Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 238 от 13.05.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 167/2026
Вид
Определение № 238
Подписан
13.05.2026
В сила
13.05.2026
Състав
Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова, Петър Христов Маргаритов

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. Смолян, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Петър Хр. Маргаритов

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500167 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, във вр. с чл. 248 от ГПК.

С Определение № 95/03.02.2026 г. по гр. д. № 420/2024 г.

Смолянски районен съд е оставил без уважение молбата на адв. O. – пълномощник на ищцата И. Н. Б., с която се иска да бъде изменено решението в частта на присъденото на адв. O. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 2 от ЗА, като същото бъде увеличено от 200 на 400 лева.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищцата И. Н. Б., чрез пълномощник адв. M. O. с оплаквания, че е необосновано и неправилно.

С частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното определение и да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от ответника „Ф. Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Г., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

От И. Н. Б., чрез пълномощник адв. M. O., е предявен иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 240 лева, като в исковата молба подробно и мотивирано са изложени доводи за нищожността на договора за кредит.

Направено е изменение на иска – същия да се счита за предявен в размер на 84 лева с оглед заключението на СИЕ.

С първоинстанционното решение иска е уважен, като на основание чл. 38 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 2 от ЗА районният съд е присъдил в 1 полза на адв. M. O. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Следва да бъдат споделени доводите на районния съд, че делото е без фактическа и правна сложност, доколкото към настоящия момент е налице устойчива съдебна практика по отношение исковете за недействителност на договори за потребителски кредити по смисъла на чл. 22 от ЗПК и последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК.

Следва обаче да се отчете, че в производството пред районния съд са проведени шест съдебни заседания, като част от отлаганията са поради неизготвено заключение на СИЕ поради несвоевременно предоставяне на информация от ответника и непредоставяне на пълна и точна информация, изискана от съда. Това процесуално поведение на ответника и наложило адвокат O. да прави редица аргументирани доказателствени искания, които по-рядко се налагат в този вид производства.

Съществена в случая е и преценката за размера на защитимия материален интерес. Според настоящата инстанция имат основания доводите, че в производството се разглежда недействителност на договор за потребителски кредит в размер на 5 000 лева. На следващо място, значението и правните последици на успешно проведения осъдителен иск се простират до недължимост на всички суми, надвишаващи чистата стойност на кредита – в случая възнаграждение за предоставена гаранция в размер на 5 050 лева и договорна лихва в размер на 1 750 лева. В тази връзка не може да не се отчете, че в резултат на успешно проведения иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД ищцата не дължи плащане на обща сума в размер на 6 800 лева.

Поради това настоящата инстанция счита определеното от районния съд адвокатско възнаграждение за адв. M. O. в размер на 200 лева за занижено и същото следва да бъде определено в общ размер на 180 евро, поради което следва да се присъди допълнително сумата от 77. 90 евро.

В полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноските за ДТ в размер на 6, 78 евро.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 95/03.02.2026 г. по гр. д. №

420/2024 г. на Смолянски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 435/19.09.2025 г. В ЧАСТТА ЗА

РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 2 от ЗА на адв. M. O. допълнително 2 адвокатско възнаграждение в размер на 77. 90 евро.

ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И. Н. Б., ЕГН **********, разноски за въззивното производство в размер на 6, 78 евро за ДТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3