Определение № 19294 от 09.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19294 гр. София, 09.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510475 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №296271/10.09.2025г., подадена от М. С. М. против определение №33123/07.08.2025г. по гр.д. №31684/2025г. на 50 състав, СРС, с което е оставена без уважение молба на ищеца М. за освобождаване от задължение за плащане на такси и разноски в производството.

С обжалваното определение съдът е приел, че имущественото състояние на ищеца не е в такава степен утежнено, че да е пречка и основание за освобождаване от задължение за плащане на държавна такса в размер на 289,34 лева, като съдът е взел предвид, че ищецът получава ежемесечно възнаграждение по трудово правоотношение, че разполага с имущество, което не се изчерпва за обезпечаване на обичайните и жизненоважни потребности. Съдът е посочил, че е налице обосновано съмнение за това, че имущественото състояние на ищеца не позволява да плати дължимата държавна такса, тъй като е констатирал несъответствия в декларацията за имот и имуществено състояние, а именно не е обявил в декларацията притежавано от него имущество – самостоятелен обект в сграда – склад №23.

В частната жалба жалбоподателят развива доводи, че разпореждането, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от такси и разноски е незаконосъобразно, тъй като от представените документи е видно, че жалбоподателят не разполага със средства, с които да плати дължимата държавна такса и евентуални разноски за съдебно-счетоводна експертиза, тъй като доходите му са под минималните. Сочи, че има предявени още 34 иска пред СРС за обявяване на нищожност на договори за кредит, по част от които е освободен по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид представените доказателства и доводите на страната, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес, поради което е допустима.

По същество съдът намира следното:

С исковата молба ищецът е предявил срещу „Кредисимо“ ЕАД установителен иск с цена 8207,70 лева за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, както и осъдителен иск за връщане на недължимо платените суми по договорите с цена 4207,70 лева. Направил е искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Представил е декларация за материално и гражданско състояние, от която е видно, че е неженен, в добро здравословно състояние, притежава Фолкваген Пасат, 1997г., мотор Екс макс, 2015г., Сеат Толедо, 2005г., както и апартамент, паркомясто и ливада в обл. Казанлък. Представил е трудов договор от 2016г. и удостоверение от „Ориенто Груп“ ЕООД, от което е видно, че работи като сервитьор и в периода октомври 2024г.-март 2025г. е получавал средно около 700 лева нетно трудово възнаграждение.

Според разясненията по т. 12 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед конкретното задължение за плащане, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство. Разяснено е в тълкувателния акт и това, че в случай на освобождаване от заплащането им, разрешението е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции; че за да бъде освободена от заплащането на такса и разноски, страната следва да е поставена в невъзможност да ги поеме, а не само да е затруднена; че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава защита на социално слаби лица, които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние или други трайно наложили се неблагоприятни обективни обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да било начин необходимите им средства за водене на делото, в която ситуация биха се оказали лишени от правосъдие / в този смисъл и определение №4376/15.12.2022г. по ч.к.гр.д. № 4210/2022г. на ВКС/.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК освобождаването от държавни такси и разноски е извънредна мярка за гарантиране на ефективен достъп до съд, приложима само когато молителят докаже, че не разполага с достатъчно средства да ги заплати, без това да застраши удовлетворяването на неговите обичайни и жизненоважни потребности. Тежестта да установи релевантните факти е негова (чл. 154 ГПК), а съдът упражнява преценка по справедливост и пропорционалност върху база на конкретните данни за доходи, имущество, семейно положение, здраве, трудова заетост, текущи задължения и други обстоятелства от значение за преценката според конкретния случай. Тази вътрешно присъща на института индивидуализирана преценка съответства и на стандарта по чл. 6, § 1 ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В същия смисъл т. 96 от съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС приема, че държавните такси и разноски не могат да правят упражняването на права по съдебен ред практически невъзможно или прекомерно затруднено, но в рамките на този предел националният съд може да отчете платежоспособността на страната и да 2 откаже освобождаване, когато конкретният размер на дължимото не е от естество да ограничи достъпа до правосъдие.

По настоящото дело дължимата към този етап държавна такса е в размер 289,34 лева. В подкрепа на искането е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че жалбоподателят е неженен, в добро здравословно състояние, притежава три моторни превозни средства, апартамент, паркомясто и земеделска земя (ливада) в област Казанлък. Наред с това по делото е констатирано несъответствие между декларираното имущество и наличните данни, доколкото в декларацията не е посочен притежаван от жалбоподателя самостоятелен обект в сграда – склад № 23. Тази непълнота поражда обосновано съмнение относно изчерпателността и добросъвестността на декларираното имуществено състояние и препятства извеждането на благоприятен за молителя извод при прилагане на изключението по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят се позовава на ниски месечни доходи и представя трудов договор от 2016 г. и удостоверение от работодател за средно нетно възнаграждение около 700 лв. за периода октомври 2024 г. – март 2025 г., като това са единствените представени доказателства в подкрепа на изложеното в декларацията по чл.83, ал.2 ГПК. При това положение съдът не разполага с надеждна, пълна и актуална база, от която да заключи, че жалбоподателят е в трайна невъзможност да плати сумата на дължимата такса. От друга страна, по делото липсват данни за извънредни постоянни разходи като издръжка на ненавършили пълнолетие деца, тежки заболявания, инвалидност, кредити с падежирали вноски, запори, принудително изпълнение и пр., както и не се твърди и не се доказва, че недвижимите и движимите вещи, описани по-горе, са единствено и изцяло необходими за елементарното му съществуване.

Напротив, множеството активи – три МПС, жилище, паркомясто, земеделска земя и допълнителният самостоятелен обект (склад) – сочат на имуществена обезпеченост, която, позволява плащане на държавната такса без накърняване на жизнения минимум.

Аргументът, че жалбоподателят е предявил още 34 иска и по част от тях е бил освобождаван от такси, не изменя извода. Освобождаването по чл. 83, ал. 2 ГПК не е право, гарантирано абстрактно и еднократно за всички процеси на лицето, а се постановява по всяко дело, при индивидуална преценка към момента на искането и въз основа на конкретни доказателства.

Предходни разпореждания в други производства не създават сила на пресъдено нещо относно материалното състояние в настоящото производство, нито могат да заместят изискването за актуални, достоверни и пълни данни. Освен това множеството заведени от страната дела, макар и да увеличава кумулативно разходите , не може да прехвърли процесуалния риск върху държавния бюджет, когато същата разполага с имущество и доходи, които, преценени в светлината на принципа на пропорционалност, са достатъчни да обезпечат дължимата такса в настоящото производство.

Противното би превърнало института на освобождаването от такси от социална гаранция за уязвими лица в инструмент за избягване на процесуалните разноски от лица, които, макар и с ограничен паричен поток, разполагат с активи над прага на жизнен минимум.

3

Като е отказал освобождаването, първоинстанционният съд е съобразил всички релевантни критерии: наличие на трудово възнаграждение, наличие на имущество извън стриктно необходимото за съществуване, липса на доказани изключителни обстоятелства, както и констатираната непълнота на декларацията относно склад № 23, която обективно отслабва доказателствената стойност на заявеното имуществено състояние. Тази съвкупна преценка е в съзвучие с посочения стандарт на СЕС по т. 96 – отказът не води до практически отказ от правосъдие, защото не е установено таксата да надвишава реалната платежоспособност на страната или да я лишава от средства за минимум на издръжка.

При така изложеното въззивният съд намира, че жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, напротив, по делото преобладават данни за налична, макар и ограничена, финансова и имуществена възможност.

С оглед съвпадането на решаващите изводи на двете инстанции, обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, а частната жалба следва да се остави без уважение.

Воден от изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №296271/10.09.2025г., подадена от М. С. М. против определение №33123/07.08.2025г. по гр.д. №31684/2025г. на 50 състав, СРС, с което е оставена без уважение молба на ищеца М. за освобождаване от задължение за плащане на такси и разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4