Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 18 от 27.07.2022, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Наказателно дело от общ характер 190/2022
Вид
Присъда № 18
Подписан
27.07.2022
В сила
09.09.2022
Състав
Десислава Константинова Николаева

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда №18 от 27.07.2022г., постановена по НОХД №190/2022г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт, с който на С. М. М. от с.Г. е повдигнато обвинение за това, че:

През периода 04.03.2022 година - 05.03.2022 година в с. Г., област Плевен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с М.У. от същото село, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на навършилата 14 - годишна възраст - В. Д. О.. от същото село, чрез употреба на сила и заплашване, както следва:

На 04.03.2022 година, на улица в с. Г., област Плевен, в съучастие като извършител с М.У. от същото село, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на навършилата 14 - годишна възраст - В. Д. О.. от същото село, чрез употреба на сила и заплашване.

На 04.03.2022 година, на улица в с. Г., област Плевен, в съучастие като извършител с М.У. от същото село, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на навършилата 14 - годишна възраст - В. Д. О.. от същото село, чрез употреба на сила и заплашване.

На 04/05.03.2022 година в къща в с. Г., област Плевен, **** в съучастие като извършител с М.У. от същото село, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на навършилата 14- годишна възраст - В. Д. О.. от същото село, чрез употреба на сила и заплашване.

- престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт на М. У. от с.Г., общ.Левски е повдигнато обвинение за това, че:

През периода 04.03.2022 година - 05.03.2022 година в с. Г., област Плевен, при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С. М. М. от същото село, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на навършилата 14 - годишна възраст - В. Д. О.. от същото село, чрез употреба на сила и заплашване, както следва:

На 04.03.2022 година, на улица в с. Г., област Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С. М. М. от същото село, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на навършилата 14 - годишна възраст - В. Д. О.. от същото село, чрез употреба на сила и заплашване.

На 04.03.2022 година, на улица в с. Г., област Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да 1 ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С. М. М. от същото село, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на навършилата 14 - годишна възраст - В. Д. О.. от същото село, чрез употреба на сила и заплашване.

На 04/05.03.2022 година в къща в с. Г., област Плевен, ****, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си , в съучастие като извършител със С. М. М. от същото село, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на навършилата 14 - годишна възраст - В. Д. О.. от същото село, чрез употреба на сила и заплашване - престъпление по чл.150, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В хода на наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалата В. Д. О.., за сумата в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за причинените й в резултат на престъплението неимуществени вреди.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на глава XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.

Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатите срещу подсъдимите обвинения. Излага съображения, че обвинението е доказано от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. При определяне на наказанието счита, че като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на непълнолетния подсъдим М.У. следва да бъдат взети предвид чистото му съдебно минало, както и направеното самопризнание в хода на ДП, доброто му процесуално поведение. Предлага на съда да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл.58а от НК. По отношение на подсъдимия С.М. предлага на съда да отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните му осъждания, които не са постигнали ефект, осъществяване на престъплението в изпитателния срок на предходно осъждане, лоши характеристични данни, неговата водеща роля, интензитета на деянията при условията на продължавано престъпление. Като смекчаващо отговорността обстоятелство счита, че следва да бъде отчетено направеното самопризнание в хода на ДП. Пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание около средата на предвидената, санкция, а именно 5 години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 и да се търпи при първоначален общ режим. На основание чл.59 ал.1 от НК да се приспадне времето, през което е търпял мярка за неотклонение задържане под стража. Моли гражданският иск да бъде уважен в претендирания му размер.

Повереника на частния обвинител и граждански ищец В. Д. О.. – 2 адв.А.А. – АК-Разград, пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им бъде наложено наказание Лишаване от свобода за срок, близък до максималния предвиден в закона. Моли гражданският иск да бъде уважен, както и подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят на пострадалата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимите – адв.М.С. – ПлАК, счита, че обвинението е доказано по изисквания в НПК начин, предвид на което подсъдимите следва да бъдат признати за виновни. При индивидуализацията на наказанието по отношения на подсъдимия М.У. моли съда да вземе предвид освен изложените от прокурора смекчаващи отговорността обстоятелства, още съдействието в хода на ДП, установеното от съдебно-психиатричната експертиза, съгласно която личността не е приключила изграждането си и присъщо за възрастта липсва зрялост и критичност към момента на извършване на деянието. Счита, че наказание лишаване от свобода за срок от една година в най пълна степен би постигнало целите си, което с оглед диференцираната процедура следва да бъде намалено с 1/3, както и изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. По отношение на подсъдимия М. моли да бъде взето предвид, че предходното му осъждане, в изпитателния срок, на което е извършено процесното, е престъпление по транспорта, а не против личността и половата неприкосновеност, поради което не е налице трайна нагласа на подсъдимия към извършване на престъпления против половата неприкосновеност. Моли съдът да отчете оказаното съдействие на ДП, изразеното съжаление и разкаяние относно извършеното, както и тежкото семейно положение на М.. Пледира налагането на наказание в предвидения в закона минимален размер от две години, което да бъде търпяно при общ режим, на основание чл.57 ал.3 от ЗИНЗС. Счита, че гражданският иск е доказан по своето основание и следва да бъде уважен в определен съобразно практиката на съда размер.

Подсъдимият С. М. М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума моли да му бъде наложена по-малка присъда, за да се прибере при децата си и да помага на семейството.

Подсъдимият М.У. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума моли да му бъде наложена условна присъда.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, направените от подсъдимите самопризнания и доказателствата по делото, които го подкрепят, на основание чл.373, ал.3 от НПК приема за установена изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, а именно:

3

От фактическа страна:

Подсъдимият С. М. М. е роден на *** г. в гр.***, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, българин, с българско гражданство, с основно образование, във фактическо съжителство, работи в А., осъждан, ЕГН **********, понастоящем в Ареста към Затвора Плевен.

Подсъдимият М.У. е роден на ***г. във Ф., с постоянен и настоящ адрес: ***, българин, с българско гражданство, със завършен 10-ти клас, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН:**********.

Подсъдимият С.М. живее в с. Г., област Плевен. През 2020-2021 година подсъдимият поддържал интимна връзка със св.В.О., която била преустановена в края на 2021 година, когато М. заминал да живее и работи в А..

През нощта на 03.03.2022 година М. се завърнал в с. Г., област Плевен.

Предобед на 04.03.2022 година той се обадил по телефона на В.О., като й предложил да се видят на кафе. О. отказала, тъй като по-късно същия ден била на работа в „БОН" ЕООД- гр. Павликени.

Същата вечер подсъдимият М. се срещнал с подсъдимия М.У., с когото се познавали, тъй като и двамата живеели в с. Г., област Плевен.

Подсъдимите употребили алкохол. Около 20.00 часа на 04.03.2022 година М. отново се обадил няколко пъти на О., която не успяла да вдигне телефона си, тъй като все още била на работа. Въпреки това той продължил да звъни, като и изпратил две съобщения със следния текст „Zv mi shtoto me draznish kvo ti sta" и „ Ako nemi dignish shte te eba vav gaza iskam da te chuq". О. успяла да отговори на някой от обажданията на М., като му обяснила, че не може да говори, защото все още е на работа. За да преустанови обажданията и изпращането на съобщения със заплашително съдържание, които я притеснявали, му казала, че когато излезе от работа ще му звънне.

Подсъдимият М. се ядосал от отказите на бившата си приятелка да говори и да се среща с него, поради което заедно с подсъдимия У. отишли на центъра на с. Г., област Плевен, където възнамерявали да пресрещнат О., когато се прибира от работа.

Около 23.00 часа на 04.03.2022 година М. и У. забелязали О., която минала покрай тях на път към къщата на баба си и дядо си, находяща се на ул.

„***. У. я извикал да отиде при тях, защото М. искал да разговоря с нея. О. отказала, като обяснила, че трябва да се прибере при малолетното си дете, за което се грижили баба й и дядо й, и продължила да върви по пътя към дома им. Двамата подсъдими решили да извършат насилствени блудствени действия с О., поради което започнали да тичат след нея. Тя ускорила ход, но въпреки това подсъдимият У. успял да я настигне в тъмна уличка след моста в с. Г. и да я задържи, докато пристигне М.. Подсъдимият М. започнал да дърпа О. за якето и заедно с подсъдимия У. да й удрят шамари. О. се опитала да избяга, но М. я задържал, бутнал я на земята и й казал със заплашителен тон да му направи орален секс. Тя му отказала, поради което, за да сломи съпротивата й, М. започнал да я удря с юмруци по ребрата и корема, да я 4 скубе и я заплашил, че ако не прави това, което той иска, ще продължи да я бие и ще я убие. От ударите О. паднала на земята и под въздействие на упражнената сила от страна на двамата подсъдими и заплаха от страна на М., въпреки нежеланието си започнала да прави орален секс на последния. По това време светнала лампа в намираща се в близост къща. М. и У. се уплашили да не бъдат забелязани от живущите в нея, поради което тръгнали с О. към дома й, находящ се на ул. „***" №**. Когато стигнали до завой на същата улица, М. накарал О. да прави орален секс на подсъдимия У., като постоянно я заплашвал, че ако не прави това, което той и каже ще я убие. Под въздействие на отправените заплахи от страна на подсъдимия М., О. правила орален секс на подсъдимия У.. След като свършила, подсъдимият М. я принудил да прави орален секс отново и на него, като я заплашил, че ако не прави каквото иска ще я бие. Казал й със заплашителен тон „Падни на колене и продължавай да ми правиш свирки". О. се разплакала, като от страх да не бъде ударена отново правила орален секс на подсъдимия М., който по време на акта я ударил два пъти с юмрук в главата, за да сломи съпротивата й. След известно време тримата продължили към дома на О., като двамата подсъдими вървели от двете й страни, за да не може да избяга. През нощта на 04/05.03.2022 година стигнали до къщата и влезли вътре. М. решил, че му е много студено и накарал О. да запали печката. Тя излязла на двора, за да счупи съчки, като през това време подсъдимият У. я охранявал, за да не избяга. След като запалила печката, М. я накарал да се съблече гола, като О. се подчинила. След това я накарал да се изкъпе със студена вода в банята, като там я ударил няколко пъти с ръце по лицето и я наплюл, като й отправил и заплахи, като по този начин отново я принудил направи орален секс първо на него, а след това и на подсъдимия У.. През цялото време У. обиждал О. с думите „курва" и „мърша".