Решение № 678 от 08.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Пловдив, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20215300502102 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№7984/12.08..2021 депозирана от С. Д. В. с ЕГН-**********, със служебен адрес: гр. П., ул. *** , чрез процесуалния и представител адв. Н.К. против Решение №261668 от 08.06.2021г. постановено по гр.д.№15033/2020г.по описа на ПРС, шестнадесети гр.с., с което се признава за установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260317/ 25.09.2020 г., издадена по частно гр. дело 8333/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, С. Д. В., ЕГН: **********, със служебен адрес: гр. П., ул. ***, ДЪЛЖИ на А. Т. Ц., ЕГН: **********, от град С., ул. ***, главница в размер на 3 771, 06 (три хиляди седемстотин седемдесет и един лева и шест стотинки) лева, представляваща получени от ответника суми по изпълнително дело № 258/ 2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, които е следвало да предаде на ищеца и сумата от 1 288, 92 (хиляда двеста осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки) лева- лихва за забава за периода от 08.05.2013 г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 14.07.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.С постановеният съдебен акт в полза на А. Т. Ц., ЕГН: **********, от град С., ул. ***, са присъдени разноските в заповедното производство в размер на 147, 49 (сто четиридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) лева- за държавна такса, както и разноските по настоящото дело- сумата също в размер на 147, 49 (сто четиридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) лева- за държавна такса, сумата от общо 250 1

(двеста и петдесет) лева- депозити за вещо лице, както и сумата от 36 (тридесет и шест) лева- такса по сметка на ЧСИ за изготвяне на справка за размера на дълга по изпълнителното дело, а на адвокат В.Ц. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул.

*** е присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено на А. Т. Ц., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по заповедното производство в размер на 488 (четиристотин осемдесет и осем) лева, определено от съда, както и сумата от 698, 71 (шестстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки) лева- адвокатско възнаграждение по настоящото дело, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се изцяло да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като вместо това въззивният съд отхвърли предявените искове.. Претендират се направени по делото разноски, включително и адвокатски хонорар, съгласно представения списък с направени разноски.

Въззиваемата страна А. Т. Ц., ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител адв. В.С. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 ЗА за осъществено правна помощ и процесуално представителство пред въззивната инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес за обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява допустима, а по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран от А. Т. Ц., ЕГН: **********, против С. Д. В., ЕГН: ********** с иск за признаване на установено, че ответникът му дължи част от присъдените по частно гр. дело № 8333/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260317/ 25.09.2020 г., суми, както следва: главница в размер на 3 771, 06 лева, представляваща получени от ответника суми по изпълнително дело № 258/ 2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, които е следвало да предаде на ищеца и сумата от 1 288, 92 лева- лихва за забава за периода от 08.05.2013 г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 14.07.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. дело № 8580/ 2010 г., лицето Г. О. Б., бил признат за виновен, че е причинил на ищеца средни телесни повреди, за което на последният е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, както и разноски по делата от общо 600 лева.

Пълномощник на ищеца по наказателното дело бил ответникът адв. В.. За присъдените суми е издаден изпълнителен лист, по който се образувало изпълнително дело № 258/ 2012 г. по 2 описа на ЧСИ Мариана Обретенова. Постъпващите суми по изпълнението се превеждали по банковата сметка на пълномощника, който пък в последствие трябвало да ги преведе на ищеца. От общо постъпилата по сметка на адв. В. сума в размер на 8 796, 46 лева, ищецът получил само сумата от 3 700 лева, с която частично се удовлетворявали вземанията му.

Твърди се, че ответницата неправомерно е задържала сумите и не ги превеждала на клиента си, заблуждавала го с абсурдни оправдания за постоянната си ангажираност. Твърди, че по изпълнителното дело адв. В. не разполагала с негово пълномощно, като ищецът едва в последствие разбрал, че има образувано изпълнително производство, по което надлежно постъпвали суми.. За събиране на получените суми по изпълнението, в полза на ищецът е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 8333/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че отношенията между страните произтичат от процесуалното представителство в наказателния процес и изпълнителното дело като от момента на ангажирането и като адвокат на ищеца, ищецът не й е заплатил адвокатски хонорар нито в наказателното, нито по изпълнителното дело. Прави се възражение за изтекла давност за претендираните суми за периода от м. февруари- март 2012 г. до от м. февруари- март 2015 г. Твърди, че по изпълнителното дело ищецът бил получил общо сумата от 6 000 лева, за което представя платежни документи.

Във връзка с извършено от ответника плащане на сумата от 2 300 лева на 05.10.2020 г., за което са представени в хода на производството пред първата инстанция писмени доказателства, е допуснато изменение на иска, като претенцията за главница е намалена на 3 771, 06 лева, а тази за лихва- на 1 288, 92 лева.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел, че сумите, предназначени за ищеца като взискател, са постъпвали по банковата сметка на ответника, като ответникът дължи връщане на преведеното, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Приел е, че самият факт на плащане от страна на ответника представлява своеобразно признание на дълга, макар и само на съответната част от него, която е погасена, като доброволното изпълнение следва да бъде прието като индиция за основателност на претенцията. Прието е, че искът е доказан в размерите след изменението си за главница от общо 3 771, 06 лева, изчислена на база аритметични пресмятания по посочените в ССчЕ вноски за отделните периоди, както и за лихва за забава в общ размер на 1 288, 92 лева за периода 10.06.2014 г.- 14.07.2020г. Доколкото в тежест на ответника е да докаже пълното погасяване на задължението си, но по делото се установява само частично такова и с оглед на това, че не е допустимо неоснователното обогатяване за чужда сметка, то съдът е приел, че следва да се постанови възстановяване на разместените имуществени блага между страните.

Касаещо направеното възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми за периода м. март 2012 г.- м. март 2015 г, съдът е приел, че доколкото връщане на полученото се дължи от момента на последното плащане от длъжника, защото в случая не е имало еднократно плащане на дълга по изпълнението, а такова, извършвано периодично и 3 на отделни вноски, то от датата на последната преведена сума на адвоката- 21.04.2020 г., възниква правото на ищеца да си търси цялата сума, поради което от тази дата следва да се брои и началният момент на петгодишния давностен срок, който до датата на подаване на исковата молба в съда (в случая- на заявлението по заповедното производство- 14.07.2020 г.) още не е бил изтекъл. С оглед на тези съображения възражението на изтекла давност е прието за неоснователно.

Фактическата обстановка е подробно и задълбочено описана от първоинстанционният съд, поради което и доколкото нови доказателства не са събрани пред въззивната инстанция, то настоящия съдебен състав не намира за необходимо да я преповтаря, поради което на основание чл.272 ГПК, касаещо същата, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Безспорно е, че с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. дело № 8580/2010г. на ищецът е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Ответницата, в качеството си на адвокат, е била процесуален представител на ищеца като пострадал по наказателно дело, въз основа на изрично пълномощно, както пред първата, така и пред втората инстанция. В полза на ищецът е издаден изпълнителен лист за сума от 10 000лв и въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 258/ 2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758.

Установява се, че сумите, предназначени за ищеца като взискател по изпълнително дело № 258/ 2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758, са постъпвали по банковата сметка на ответницата, която се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца като ги е задържала, поради което дължи връщане на преведеното. Установява се от приетото заключение на вещото лице Й. П., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, че считано от 21.02.2012г. до 21.04.2020г. общата преведена по сметка на адв. С.В. от ЧСИ Мариана Обретенова по изп.д.№258/2012г. сума е в размер на 8 795.80лв, а общата дължима лихва от 14.07.2020г. е в размер на 3 426.35лв.

Ищецът признава, че е получил от ответницата част от преведената и по сметка и неправомерно задържана сума в размер на 3 700 лв, преди завеждане на заповедното производство и сумата от 2 300 лв на 05.10.2020г./ разписка на л.65 от делото на ПРС/ след завеждане на заповедното производство, но преди предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Търси се остатъка от 3 771.06лв, в която връзка от ищецът е направено и изменение на иска.

От ответницата е направено възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми за периода м. март 2012 г .- м. март 2015 г. Настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционният съд изводи, за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност, по следните съображения: Дори да се приеме, че ответницата дължи остатъка от 3 771.06лв, доколкото се касае за отделни вноски постъпващи периодично по сметката и, то обогатяването настъпва именно към момента на получаването на всяка една отделна вноска, а не от датата на последната преведена сума – 21.04.2020г, в каквато насока са изводите на първоинстанционния съд.. Ето защо, 4 доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е депозирано от ищеца на 14.07.2020г., то следва да се приеме, че към момента на депозиране на заявлението по отношение на претендираните суми за периода м. март 2012 г .- м. март 2015 г., е изтекла петгодишната погасителна давност. Съгласно заключението на вещото лице Й. П. за периода м. март 2012 г .- м. март 2015г, общата преведена по сметка на адв.