Решение № 16487 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16487 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110120101 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. К. М. срещу „Топлофикация София” ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за вземания на ответника съответно за сумата от 521,73 лв. – главница за цена на доставена топлинна енергия в периода от 1.11.2012г. до 30.04.2013г., и сумата от 30,84 лв. – мораторна лихва за периода от 1.01.2013г. до 11.02.2014г., представляващи ½ част от сумите, за които срещу наследодателя на ищцата М.М.М. е издаден изпълнителен лист от 24.06.2014г. по ч.гр.д.№ 23172/2014г. по описа на СРС, 76 с-в.

В исковата молба ищцата твърди, че е наследник на М.М.М. – длъжник по издаден в полза на ответното дружество изпълнителен лист от 24.06.2014г. по гр.д.№ 23172/2014г. по описа на СРС, 76 с-в. Поддържа, че за събиране на вземанията е образувано изп.д.№ 20147790400264 по описа на ЧСИ Василка Илиева, рег.№ 779 на КЧСИ. Позовава се на изтекла погасителна давност, като излага, че в продължение на повече от 5 години след влизане в сила на заповедта за изпълнение, послужила като изпълнително основание, ответникът не е инициирал изпълнителни действия в рамките на образуваното изпълнително производство, които да имат за последица прекъсване на давностния срок. Въпреки настъпила перемпция в хипотезата на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело продължава да бъде висящо. С тези доводи ищцата поддържа да има правен интерес от водене на искове за установяване недължимостта на ½ част от вземанията, припадащи се на наследствения й дял, на соченото основание, като претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, 1 ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че за събиране на вземанията първоначално е било образувано изп.д.№ 20147790400264 по описа на ЧСИ Василка Илиева, рег.№ 779 на КЧСИ, преобразувано под № 20218380412116 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.№ 838 на КЧСИ, като съгласно ППВС № 3/18.11.1980г. давност не е текла до 26.06.2015г. Твърди също, че по негово искане са били предприети множество изпълнителни действия, довели до прекъсване на давностния срок, поради което счита, че не са настъпили последиците на давността. Моли за отхвърляне на исковите претенции и прави искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събрания доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 8.05.2014г. по ч.гр.д.№ 23172/2014г. по описа на СРС, 76 с-в, в полза на „Топлофикация София” ЕАД срещу М.М.М. е издаден изпълнителен лист от 24.06.2014г. за сумата от 1043,46 лв. – главница, представляваща дължима цена на доставена топлинна енергия в периода от 1.11.2012г. до 30.04.2013г., ведно със законната лихва от 29.04.2014г. до окончателното плащане, сумата от 61,67 лв. – мораторна лихва за периода от 1.01.2013г. до 11.02.2014г., и сумата от 325 лв. – деловодни разноски. При липса на данни за подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение и водено исково производство по предявени от заявителя положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът приема, че заповедта е влязла в сила в хипотезата на чл. 416, пр. 1 ГПК (в действащата към този момент редакция – ДВ, бр. 42 от 2009г.).

По молба на „Топлофикация София” ЕАД от 20.10.2014г. за събиране на вземанията срещу длъжника М.М.М. е образувано изп.д.№ 20147790400264 по описа на ЧСИ Василка Илиева, рег.№ 779 на КЧСИ, препис от материалите по което са приобщени по настоящото дело. Със сезиращата молба ответникът взискател е овластил съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи начина на изпълнение. От страна на съдебния изпълнител са предприети действия за проучване имущественото състояние на длъжника и до същия е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му на 12.11.2015г. Със запорно съобщение до НОИ от 22.10.2015г. е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия. С молби от 22.02.2016г. и от 5.05.2017г., последната неподписана, ответникът е поискал предприемане на нови изпълнителни действия – налагане на запори върху вземания на длъжника по банкови сметки, за трудово възнаграждение и/или пенсия, насрочване на опис на притежавани от него движими вещи.

В хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е констатирал, че М.М.М. е починал на 4.07.2016г., поради което е конституирал наследниците му по закон – ищцата М. К. М. (съпруга) и Валери Марков Марков (син), установени по данни от изискано удостоверение за наследници. До всеки от новоконституираните 2 длъжници на 16.10.2018г. са изпратени покани за доброволно изпълнение за по 1/2 част от подлежащите на събиране вземания и са извършени справки за притежавани от тях активи и имущества. Поканата до М. К. М. е връчена на 6.11.2018г. Със запорно съобщение до НОИ от 20.02.2020г. е запорирана получаваната от ищцата пенсия.

През 2021г. след извършено на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ прехвърляне служебния архив на ЧСИ Василка Илиева към ЧСИ Милен Бъзински, рег.№ 838 на КЧСИ, изп.д.№ 20147790400264 е преобразувано под № 20218380412116, като с постановление от 15.06.2022г. изпълнителното производство е спряно на основание чл.

432, ал. 1, т. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. На 19.03.2025г. ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за налагане на запори върху вземания на ищцата от трети лица банки и работодатели, а при липса на такива – за насочване изпълнението върху притежавани от нея движими вещи. Не се установяват други действия, поискани от взискателя и/или предприети от съдебния изпълнител по възлагане от последния.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

От обсъдените доказателства се установи, че в полза на ответника срещу наследодателя на ищцата е издаден изпълнителен лист за процесните вземания, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително производство за събиране на дължимите суми. По силата на настъпилото наследствено правоприемство в правната сфера на ищцата са преминали ½ част от задълженията и за същите тя е била конституирана като длъжник по изпълнението с оглед разпростиране спрямо нея субективните предели на изпълнителния лист съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК. При наличието на признато на ответника изпълняемо право за ищцата като правоприемник на длъжника е налице правен интерес от търсената искова защита по реда на чл. 439 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо отпадането на възможността за принудително изпълнение на припадащата се съобразно наследствения й дял част от вземанията по изпълнителния лист като последица от погасяването им по давност, а това обуславя допустимостта на исковите претенции.

По предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на претендираното от него и оспорено от ищеца вземане. Когато предмет на иска е вземане на ответника, признато с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, ищецът носи тежестта за доказване на положителните факти, от които черпи права, изключващи изпълняемото право (напр. извършено плащане в погашение на дълга).

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК в такава хипотеза искът на длъжника за оспорване на вземането може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Когато вземанията са установени със заповед за 3 изпълнение по аргумент от визираната законова норма длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, поначало може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта (т.е. след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК), тъй като по-рано настъпилите факти, от които извежда възраженията си срещу изпълняемото право, се явяват преклудирани. Като основания за недължимост на вземането длъжникът може да сочи всякакви правопогасяващи факти, настъпили след релевантния според закона момент, включително изтекла погасителна давност, позоваването на която е сред признатите му способи за защита срещу изпълнението, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността.

В процесния случай предмет на предявените искове са вземания на ответника, признати с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Затова и с оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на процесните вземания – погасяването им по давност, повдигнатият по делото спор е концентриран върху това дали е изтекъл предвиденият в закона давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение, като в доказателствена тежест на ответника е установяването на обстоятелства, настъпили след този момент и довели до спиране или прекъсване течението на давностния срок, в какъвто смисъл са му дадени указания с приетия доклад по делото.

По делото не са ангажирани доказателства относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила най-късно на датата, на която въз основа на нея е издаден изпълнителен лист – 24.06.2014г. За процесните вземания, доколкото са признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложение намира 5-годишният срок на погасителна давност. Действително, в чл.

117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията, установени със съдебно решение, но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение – такива вземания не могат да бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК и в хипотезата на чл. 424, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 416 ГПК, ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен интерес да установи вземането си по исков ред.

Няма логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК, да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече, че според чл. 416 ГПК и в двата случая заповедта за изпълнение влиза в сила, т.е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл. 416 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение има правоустановително действие в отношенията между страните и се ползва със 4 стабилитет сходен с този на влязло в сила осъдително решение, поради което за вземанията, за които е издадена, следва да се приложи предвиденият в чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностен срок (в този смисъл преобладаващата практика на ВКС, която настоящият състав споделя – Решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на IV г.о., и др.).

По отношение прекъсването и спирането на давността при предприето принудително изпълнение следва да бъде съобразена задължителната за съдилищата тълкувателна практика на ВКС. Съгласно разясненията, развити в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба от взискателя само с искане за образуване на изпълнително дело не прекъсва погасителната давност, нито спира давностния срок, който продължава да тече и по време на висящия изпълнителен процес. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се уважава искането, също не са сред предвидените в чл. 116 ЗЗД основания за прекъсване на давностния срок.