Решение № 142 от 20.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. ХАСКОВО, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600501026 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 774 от 13.10.2025 година, постановено по гр.дело № 41/2024 година, Районен съд – Хасково е осъдил „Л. – П. Д.“ ЕООД гр.Хасково, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на Р. Н. С. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.07.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата 116, 81 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2023 г. до окончателното й изплащане, вследствие на трудова злополука, настъпила на 19.07.2023 г. и призната като такава с Разпореждане № 5104-26-29 от 04.08.2023 г. на Национален осигурителен институт, Териториално поделение - гр. Хасково. В останалата част до пълния предявен размер, а именно – за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото, „Л. – П. Д.“ ЕООД гр.Хасково е осъдено да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., на адвокатско дружество „Г. и М., сумата от 2652,61 лева (с включен ДДС), представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство по делото, а Р. Н. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е осъдена да заплати на „Л. – П. Д.“ ЕООД, 1 деловодни разноски в размер на 3348 лева. Дължимата за производството държавна такса е възложена на дружеството-ответник.

Недоволна от постановеното решение е останала Р. Н. С..

Процесуалният представител на въззивницата обжалва решението в частта, в която е отхвърлен искът, като обжалваемият интерес е за сума в размер на 20 000 лева. Въвеждат се оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Основно възразява срещу размера на определеното от съда обезщетение с твърдение за нарушение на принципа по чл. 52 ЗЗД. Въззивникът настоява, че първоинстанционният съд не е преценил правилно, в тяхната съвкупност, тежестта на претърпените от въззивницата пожизнени телесни увреждания. На следващо място, не било достатъчно добре оценено и обсъдено заключението на вещото лице по приетата по делото СПЕ, съгласно което трудовата злополука се отразила изключително негативно върху здравето и психо-емоционалното равновесие на пострадалата. Съгласно заключението на приетата СМЕ, пострадалата била с пожизнено увредено здраве, като до края на дните си щяла да изпитва болки, битов и телесен дискомфорт в областта на 2-ри и 3-ти пръст на лявата ръка. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на атакуваното решение в отхвърлителната му част за разликата над присъдената сума в размер на 20 000 лева до претендирания размер от 40 000 лева.

Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът „Л. – П. Д.“ ЕООД гр.Хасково, който го обжалва чрез процесуалния си представител с доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие със закона и необоснованост. Неправилни били изводите на районния съд за липса на предпоставките за изключване отговорността на работодателя по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ, поради умишлено причиняване на увреждането. Събраните по делото доказателства безспорно установявали, че трудовата злополука настъпила поради неспазване от пострадалата на правилата за работа с автоматична ножица. Съдът не бил обсъдил свидетелските показания във връзка с направеното възражение за допусната груба небрежност от страна на работника, поради което решението в тази част било необосновано, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат следвало да се приеме, че бил в размер на 1/2. Дължимото обезщетение от работодателя, носещ професионалния риск за травматичното увреждане, следвало да бъде намалено в тази степен. Налице била груба небрежност, тъй като пострадалата съзнавала настъпването на вредоносните последици, но се надявала да ги предотврати. На пострадалата не били извършвани медицински прегледи на посочените в медицинската документация дати. От изслушаната по делото съдебно медицинската експертиза се установявало, че няма медицинска 2 документация, която да обосновава промяната на диагнозата на увреждането след 19.09.2023 г. и че промяната в диагнозата след тази дата била направена, за да може на пострадалата да бъдат издавани болнични за временна неработоспособност за по-продължителен период от време, тъй като всяка една диагноза по МКБ, определяла периода време, за който лицето може да ползва болничен. Вещото лице посочило, че в медицинската документация не се съдържа информация за истинската продължителност на оздравителния и възстановителен процес, но движенията на лявата ръка били възстановени в пълен обем, вкл. и облият захват с тази ръка. От изслушаната по делото съдебно-психологическа към момента експертиза се установило, че към датата на изготвяне на експертизата няма индикации, че евентуални бъдещи стресови ситуации и тежки житейски моменти, могат да отключат при пострадалата отново същите стресови реакции и негативни психо-емоционални преживявания. Неправилно били кредитирани свидетелските показания на свид. Е. С., в частта на приетото здравословно състояние на пострадалата.

Показанията му били взаимно противоречиви, необективни и силно заинтересовани, но въпреки това, съдът ги възприел безкритично. Неправилен бил изводът на съда, че размерът на обезщетението не следва да бъде намален със сумите, изплатени на пострадалата като обезщетение за временна неработоспособност, което видно от удостоверение от 21.02.2025 г. на НОИ било в общ размер на 5 382.08 лева. Разпоредбата на чл. 200 ал. 3 от КТ, категорично посочвала, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда — неимуществена и имуществена и обезщетението по общественото осигуряване. Неправилно било решението на съда в частта, в която възложил в тежест на ответното дружество разноските по делото, направени за сметка на бюджета, независимо от частичното отхвърляне на иска. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, в случаите на освобождаване от такси и разноски за съдебното производство, същите били за сметка на бюджета на съда. С оглед на това, съдът следвало да прецени и остави за своя сметка размера на разноските за вещо лице, съобразно отхвърлената част от исковата претенция. С тези и други доводи, изложени във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на решението в уважителната част, както и в частта на присъдените в тежест на ответното дружество разноски по делото и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемото дружество „Л. – П. Д.“ ЕООД гр.Хасково депозира писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК. Оспорва въззивната жалба и изразява становище за неоснователност на твърдението, че степента на претърпените от пострадалата неимуществени вреди - болки, страдания и битов дискомфорт, определяли по-голям размер на обезщетението за неимуществените вреди. По делото не била представена медицинска документация, от която да се установи, че състоянието на раната се влошава.

Веднага след злополуката, през м. август 2023 г., пострадалата отишла на море 3 за около 1 месец, което налагало извода, че тя не е чувствала непоносими болки, невъзможност да се обслужва сама, не е изпитвала срам и неудобство от състоянието на ръката си. Това обстоятелство се установявало от разпита на свид. Г. — служител в НОИ, която във връзка с оформяне на документите за трудовата злополука, търсила пострадалата по телефона и последната й е казала, че е на море. От изслушаната по делото съдебно медицинската експертиза се установявало, че няма медицинска документация, която да обосновава промяната на диагнозата на увреждането след 19.09.2023 г. и че промяната в диагнозата след тази дата, вероятно била направена, за да може на пострадалата да бъдат издавани болнични за временна неработоспособност за по-продължителен период от време. От изслушаната по делото съдебнопсихологическа експертиза се установило, че към датата на изготвяне на експертизата няма индикации, че евентуални бъдещи стресови ситуации и тежки житейски моменти могат да отключат при пострадалата същите стресови реакции и негативни психо-емоционални преживявания.

Претендира направените деловодни разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата Р. С. депозира писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК. Оспорва въззивната жалба и изразява становище за неоснователност.

Счита обжалваното решение за допустимо, валидно и частично правилно.

Изводите на първоинстанционният съд за липсата на съпричиняване били правилни, обосновани и кореспондирали изцяло с доказателственият материал по делото. В приетата по делото съдебно-медицинска експертиза подробно било посочено какъв е видът на получените увреждания. Също така, в заключението по СМЕ, вещото лице посочило, че за пострадалата ще останат пожизнени негативни последици за здравословното й състояние, изразяващи се в: травматична ампутация на крайните фаланги на 2-ри и 3-ти пръст, както и дефицит от около 15 градуса в свиването на втори пръст в ставата между 1ва и 2-ра фаланга, а също така и болка, изтръпване и повишена чувствителност за допир на възглавничките на крайните фаланги на 2-ри и 3 – ти пръст на лявата ръка. Всички тези обстоятелства свидетелствали, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение не само не било прекомерно, а напротив същото било занижено и не кореспондирало с пожизнените болки, страдания и неимуществени вреди. Вещото лице д-р Еленски, в заключението си категoрично посочил, че извършените до момента разходи от Р. С. в размер на 116.81 лв., били относими и необходими за правилното протичане на лечението и възстановителния период. С тези и други доводи се прави искане за оставяне без уважение на подадената от работодателя въззивна жалба.

Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Пред въззивния съд не са направени доказателствени искания.

Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, 4 запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна преценка на тези доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 200 ал. 1 от КТ, с искане ответникът „Л. – П. Д.“ ЕООД гр.Хасково да бъде осъден да заплати на Р. Н. С. сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяна на 19.07.2023 година трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и 116,81 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Настоящата въззивна инстанция се придържа към установеното от фактическа страна, изложено от първоинстанционния съд, като не намира основание да преповтаря същата.

Съгласно чл. 200 ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 процента или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, т. е., за да се ангажира отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от трудова злополука, е необходимо установяването на следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука, възникване на трудова злополука и последици от трудовата злополука в патримониума на пострадалия.