Решение № 32 от 20.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Георгиева

Членове:

Майя Русева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20258002102021 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 260054/25.02.2025 г. на А. А. М., В. М. М. и М. А. М., представлявани от адв. М. Д. и адв. К. Б., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязлото в сила решение № 67/23.09.2009 г., поправено с решение № 4/18.01.2010 г., постановени по възз. гр. д. № 75/2009 г. на Бургаския апелативен съд. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение № 79/01.08.2008 г. по гр. д. № 732/2006 г. на Сливенския окръжен съд, като по исковете на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност (КУИППД, сега с наименование- КОНПИ) от молителите е отнето в полза на държавата описаното в решенията имущество. Сочи се, че с решение от 21 май 2024 г. по делото „М. и други срещу България“ (жалба № 57002/11, жалба № 61872/11, жалба № 46024/11, жалба № 6430/13 и жалба № 67333/13), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Т. и други срещу България“ от 13.07.2021 г. Решението на ЕСПЧ от 2 март 2023 г. обединява посочените пет жалби, едната от които е подадена от името на А. А. М., В. М. М., А. И. М. и М. А. М. – жалба № 57002/11 г. Изложени са съображения, че на основание чл. 44, § 2 от Конвенцията решението е окончателно, считано от 23 септември 2024 г., откогато започва да тече 6-месечният срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане за съобразяване 1 на правните стандарти на ЕСПЧ, изложени в решението.

Ответната страна по молбата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (правоприемник на КУИППД), представлявана от Р. И. – държавен инспектор в ТД – Б. и И.

В. – началник отдел на ТО – Б. към ТД – Б., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Прокуратура на Република България, представлявана от прокурор Д., намира молбата за отмяна за неоснователна. Счита, че решението на ЕСПЧ констатира нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, но доколкото предмет на делото пред ЕСПЧ са само активи, които действително са били отнети, а молителите не са представили доказателства, относно имотите, по отношение на които е извършено реалното отнемане и по отношение на тези, които не са отнети, т.е. не е посочено по отношение на кои имоти е налице нарушение на чл.

1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, решението на Бургаския апелативен съд не следва да бъде отменяно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира същата за частично основателна, предвид следното:

Производството по гр. д. № 732/2006 г. на Сливенския окръжен съд е образувано по искане с правно основание чл. 28 и сл. ЗОПДИППД (отм.) на КУИППД против А. М., В. М., А. М.

(починал на 04.04.2023 г.) и М. М..

С решение № 67/23.10.2009 г., поправено с решение № 4/18.01.2010 г., постановени по възз. гр. д. № 75/2009 г. на Бургаския апелативен съд, частично е потвърдено и частично е отменено решение № 79/01.08.2008 г. по гр. д. № 732/2006 г. на Сливенския окръжен съд, като краен резултат е постановено отнемане в полза на държавата от А. М. и В. М.: на сумите 71,03 лв. и 3 120 лв. – получени като цена за продадени недвижими имоти (апартамент № ... в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и 8/15 ид. ч. от полски имот в м.

„С. “ в землището на [населено място]); на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ..... по КК на [населено място], представляващо поземлен имот № ... в кв. ... с площ 255 кв.м и построената в източната част на имота жилищна сграда; и на недвижим имот със стопанско предназначение (магазин – „Ч.“), със застроена площ от 154,32 кв.м, със съответния процент ид.ч. от отстъпеното право на строеж, находящ се на партерния етаж на сграда в [населено място], на [улица], построена в имот №....., кв.... по плана на ЦГЧ, с посочен в първоинстанционното решение идентификатор на самостоятелния обект - ........

Настоящият състав служебно констатира, че след влизане в сила на решението за отнемане на имущество, с решение № 88/09.10.2012 г. по гр. д. № 732/2006 г. на ОС – Сливен, потвърдено с решение № 136/18.12.2012 г. по възз. гр. д. № 350/2012 г. на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 966/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3312/2013 г., IV г. о., в производство по чл. 247 ГПК (чл. 192, ал. 2 ГПК – отм.) е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решение № 79/01.08.2008 г. по гр. д. № 732/2006 г. на СлОС, като навсякъде в мотивите и в диспозитива е постановено да се чете, че се отнема в полза на държавата от А. и В. М. – недвижим имот със стопанско предназначение със застроена площ от 154,32 кв.м, находящ се на партерния етаж на 2 жилищна сграда в [населено място] с идентификатор ......, а не с погрешно посочения идентификатор ...... Решенията за ОФГ на окръжния и апелативния съд се считат за неразделна част от първоначално постановените съдебни актове.

На следващо място, с решението, чиято отмяна се иска, е постановено отнемане в полза на държавата от А. М. и М. М.: на 1000/2000 ид.ч. от ПИ с идентификатор ....... по КК, одобрена със заповед № РД 18-04-23 от 27.01.2006 г. на началника на АК – Велико Търново, представляващ дворно място с площ 2 2069 кв.м, находящо се в м.Б., [община], ведно с построените в този имот едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ....., едноетажно масивно жилище с идентификатор ....... и едноетажна масивна сграда с идентификатор ........, при граници, описани в нотариален акт № .../15.05.2006 г., т. ІІ, рег.

№1723, д. №370/2006 г. на нотариус Й. Ц. с район на действие РС - Е..

Със съдебното решение е отхвърлено искането на Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, а именно: от А. М. – паричната равностойност на дяловото му участие в „Клуб 777” ООД - [населено място]; от А. М. и М.

М. – 1000/2000 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ....., представляващ дворно място с площ 2 069 кв.м; и дворно място с идентификатор ....., представляващо ПИ № ... в кв. ...., с площ от 857 кв.м с построената в него жилищна сграда. С определение № 321/25.02.2011 г. по гр. д. № 599/2010 г. на ВКС, IV г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд по възз. гр. д. № 75/2009 г.

С окончателно решение от 21 май 2024 г. по делото „М. и други срещу България“ (жалба № 57002/11, жалба № 61872/11, жалба № 46024/11, жалба № 6430/13 и жалба № 67333/13) ЕСПЧ е констатирал нарушение на правата на А. М., В. М., А. М. и М. М. по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Т. и други срещу България“ от 13.07.2021 г. С последното е установено нарушение на правата по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията в случаите, в които националните съдилища не са успели да обосноват наличието на причинно-следствената връзка между предикатното престъпление и придобитото имущество, като са постановили отнемане, основано „единствено на презумпцията, съдържаща се в закона от 2005 г., че всяко имущество, за което не е доказано, че има „законен“ произход, представлява облага от престъпление“. В мотивите си ЕСПЧ е приел, че в конкретния случай такова нарушение е налице и по отношение на жалбоподателите М.. Посочено е, че те са понесли тежестта на съдебното решение, което „макар да не е било изпълнено в пълен обем, тяхна собственост е била отнета от държавата и изнесена на публична продан“ (вж.- §13, §14, §80, §81). Следователно, жалбоподателите са били засегнати от отнемането по начин, който не е бил пренебрежим и същите е трябвало да понесат прекомерна тежест, която нарушава необходимия справедлив баланс между обществения интерес и основните права на човека. По отношение на имуществените вреди претенциите са отхвърлени и съдът е имал повод да повтори, както и по делото Т. и други (цитирано по-горе), че най - подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 към 3

КЗПЧОС.

При така установеното, Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че подадената молба за отмяна е частично основателна. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК предвижда, че заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС, или на протоколите към нея и „новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението“.

С постановеното от ЕСПЧ решение спрямо жалбоподателите М. несъмнено е установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, изразяващо се в това, че въззивният съд – като инстанция по съществото на правния спор, не е изложил достатъчно убедителни мотиви за наличието на причинна връзка между придобиването на процесните имущества (отнетите активи) и престъпната дейност, или друго поведение на осъденото лице А. М., респ. и свързаните с него лица - В. М. (съпруга), А. и М. М. (родители). Това налага преразглеждане от решаващия съд на въпроса за наличие/отсъствие на предпоставките за отнемане на имущество от молителите, при което новото разглеждане на делото се явява необходимо по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК.

В настоящия случай обаче следва да се съобразят спецификите, произтичащи от решението на ЕСПЧ. Конкретно, обхватът на постановеното от ЕСПЧ решение касае само активите, за които е установено, че действително (реално) са били отнети от жалбоподателите, или по отношение на които те продължават да бъдат задължени. Само в тези предметни граници ЕСПЧ е признал, че жалбоподателите имат качеството на „жертва“ и са нарушени техните права. Това изрично е посочено в § 80 и § 81 от решението на ЕСПЧ. Активите, за които изпълнението е невъзможно (по различни причини, включително и поради изтекла абсолютна давност) попадат извън обхвата на оплакването. Следователно, по отношение на такива имущества, дори с националното решение да е постановено отнемането им, фактическият състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК не е осъществен, доколкото по отношение на тези конкретни активи, от една страна ЕСПЧ е приел, че жалбоподателите вече не са „жертви“ и от друга страна - ново разглеждане на делото не е необходимо, тъй като не е налице нарушение, чиито „последици“ трябва да се „отстраняват“. В тази връзка следва да се вземе предвид установеното от ЕСПЧ в §13 от решението му, че спрямо М. „след влизане в сила на решението за отнемане на имущество Националната агенция за приходите, която привежда в изпълнение мерките по издадени изпълнителни листи, е продала един от имотите за 12 030 лв. (6 153 евро). Друг имот е продаден в изпълнително производство, образувано от трети лица, като държавата е получила 50 813 лв. (25 990 евро) от продажната цена. По отношение на още един имот заповедта за конфискация не може да бъде изпълнена, тъй като е установено, че описанието му в съдебните решения е сгрешено… Доколкото отнемането касае и постъпленията от продажбата на други имоти, не е платена никаква част от тези суми, а през април 2022 г. дългът на жалбоподателите е погасен по давност.“

По-горе в мотивите на настоящото решение се посочи, че по отношение на имота, чийто 4 идентификатор е бил сгрешен, с влязлото в сила решение № 88/09.10.2012 г. по гр. д. № 732/2006 г. на ОС – Сливен е поправена очевидната фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решение № 79/01.08.2008 г. по гр.д. № 732/2006 г. по описа на СлОС, като навсякъде е постановено да се чете, че от А. М. и В. М. се отнема в полза на държавата – недвижим имот с идентификатор ....., а не с погрешно посочения идентификатор ......