Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13242 от 02.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46426/2025
Вид
Решение № 13242
Подписан
02.07.2026
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13242 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110146426 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „НК“ ООД против А. Г. Й., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата 1 500,00 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********************* от 18.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 348,00 лева (триста четиридесет и осем лева), представляваща договорна лихва за период от 19.03.2021 г. до 19.02.2022 г., сумата 485,01 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва за период от 20.02.2022 г. до 18.10.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № *****/2024 г. по описа на СРС, 141 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „НК“ ООД твърди, че страните били обвързани от облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ********************* от 18.02.2021 г., по силата на който на ответника А. Г. Й. бил предоставена заемна сума в размер на 2333.01 лева. Сочи, че сумата по кредита е следвало да бъде върната чрез 12 анюитетни вноски в размер на 154 лева всяка, падежирали в периода 19.03.2021 г. 19.02.2022 г., като същите са дължими ведно с договорна лихва при уговорен годишен лихвен процент от 48,77%, която за периода от 19.03.2021 г. – 19.02.2022 г. възлизала на 154 лева.

Ответникът не изпълнил задължението си да върне предоставената му заемна сума по уговорения начин и срок. По така изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендира направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Г. Й. е подал отговор на искова молба. Оспорва исковете по основание и размер. Възразява за нищожност на договора на основание ЗПК.

Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие от фактическа страна и правна страна следното:

1

Предявените положителни установителни искове са допустими, като предявени в законоустановения в чл. 415 ГПК срок, след постъпило възражение от длъжника А. Г. Й. по ч.гр.д. № *****/2024 г. на СРС, 141 състав.

Предявените искове намират правната си квалификация в разпоредбите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения основателността на главната искова претенция се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния Договор за потребителски кредит № ********************* от 18.02.2021 г., кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатият договор за кредит; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/.

Съобразно правилата, предписани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, посочените правнорелевантни обстоятелства следва да бъдат установени в процеса на доказване пълно и главно от ищеца.

В тежест на ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания, в случай, че твърди това.

От представения Договор за потребителски кредит № ********************* от 18.02.2021 г., се установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „НК“ ООД, в качеството на кредитодател, се е задължил да предостави на А. Г. Й., в качеството на кредитополучател, кредит под формата на заем в размер на 1500 лева, при уговорени годишна фиксирана лихва в размер на 40,39%, годишен процент на разходите от 48,77%, общо дължима сума в размер на 1848 лева, погасима на дванадесет месечни анюитетни вноски в размер на 154 лева всяка, с падежи от 19.03.2021 г. до 19.02.2022 г. В чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че в срок до края на следващия ден след неговото сключване кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита – банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, за сумата от 1848 лева със срок на валидност до 20.02.2022 г. При неизпълнение на това задължение се дължи неустойка от 1200 лева, начислявана месечно, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 от договора, платима заедно със следващата погасителна вноска, съобразно уговорения погасителен план – арг. от чл. 6, ал. 1-5 от договора.

От представената по делото разписка за извършено плащане от 18.02.2021 г., се установява, че на 18.02.2021 г. от страна на ищеца е извършен паричен превод в полза на ответника в размер на 1500 лева.

Доколкото страна по процесния договор, в качеството си на кредитополучател, е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид предмета на сделката, то в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо същата са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. При извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, дело Salvat Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C 168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco Espanol de Credito SA – C-618/1.

2

В този смисъл и предвид нормата на чл. 22 ЗПК относими към служебната проверка на съда в разглежданата хипотеза са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.

Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК. Същият съдържа информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му, разходите по кредита, лихвения процент, като настоящият състав намира, че са удовлетворени и изискванията за представяне на погасителен план, съответно – че договорът съответства на условията за действителност, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 11 и 12 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 ЗПК. Същевременно обаче, съдът намира, че не е спазена императивната разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по следните съображения:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Същевременно в чл. 19 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 48,77%, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено, но нито от съдържанието на договора, нито от приложените към него общи условия може да се направи извод какви елементи са инкорпорирани в него. Не става ясно дали в тази величина е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 1200 лева, която съставлява част от общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Последната следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, доколкото тя обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено съществено значение за интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да се ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде постигната, когато бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните разходи, доколкото липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 3

20.09.2018г. по д. С-448/ 2017г., според която при посочване само на математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите за изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата не е отбелязана. При това положение, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване само % на ГПР, който не надвишава нормативно установения размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, без отбелязване на взетите предвид допускания и без описание на разходите по кредита, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален ефект / в този смисъл Решение от 09.11.2016г. по д. С-42/15 на СЕС, Решение от 21.03.2024г. по д. № С714/22 на СЕС, Решение от 13.02.2025г. по д. С-472/23г. на СЕС/. Поради гореизложеното, съдът приема, че е налице недействителност на процесният договор за потребителски кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като с оглед чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а именно 1500 лева, равняваща се на 766,94 евро. Ето защо и доколкото по делото не е ангажирано, респ. събрано доказателство за погасяване на дълга по кредита, следва да бъде уважен единствено искът за главницата в претендирания размер, а акцесорните искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.