Решение № 16440 от 03.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16440 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско дело № 20241110148181 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 310537/03.10.2024 г., подадени от "АПС ББ" ЕООД, с която са предявени искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми в общ размер от 1107,24 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 31.01.2019 г. между "СК" ООД и С.

С. Ш. бил сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който на ответника бил предоставен кредит в размер на 800,00 лева, който следвало да бъде върнат на 10 равни месечни вноски от по 187,00 лева с падеж на последната вноска 02.12.2019 г. при уговорен ГЛП от 40,05 % и ГПР от 48,49 %. С. Ш. усвоил предоставения кредит, но не върнал на заемодателя същия, като не изплатил и дължимата по кредита възнаградителна лихва в размер на 163,68 лева. С оглед забавата в изплащането на посочените задължения била начислена и мораторна лихва в размер от 143,56 лева, за периода от 02.12.2019 г. (последната падежна вноска по кредита) до 20.02.2024 г. (датата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Така възникналите вземания 1 били прехвърлени от "СК" ООД на "АПС ББ" ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. и Приложение № 1 към него. За така извършеното цедиране длъжникът бил уведомен на посочения от него настоящ адрес на 24.08.2022 г., както и чрез смс на предоставения телефонен номер. Поради неизплащане на дължимата сума, "АПС ББ" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Ш.. Издадената въз основа на същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя били дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение. Поради тази причина ищецът претенидира установяване дължимостта на процесните задължения в общ размер от 1107,24 лева и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответника С. С. Ш. чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. С подадения в срок отговор на исковата молба предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че от представените с исковата молба доказателства не се установявало нито наличието на валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредит, нито наличието на реално дължими от ответника вземания по договора. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл.

99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че С.

С. Ш. дължи на "АПС ББ" ЕООД в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и "СК" ООД договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. и Приложение № 1 към него следните суми: 1/ сумата от 800,00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 31.01.2019 г., сключен между "СК" ООД и С. С. Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2024 г. до окончателното 2 изплащане; 2/ сумата от 163,68 лева, представляваща договорна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 02.12.2019 г., и 3/ сумата от 143,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 02.12.2019 г. до 20.02.2024 г., за които на 12.03.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10435/2024 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.

В тежест на ищеца по така предявените искове е да докаже: 1/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между "СК" ООД и С. С. Ш. по Договор за потребителски кредит № ****** от 31.01.2019 г.; 2/ отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в размер на 800,00 лева; 3/ настъпването изискуемостта на процесните вземания, както и техния размер; 4/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между "СК" ООД и ищцовото дружество по договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. и Приложение № 1 към него, въз основа на който процесните вземания са прехвърлени на "АПС ББ" ЕООД; 5/ уведомяването на ответника за извършената цесия.

Предвид потребителския характер на процесния договор за кредит, съдът следва да извърши служебна преценка на действителността на договора за кредит, като не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността, са от императивен характер и за тях съдът следи служебно, на основание чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Обхватът на проверката за недействителност на договора за кредит следва да се извърши съобразно параметрите, установени в чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният Договор за потребителски кредит № ****** от 31.01.2019 г. съдържа посочване на размера на отпуснатия заем /800,00 лева/, общата сума за плащане /990,38 лева/, фиксиран годишен лихвен процент /40,05 %/, годишния процент на разходите /48,49 %/ и погасителен план. По делото са представени доказателства, че заемната сума от 800,00 лева е изплатена на ответника на 31.01.2019 г. чрез „ePay.bg“ /вж. л. 64 от делото/.

В случая, обаче, е предвидено и задължение за кредитополучателя /вж. чл. 6 от договора/ да предостави поръчителство под формата на поръчител или банкова 3 гаранция в срок от три дни от усвояването на заемната сума, като при неизпълнение на това задължение автоматично се начислява неустойка в размер на 879,62 лева, заплащана разсрочено съгласно погасителния план по договора.

Настоящият съдебен състав намира, че договорната клауза, въз основа на която е предвидено плащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от усвояването на сумата по договора, има неравноправен характер и противоречи на добрите нрави, което от своя страна води до нищожност на целия договор, поради следното:

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.).

Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на 4 противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Размерът на процесната неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение има неравноправен характер и противоречи на добрите нрави, тъй като размерът възлиза на повече от 109 % от размера на предоставения заем (879,62 лева при предоставен заем в размер на 800,00 лева), т. е. надвишава заемната сума, а същевременно начисляването се обосновава с неизпълнение на вторично за договора за заем задължение. Основното задължение на заемател по договор за паричен заем е да върне на датата на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. С обсъжданата договорна клауза, обаче, е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на датата на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора да представи обезпечение за кредитора.

Съобразявайки изложеното в съответствие с критериите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, и приложимата в случая законодателна уредба в защита на потребителя, съдът намира, че процесната неустойка излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, 5 обезщетителна и санкционна функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена, сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да върне на датата на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получи главницата и възнаграждението си – същият ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.