Решение № 11995 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11995 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА при участието на секретаря Р. Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110113275 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „, ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу , П. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1 307,04 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 223,13 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г.; сумата от 10,58 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. и лихва в размер на 2,06 лева за периода от 15.06.2020 г. до 08.12.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68584/2022 г. по описа на СРС, 78-ми състав.

В исковата молба се твърди, че Т. И. П. е била клиент на “То,Д, в качеството на собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Триадица, у, и е потребявала топлинна енергия за абонатен № ,, като не е заплатила начислените суми за процесния период. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Оспорва: качеството си на потребител на ТЕ, количеството топлинна енергия, което се твърди, че е доставяно, техническата годност и изправност на 1 технологичното оборудване и измервателните уреди, разпределението на топлинна енергия, както и размера на претендираната сума. Прави възражение за изтекла погасителна давност на цялото претендирано вземане. Твърди, че ищецът не е доказал изпадането на ответника в забава относно плащането на процесните главници.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект” ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150, ал. 1 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том III, рег. № 3717, дело № 461/2008 г. на нотариус И,в, с район на действие СРС, рег. № 384 в НК /л. 15-18/, се установява, че на 14.05.2008 г. Т. И. П. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 6, находящ се в гр. Соф,, у, 3. В качеството на титуляр на правото на собственост, същата е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № ,.

Следва да се посочи, че приложеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот вх.рег. № 55605 от 05.08.2021 г. на Служба по вписванията – гр. София /л. 19-21/, по силата на което процесният имот е придобит на публична продан от В,ов, е неотносимо към предмета на спора. Актът е влязъл в сила на 23.07.2021 г., съответно този факт е настъпил след заявения от ищеца исков период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от 2 топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат по електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца, като отчетът се извършва от служител на ищеца посредством преносим терминал. Посочено е, че за процесния период ответницата не е осигурила достъп на фирмата за дялово разпределение за отчет на водомер в имота, за което са съставени съответните протоколи, приложени на л. 125 от делото. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. Същевременно, в имота се ползва топла вода, като предвид липсата на водомер за топла вода, този разход се изчислява на един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. При направените изчисления експертът констатира, че технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащата нормативна уредба и методиката за дялово разпределение. Установено е още, че в ищцовото дружество има съхранени документи за периодичните проверки на топломера с електронен блок тип Multicall 66 C в абонатната станция съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, и протоколи за тяхната смяна, извършвана на всеки две години. В този смисъл възраженията на ответника относно техническата годност и изправност на технологичното оборудване и измервателните уреди се явяват неоснователни.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по 3 изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ, според която размерът на действително потребената топлинна енергия за процесния период е в размер от 1 318,81 лв., съобразявайки и изготвените от ФДР изравнителни сметки, които са за доплащане. С оглед диспозитивното начало предявеният иск за сумата от общо 1 307,04 лв. се явява изцяло основателен.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл.

111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.12.2022 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 16.12.2022 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. вкл., са погасени по давност. При кредитиране заключението на СТЕ, съобразявайки стойността на изравнителните сметки, изготвени от ФДР по периоди /Таблица № 2/, на основание чл. 162 ГПК, съдът приема, че погасените по давност вземания са в размер на 160,92 лв. Извън погасителната давност са останалите вземания за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. /задължението за м.08.2020 г. е станало изискуемо на 16.10.2019 г./, които възлизат в общ размер на сумата от 1 157,89 лв. До размера на посочената сума и за посочения период искът се явява основателен и следва да се уважи, а в останалата част до пълния предявен размер от 1 307,04 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. следва да се отхвърли.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период – протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с ФДР, 4 договор между ищцовото дружество и „Термокомплект“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение.

По повод възраженията на ответника, чрез назначения му особен представител, срещу доказателствената стойност на представените от ищцовото дружество документи – Приложение № 1 - списък на собствениците на етажната собственост и предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 167, съдът намира същите за неоснователни. Видно от представения списък на потребителите на топлинна енергия в процесната жилищна сграда от 03.11.2009 г. /л. 30-31 от делото/, Т. И. П. фигурира в него като ползвател на ап. 6, съответно е положила подпис в качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот с отразяване на информация относно броя лица, живущи в апартамента, с оглед потреблението на топла вода. Обстоятелството, че ответницата не фигурира в приложения списък на собствениците на ЕС към протокола от ОС, на което е взето решение за избор на ФДР, също е ирелевантно, доколкото в качеството на етажен собственик в процесната сграда същата е обвързана от взетите решения от мнозинството, независимо от липсата на нейно участие при проведените обсъждания.

От заключението по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за исковия период от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 10,58 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.