Решение № 82 от 17.10.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. ..., 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20214440200267 по описа за 2021 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН

Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Г. Х. Г., с ЕГН ********** от гр. ..., обл. Плевен, ул.“....“ № 4, вх.А, ет.3, ап.11 срещу Наказателно постановление №15013/22.07.2021 г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД “Рибарство и контрол“ при ИАРА-Бургас с адрес за кореспонденция: гр. Плевен, ул. “Васил Левски“ № 1, ет.3, стая № 309, оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД 09-131/16.02.2021 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, изменена със Заповед № РД 09-797/10.08.2021 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.22, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл.64, ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата Телескоп без инициали, черен на цвят – 3 м – 1 бр. Макара MORBID 6000 – 1 бр. Линия – 1 бр., Олово – 1 бр., Кука - 1бр.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Г. А.

С. от САК. В жалбата моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/, като в съдебно заседание излага подробни доводи, че това деяние не може да бъде класифицирано за наказание и тази санкция, която е наложена в случая се явява незаконосъобразна и прекомерна.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован се представлява от ст. юрк. Иво Папазов, който излага подробни доводи за законосъобразност и правилност на издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Обжалваното наказателно постановление е получено на 01.09.2021 г. Жалбата, видно от поставения печат е входирана на 01.09.2021 г., Наказателното постановление е получено от Г. на 25.08.2021 г. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

На 31.03.2021 г. в 20:00 часа, при рутинна проверка от служители на ИАРА гр. Плевен, нар. Искър-гр. ..., под „Товарна гара", лицето Г. Х. Г. е заварено да извършва любителски риболов с един брой риболовен уред тип телескоп с макара, въведен в действие и поставен в работно положение във водата към момента на проверката. Г. не представил валиден билет за любителски риболов към момента на проверката, което представлява извършено административно нарушение по чл. 22, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), за което на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба“ по чл. 64, ал.1 от ЗРА.

За така извършеното нарушение срещу Г. Х. Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № В 0013147/31.03.2021г., който бил подписан с обяснения, че не е извършвал риболов, но възражения по чл.44 от ЗАНН не са постъпили, като въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява от показанията на св. С. Г. С., Б.

Н. Н. и .. Така от показанията на св. С. Г. С. – актосъставител и св. Б. Н. Н.– също служител в ИАРА, се установява, че на процесната дата получили сигнал за незаконен риболов в гр. ... и отишли на брега на р. Искър под Товарна гара гр. ... около 20:00 часа вечерта. На място те лично видели Г. Х. Г., когото познавали отдавна, който държал въдица с монтирана на нея кукичка, олово, като сочат, че на мястото нямало хваната риба, имало и други хора, които били хванали риба. Направили справка за притежание на риболовен билет, но Г. не им представил такъв. Последния им заявил, че не го носи, защото не е излязъл на риболов.

Показанията на свидетелите С. и Н. се подкрепят и от тези на св. ., който сочи, че неговият приятел Г. Г. не е ловил риба, като заявява, че с Г. са ходили да видят техен приятел, който живее на улица „Отец Паисий“, точно до Товарна гара, след като се разделили, Г. отишъл до р. Искър, с „новите“ дрехи както бил.

Показанията на свидетелите съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, 2 обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Г. Х. Г. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите – за това, че на 31.03.2021 г. в 20:00 часа, при рутинна проверка от служители на ИАРА гр. Плевен, на р.

Искър- гр. ..., под „товарна гара", лицето Г. Х. Г. е заварено да извършва любителски риболов с един брой риболовен уред тип телескоп с макара, въведен в действие и поставен в работно положение във водата към момента на проверката. Г. не представил валиден билет за любителски риболов към момента на проверката, за което на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба" по чл. 64, ал.1 от ЗРА.

Безспорно както от показанията на свидетелите С. и Н., така и от тези на св. Иванов се установи, че именно жалбоподателят Г. е поставил въдицата във водата, но на мястото нямало хваната риба, като дори лично той е вписал във възраженията си в АУАН, че не е извършвал риболов. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че като е заварен да извършва любителски риболов с един брой риболовен уред тип телескоп с макара, въведен в действие и поставен в работно положение във водата към момента на проверката, жалбоподателят Г. е нарушил разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗРА, която гласи, че любителски риболов извършват физически лица, които притежават валиден билет за любителски риболов. В случая жалбоподателя не е уловил риба.

Недвусмислено ясно и точно, както в АУАН, така и в наказателното постановление са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, законовите разпоредби, които са нарушени, както и правната квалификация на нарушението. В този смисъл съдът не се съгласява с изложеното в жалбата и становището за несъответствие с правната квалификация на нарушението в двата акта, включително неясно описание на нарушението.

Както в АУАН, така и в НП това е правилно направено, като в случая е напълно ясно, че нарушението касае именно да извършва любителски риболов с един брой риболовен уред тип телескоп с макара, въведен в действие и поставен в работно положение във водата, нарушение на чл.22, ал.1 от ЗРА, тъй като недвусмислено е посочено и в АУАН, и в НП, че жалбоподателят е извършвал риболов, а съгласно параграф 1, т.26 от ДР на ЗРА "Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

Никъде в акта и постановлението обаче не е посочено той да е уловил риба, напротив описано е, че няма намерена риба. А неконкретизирането на хипотезата под формата на „предложение” при правилно определена алинея и член от нарушения закон, още повече че е изписано в букви, не нарушава правото на защита на лицето, установено за нарушител.

Въпреки гореизложеното при получаване на съставения акт, ведно с преписката към него, както и запознаване със събраните доказателства, наказващият орган е длъжен, на първо място, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН да извърши проверка дали са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако те не са налице, да издаде НП. В конкретния случай установеното в чл.53, ал.1 от ЗАНН изискване не е било спазено.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005г. преценката на 3 административнонаказващия орган за “маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съдът намира, че случаят е маловажен, като за да стигне до този извод взема предвид обществената опасност на нарушението и на нарушителя, липсата на настъпили вредоносни последици, обстоятелството, и това, че в случая се няма уловени риби.

В тази връзка така определената санкция в размер на 400.00 /четиристотин/ лева в максимален размер и е в допустимите законови граници, но налагането й в случая, би изиграло отрицателно въздействие върху личността на нарушителя, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона.

Следователно, било е необходимо контролните органи само да предупредят жалбоподателя, че при извършване на друго нарушение ще му бъде наложена глоба.

Предвид горното наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при извършване на друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В нарушение на процесуалните правила, без да бъдат съобразени горепосочените обстоятелства нарушителят е бил санкциониран, поради което постановлението следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Според разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, който кодекс предвид чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно по въпросите за отговорността, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва да се направи на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното, като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. Това обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. На плоскостта на конкретния казус посочените по-горе критерии обуславят точно такава занижена степен на обществена опасност, обосноваваща приложение на чл. 28 от ЗАНН, независимо, че се касае за формално нарушение, което законодателно не е обвързано с определен вредоносен резултат. В случая според АНО се не се касае за улов на риба, по който начин не са нанесени значителни вреди на рибната популация. Обсъждайки всички посочени обстоятелства съдът не може да се съгласи, че само заради упражняване на любителски риболов, без да е уловена в действителност риба на жалбоподателя следва да се наложи наказание глоба от 400,00 лв., който размер, е изключително завишен като абсолютна стойност и наред с това – напълно непропорционален на тежестта на извършеното и неговата обществена опасност.

Предвид горното наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен 4 случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при извършване на друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.