Акт № 162 от 29.10.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Пирдоп, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Симеон Г. Гюров при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20261860100532 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от П. Т. П., ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. „************“ №*, чрез адвокат Б. Б. от САК, със съдебен адрес: гр.П., п.к. ****, ул."*************" №**, ст.*, офис *, СРЕЩУ 1.„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и 2.„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“.

В исковата молба се твърди, че на 02.06.2021г. ищеца П. Т. П., ЕГН ********** е сключил дистанционно с първия ответник „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* Договор за потребителски кредит № *******. по силата и съгласно условията на който Кредиторът съгласно Приложение № 1 към Договора е предоставил на ищеца общ размер на предоставения кредит за сумата от 3960,92 лв., от които кредит в размер на 3500,00 лв. и 460,92 лева-размер на застрахователна премия, със задължение за връщането й в срок от 24 месеца на 24 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 24,31%, като общата сума, подлежаща на връщане е 5 040, 72 лв. В договора е посочено, че годишният процент на разходите - ГПР е равен на 27.21%. Има приложен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В чл. 4 от договора се предвижда следното: (1) В случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на 1 поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението.

(2) В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО, съответно този Договор не поражда действие между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя. В исковата молба се твърди, че предвид и на това ищецът е сключил Договор за предоставяне поръчителство от 02.06.2021г. с посочено от заемодателя лице - вторият ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", по силата на който се задължил да заплати възнаграждение на дружеството - поръчител в общ размер 4 373, 28 лева, платимо на 24 погасителни вноски съгласно Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство. Процесният договор за заем е потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13. т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК. въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 1476 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът трябва да следи служебно. По отношение на Договор за потребителски кредит № ******* от 02.06.2021г., сключен с „КРЕДИСИМО" ЕАД, е ЕИК *********, процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Същият е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. като в него не е посочен действителният размер на годишният процент на разходите. Уговореното възнаграждение за дружеството - поръчител е разход по кредита, който не е отчетен при съответната калкулация в това отношение. Съгласно дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК. това са всички разходи но кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19. ал. 1 и 2 ЗПК първият ответник не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да извърши доверителят ми за заплащане на възнаграждение на вторият ответник, в качеството му на поръчител, поради 2 което ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Последното от своя страна представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д,. ал. 1 и ал. 2. т. 1 от Закона за защита на потребителите, която води до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. От съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество (дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството гарант, видно от данните в ТРРЮЛНЦ).

Алтернативното посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този избор е напълно привиден. Това е така, защото осигуряването на поръчител, който да подлежи на одобрение или банкова гаранция в рамките на 10 дни от датата на подписване на договора, е изначално непосилно за кредитополучателя. Именно поради тази причина, единствената възможност да се изпълни задължението си по чл. 4 от договора за заем, е като сключи гаранционен договор с предварително одобреното от кредитодателя дружество гарант, за което следва отново да се подчертае, че е свързано лице. Не случайно е и обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е подписан в деня на сключване на договора за кредит. При тези данни липсва каквото и да е било съмнение, че сключването на гаранционния договор е условие за сключването на договора за заем и усвояването му. Въз основа на всичко изложено, дължимото възнаграждение по гаранционната сделка следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя. В случая това не е сторено, което е видно от информацията, посочена в Приложение № 1 към процесния договор. В исковата молба се твърди, че следва да се има предвид също така, че основното съображение за приемане на Директива № 2008/48/ЕО е именно да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, поради което те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят, както и че с оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Европейския съюз. Следователно размерът на годишния процент на разходите е основният показател, който оказва влияние върху решението на потребителя да сключи определен договор за кредит или не, който му позволява да извърши реална преценка за цената, която ще плати за да полза заетата сума. Прикривайки даден разход по кредита като не е посочен изрично в договора за кредит и не е взет предвид при посочване размера на ГПР, кредиторът на практика е въвел в заблуждение потребителя и същият не е 3 бил наясно за риска, който поема, респ. цената, която трябва да плати преди да бъде обвързан от договора. Поради всичко изложено, счита че като не е посочен действителният размер на ГПР в процесния договор за кредит, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за задължително посочване на ГПР в договора за кредит. Същото се отнася и до изискването за задължително посочване на общата сума, която кредитополучателят следва да върне, въведено със същата разпоредба, съображения за което бяха изложени по-горе.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит е нищожна. Считат, че въведените изисквания в цитираната клауза от договора за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства, а от друга страна, непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора. Напротив ответното дружество генерира допълнителна печалба посредством това скрито оскъпяване на кредита, което става факт при сключването на допълнителния договор за предоставяне на гаранция. Видно е, че се цели да се заобиколят изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. а това не е допустимо по смисъла на разпоредбата на чл. 21, чл. 1 от ЗПК - „Всяка клауза в договор ш потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна Следва още един път да се обърне внимание на информацията в Търговски регистър, съгласно която едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК ********* (дружеството поръчител) е „КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК ********* (дружеството кредитор) и съответно печалбата на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК ********* от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик „КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК *********, което потвърждава, че изискваното възнаграждение за гаранция представлява скрито възнаграждение към кредитора по договора. Счита също така, че клаузата на чл. 4 от процесния договор нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Така уговорена разпоредбата противоречи и на добрите нрави и добрите търговски практика като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Наред с изложеното, счита, че същата тази клауза не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.

147, ал. 1 от ЗЗП, като в това число не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Следва да се има предвид също така. че съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета/чл. 3/, според която не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или 4 някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Безспорно установено е в настоящия случай, че клаузата на чл. 4 е част от съдържанието на сключеното между страните съглашение. Това обаче, не е достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй като нормата на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП изрично прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина на попълване на договора намира, че на ищеца не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т. ч. да изрази воля по отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение. Оттук следва извод, че клаузата по чл. 4 от договора не е индивидуално уговорена. С оглед на изложените съображения, счита че посочената разпоредба от договора за потребителски кредит се явява неравноправна, като цели само и единствено неоснователно обогатяване на кредитора и доколкото същата не е договорена индивидуално, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП се явява нищожна и не поражда права и задължения за страните.