Разпореждане № 520 от 26.06.2026, Районен съд - Кнежа

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 520 гр. Кнежа, 26.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20261430100303 по описа за 2026 година

След като се запозна с разпределеното му на доклад Гр.д.№303/2026г. по описа на РСКнежа,съдът констатира ,че делото е образувано въз основа на изпратено му по местна подсъдност Гр.д.№1785/2026г. по описа на РС-гр.Плевен,което пък е образувано въз основа на искова молба от С. А. Й. от гр.Г.Оряховица и Й. А. Р. от гр.Искър с посочени ЕГН-та и адреси чрез адв.М.С. от ВТАК ,с посочен служебен адрес в гр.Г.Оряховица против Р. С. Р. от гр.Искър и С. С. К. от гр.Искър,с посочени ЕГН-та и адреси ,с която е предявен иск за делба на недвижими имоти.

Съдът констатира ,че препратената му по местна подсъдност искова молба и приложението е само в 1 бр. ,при необходими общо 3 бр. ,от които 1 бр. за съда и по 1 бр. за ответниците.

Освен това сред исковите молби, които подлежат на вписване, съгласно чл.114,б „в” ЗС са и исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112,б„з” като от разпоредбата на чл.112,б„з”от ЗС следва,че това са исковите молби за постановяване на такива съдебни решения,които заместват актовете по чл.112,б.„а” от ЗС,както и решенията,с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по някоя от букви „а” – „ж”.

От разпоредбата на чл.112,б„а”от ЗС следва, че в чл.112,б„з”от ЗС се имат предвид съдебни решения,които заместват актове,с които се прехвърля правото на собственост или се учредява,прехвърля,изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове,с които се признават такива права.

Делбеното производство в типичния случай се развива в две фази, всяка от които завършва с отделно решение.С постановяваното по първата фаза решение(за допускане на делбата),съдът се произнася относно съществуването на потестативното право на делба. С право да искат делба разполагат съсобствениците, поради което по същество с това решение съдът се произнася по своеобразен установителен иск за наличието на съсобственост между страните и конкретните дялове в съсобствеността. От гледна точка на първата фаза на делбеното производство исковата молба за делба е за постановяване на съдебно решение с установително действие,т.е. с констативен характер относно притежаваните вещни права върху конкретен недвижим имот. С решението по втората фаза на съдебната делба се постановява прекратяване на съсобствеността,която се замества от индивидуални права на собственост, в зависимост от определения способ - едно или няколко, в полза на съделителите или в полза на трето лице при изнасяне на имота на публична продан. От гледна точка на втората фаза на делбеното производство исковата молба за делба е за постановяване на съдебно решение с конститутивно действие.

Затова, доколкото съдебното разглеждане на заявеното с исковата молба преобразуващо 1 право на делба протича в две фази, настоящият съдебен състав намира, че преценката за това, дали исковите молби за делба подлежат на вписване, следва да бъде извършена с оглед правното действие на двете съдебни решения,към постановяване на които е насочено делбеното производство. С решението по втората фаза (за извършване на делбата) се постановява прекратяване на съсобствеността, което, независимо от определения способ за прекратяването, води до изменение във вещното право на собственост – в обекта на правото и/или неговите носители.

Препращащите разпоредби на чл.114, б „в”, чл. 112, б „з” към чл.112, б. „а” ЗС предвиждат, че подлежат на вписване исковите молби за постановяване на решение,с което се изменя или прекратява вещно право,и с оглед приключващото съдебната делба решение следва, че исковите молби за делба подлежат на вписване.

Задължителност на вписването следва и с оглед подготвителното съдебната делба решение (за допускане на делбата). Основание за обратното становище – че исковите молби за делба не подлежат на вписване, би могло да представлява обстоятелството, че в някои случаи производството не се развива до постановяване на решение за прекратяване на съсобствеността, а само до установяване на правото на делба, респ. на съсобственост.

Възможност за извода, че тези искови молби не подлежат на вписване, е била налице при старата редакция на чл. 112, б. „а” ЗС (до ЗИД ЗС, обн., ДВ, бр.34 от 2000г.).Старата редакция на чл.112, б. „а” ЗС не е предвиждала вписване на актове, с които се признават, респ. установяват вещни права върху недвижими имоти. С новата редакция на чл.112, б. „а” ЗС (обн., ДВ, бр.34 от 2000г., в сила от 01.01.2001г.) изрично е предвидено, че подлежат на вписване актовете, с които се признават вещни права върху недвижими имоти. Следва, че съобразно актуалния закон (въз основа на цитираните по-горе препращащи норми) подлежат на вписване исковите молби за постановяване на решения по всички искове за собственост, тъй като следващите се за тях съдебни решения със сила на пресъдено нещо установяват притежаването или непритежаването на вещно право. Изводът е, че наложителност на вписването на искови молби за делба следва и с оглед съдебното решение за допускане на делбата.

Обаче вписването на исковата молба не е сред условията на чл.127 и чл. 128 ГПК за редовност на исковата молба, като не представлява и условие за допустимост на производството.

Според чл.114 от ЗС на искови молби, за които е предвидено вписване, не се дава ход на разглеждането им, докато не бъдат вписани.

Освен това по делото липсва заплатена държавна такса,дължима на осн.чл.102з,ал.3 вр.чл.73,ал.3 от ГПК вр.чл.23,т.3 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на РС-Кнежа от общо 2,50евро/две евро и петдесет цента/ за общо 50 страници преписи от исковата молба и приложението й за ответницата.

Предвид изложеното, съдът на осн.чл.129,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.128,ал.3 от ГПК следва да остави без движение исковата молба на С. А. Й. от гр.Г.Оряховица и Й. А. Р. от гр.Искър с посочени ЕГН-та и адреси чрез адв.М.С. от ВТАК ,с посочен служебен адрес в гр.Г.Оряховица против Р. С. Р. от гр.Искър и С. С. К. от гр.Искър,с посочени ЕГН-та и адреси ,с която е предявен иск за делба на недвижими имоти и да даде указания на ищцовата страна:

-да представи по делото още 2бр. преписи от исковата молба и приложението й или на осн.чл.102з,ал.3 вр.чл.73,ал.3 от ГПК вр.чл.23,т.3 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК да внесе по сметка на РС-Кнежа д.т. от общо 2,50евро/две евро и петдесет цента/ за общо 50 страници преписи от исковата молба и приложението й за ответниците и

-да заплати по сметка на СВ при РС-гр.Кнежа дължимата се д.т. за вписване на исковата молба в размер на 5,11евро/пет евро и единадесет цента/ и да представи документ затова по делото.

Да предостави 7-мо дневен срок на ищцовата страна да отстрани описаната по-горе 2 нередовност,а ако това не стане исковата молба ще бъде върната на подателя й с разпореждане на съда,против което връщане може да подаде частна жалба до ОС-Плевен с внесена д.т. от 7,67евро./седем евро и шестдесет и седем евроцента/.

Водим от изложеното ,съдът

РАЗПОРЕДИ:

На осн.чл.129,ал.2 и сл. вр.чл.128,т.2 и т.3 от ГПК, оставя БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба наС. А. Й. от гр.Г.Оряховица и Й. А. Р. от гр.Искър с посочени ЕГН-та и адреси чрез адв.М.С. от ВТАК ,с посочен служебен адрес в гр.Г.Оряховица против Р. С. Р. от гр.Искър и С. С. К. от гр.Искър,с посочени ЕГН-та и адреси ,с която е предявен иск за делба на недвижими имоти и дава указания на ищцовата страна :

-да представи по делото още 2бр. преписи от исковата молба и приложението й или на осн.чл.102з,ал.3 вр.чл.73,ал.3 от ГПК вр.чл.23,т.3 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК да внесе по сметка на РС-Кнежа д.т. от общо 2,50евро/две евро и петдесет цента/ за общо 50 страници преписи от исковата молба и приложението й за ответниците и

-да заплати по сметка на СВ при РС-гр.Кнежа дължимата се д.т. за вписване на исковата молба в размер на 5,11евро/пет евро и единадесет цента/ и да представи документ затова по делото.

Предоставя 7-мо дневен срок на ищцовата страна да отстрани описаната по-горе нередовност,а ако това не стане исковата молба ще бъде върната на подателя й с разпореждане на съда,против което връщане може да подаде частна жалба до ОС-Плевен с внесена д.т. от 7,67евро./седем евро и шестдесет и седем евроцента/.

В случай ,че не се внесе дължимата се държавна такса за вписване,съгласно чл.114 от ЗС,съдът не може да даде ход на разглеждането на исковата молба.

След отстраняването на посочените по-горе нередовности делото да се докладва на съдия Пл.Тодоров за отношение по ГПК.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________

3