К. и Д. в община К., което е в причинно – следствена връзка с причинените на ищеца психически и телесни увреждания. Сочи се, че за това за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу Община – К.. В резултата на бездействието на ответника на ищеца били причинени 5 средни телесни повреди, подробно посочени в исковата молба и описани по-горе в доклада. Тяхната съвкупност довела до обездвижване на тялото на ищеца с корсет за няколко месеца. Преживял изключително трудно поносими болки и страдания, свързани с обездвижването му. Нарушил се обичайния му начин на живот, свързан с ежедневните му дейности. От болките не е могъл да заспи повече от 10 дни. Бил прикован на леглото и не можел да използва тоалетната при нужда, поставяли му подлога. Наред с болката, изпитвал срам и унижение. Нарушило се психическото му здраве, изпитвал страх и безпокойство, безнадеждност и отчаяние от неизвестността дали би могъл да възстанови здравето си. Загубил контакти с негови близки и приятели и изпуснал училищната подготовка за дълъг период от време.

Загубил доверието към институциите, които били виновни за неговото състояние. Не разбирал в какво се състои неговата вина за състоянието му. В резултата на залежаването на ищеца и обездвижването му, и третирането на организма му срещу болката с аналгетици, ищецът е развил бъбречно 2 каменна болест, в резултата на което е изпитвал допълнително силни болки.

Във връзка с телесните му увреждания и страдания пострадал не само ищецът, но и цялото му семейство. Трудно се възстановявал, не можел да ходи нормално, не можел да спортува и изпитвал болки при физически натоварвания. Развил чувство на трайно увреден човек, макар че е само на 17 години. Поради изложеното, моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 80 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания – физически и психически, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.09.2018 година до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск, като излага съображения. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът община К. не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения и не е оспорил истинността на представен документ. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, излага съображения за неоснователност на предявения иск и моли съда да го отхвърли. При условията на евентуалност счита иска за завишен и моли съда да го намали. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящото дело досъдебно производство №*00/2018 г. по описа на РУ – К., ведно с наблюдателни материали по преписка вх. № 839/2018 г. по описа на ТО – М. при РП – К., се установява, че посоченото досъдебно производство е образувано за това, че на 06.09.2018 г.

В землището на с. Д., община К., област К., е причинена на Е.А. Х. от с. К., община К., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна глезенна става, довело до трайно затрудняване движението на десния крак, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност при експлоатация и поддържане на пешеходен въжен мост над река В., свързващ селата Д. и К., община К. – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Установява се също така, че с постановление от 3

20.02.2020 г. На Районна прокуратура – М. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №*00/2018 г. по описа на РУ – К., образувано за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер. В постановлението се сочи, че в хода на разследването е установена противоправност, изразяваща се в необезопасеност на моста, свързана с липса на действия и мероприятия по поддръжката и обезопасяването му от страна на община К., но не е установено кое е длъжностното лице, отговорно за създадения риск от неблагоприятни последици при ползването на моста.

Прието е също, че липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл. 134, ал. 1 от НК, а именно – изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Разпитаната по делото като свидетел Н.С.Х. – майка на ищеца, установява, че на 06.09.2018 г. дошъл Т. да вземе сина й Е. от тях, като казали, че ще ходят до с. Д.. От с. К. до с. Д. имало изгнил мост. Установява, че по някое време синът й Е. й се обадил по телефона и й казал, че паднали с Т. от моста. Свидетелката разбрала по говора, че има нещо, синът й не можел да диша, дишането му не било нормално. Тръгнала към моста и минала под него, по реката, по камъните и видяла, че синът й и Т. били върху камъните.

Синът й бил там, не мърдал, имал силни болки и не можел да говори. Понеже не можела сама да вдигне сина си свидетелката се обадила на своя баща, който дошъл ведната и без да губят време ги качили и двамата заедно с баща й в колата. Ищецът Е. имал силни болки на кръста, на ръката, на краката.

Същата вечер веднага ги закарали в гр. З. с баща й и там им направиха изследвания. Казали им, че не са за там и веднага трябва да отидат до гр. К. с линейката. Линейката тръгнала с Е. и Т., а свидетелката с нейния баща се движили зад тях с кола. В „Бърза помощ” гледали сина й и казали, че десния крак е счупен. Той имал навсякъде болки, не можел да стои седнал. Тогава му гипсирали крака и се върнали вкъщи. Но болките продължили цяла нощ, като на сутринта Е. казвал, че го боли кръста и пак се обадили на нейния баща и той решил да го закарат в гр. С.. Там започнали всички процедури, казали, че Е. има счупен прешлен на кръста и ръката е счупена, и десния крак. Синът й лежал там една седмица. От „Бърза помощ” лекарите му сложили корсет на кръста, да не мърда, като след това се прибрали и от лежането Е. получил 4 бъбречна криза. След един месец отново отишли със сина й в гр. С.. Е. имал силни болки, повръщане, гадене, пикаел кръв. Тогава стоял още 10 дни в болницата. Когато пооздравял го прибрали вкъщи. Лекарите казали, че има камъни в бъбреците и че се е получило от падането, защото много е лежал и не могат да се изчистят бъбреците. Е. бил обездвижен на легло 2 месеца.

Лежал само по гръб, не можел да става, не можел да мърда, слагали подлоги.

След тези два месеца имал болки и казали, че още трябва да стои с корсет и трябва да не стои изправен, да не мърда. Състоянието му не било добро, имал болки, не искале хора вътре. Сочи, че синът й станал нервен от случилото се, нервирал се от малко, не искал да се вижда с приятели. Когато се усещал подобре излизал с приятели, но вече не било както преди. Имал проблем с безсънието, не може да спи, някой път ставал от леглото и казвал, че не може да спи, казвал, че не е спокоен. Твърди ,че още има болки в кръста и не му давали да върши работа. Трудно се изправял като се мие, не искал да чете, нервирал се, много бързо забравял. Преди не забравял така. Свидетелката разбрала, че децата (синът й и неговия приятел Т.) са паднали, защото дъските на моста са били изгнили и са паднали долу заедно с децата.

Свидетелката била долу върху камъните и като погледнала нагоре видяла, че са паднали дъски – около два метра. Сочи, че на моста нямало нито табела, нито знаци, както и че никой не е съобщавал, не ги е предупредил, че моста е изгнил толкова. Установява,че това се случило около 15.30 часа, през деня.

Било много топло, светло, сухо време. Сочи също, че за около 10 минути пеша се стига от тяхната къща до моста. Имало и друг път за селото по асфалт, но по него се минавало с коли и се заобикаля. Хората от тяхното село минавали през този мост когато ходят на джамия в с. Д.. Не са чули някой да казва, че са изгнили дъските и че не трябва да се минава оттам. Твърди, че Е. не помни как е паднал, бил е на земята и е изгубил съзнание. Обадил й се когато дошъл на себе си. Свидетелства, че височината, от която е паднал синът й е около 12 метра.

По делото е разпитан като свидетел и С.Х.Ю. – дядо на ищеца и баща на свидетелката Н.Х., който установява, че на 06.09.2018 г. дъщеря му (свидетелката Н.Х.) се обадила, че Е. е паднал от моста. Свидетелят отишъл с неговата кола след около 15 минути, погледнал двете деца да не са си глътнали езика. Погледнал моста и видял, че някъде около 2 кв.м. имало 5 паднали дъски, виждало се небето. Децата били паднали на едната страна, дъските на другата страна. Поставил Е. легнал на задната седалка, майка му до него, а другото момче го качил отпред в колата му. Закарал директно Е. в болницата в гр. З., където го приели в „Бърза помощ”. Там му било казано, че е направено каквото може, но момчетата трябва да се закарат в Окръжната болница в гр. К.. Шофьорът с линейка и един придружител тръгнали за гр. К., а свидетелят с неговата кола карал след тях. Докарали ги до „Бърза помощ” в гр. К., около 2 часа били вътре, след което им казали, че Е. има счупен крак и го качили в отделение на 3 етаж, където му гипсирали крака. След това свидетелят взел Е. и го прибрал у тях. На сутринта се обадила дъщеря му (свидетелката Н.Х. ) и му казала, че Е. цяла вечер не е спал и има болки.