Решение № 41 от 05.02.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Шумен, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20233630202481 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 1400000871/01.09.2023г. на Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция„ Пътна инфраструктура„ гр. София, с което на Р.

Н. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание не се явява лично. Депозирана е молба от адв. Р.Д. в качеството й на процесуален представител на жалбоподателя, в която се твърди, че настъпили обстоятелства, свързани със здравословно състояние на близък, са причината да предприеме спешно пътуване с процесното МПС, за което не е била заплатена винетна такса. Навеждат се твърдения, че нарушението не е извършено умишлено, а под стрес и притеснение, както и че деянието е малозначително, но с явно незначителна обществена опасност.

В първото с.з. не се явява представител на административно - наказващия орган, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН. Във второто с.з. процесуалният представител на административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление - да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата срещу процесното наказателно постановление е била изпратена до РС Търговище, където е било образувано АНД № 757/2023г. по описа на РС - Търговище.

Производството по АНД № 757/2023г.на РС - Търговище е прекратено и делото изпратено на ШРС по подсъдност, предвид точното место на нарушението.

От писмо вх.№16340 от 27.11.2023г. на АПИ се установява, че местото на установяване на нарушението, посочено като: км. 322 от път София – София регион – Ловеч/ Шумен – Варна на АМ „Хемус“, се намира в Шуменска област.

На 20.07.2023г. се провеждала специализирана полицейска операция, със съвместно с участие на служители при АПИ, ДАИ, НАП и икономическа полиция.

1

В хода на операцията, на км. 322 от път София – София регион – Ловеч/ Шумен – Варна, включен в обхвата на платена пътна мрежа, било спряно за извършване на проверка „ППС с рег. № Т1604 ЕВ, вид ремарке за лек автомобил,марка СИРИУС3, модел Б2С“, водач на което ППС бил жалбоподателя Р. Н. П., ЕГН **********.

При проверката било констатирано: „че на 20.07.2023г. в 10.40 часа, нарушителят управлява извън населено място ППС с рег. № Т 1604 ЕВ, вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка СИРИУС 3, модел Б2С, на км. 322 от път София – София регион – Ловеч/ Шумен – Варна, включен в обхвата на платена пътна мрежа, БЕЗ ДА Е ЗАПЛАТЕНА ТАКСА по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП, дължима според категорията на ППС от ЗДВП“ .

Бил съставен АУАН API № 1400000871 на 20.07.2023г.

В АУАН актосъставиттелят посочил, че настоящия акт е „ против Р. Н. П., ЕГН **********, гражданин на BG, на 45 години, ЕГН **********, с точен адрес Търговище, Търговище, гр. Търговище , ул.“Стоян Заимов“ № 13, със СУМПС№ 286055800, категория С+Е, издадено от ОДМВР Търговище, в качеството му на водач на посоченото по-долу ППС, за това, че на 20.07.2023г., в 10,40 часа, нарушителят, управлява извън населено място ППС с рег. № Т 1604 ЕВ, вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ,марка СИРИУС 3, модел Б2С, на км. 322 от път София – София регион – Ловеч/ Шумен – Варна, включен в обхвата на платена пътна мрежа, БЕЗ ДА Е ЗАПЛАТЕНА ТАКСА по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП, дължима според категорията на ППС от ЗДВП“.

В АУАН е посочено, че е извършено нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДВП- водач на ППС се движи по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена таксата по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗДВП дължима според категорията на ППС. Актът е връчен и подписан от нарушителя без отразени възражения.

С разписка жалбоподателят бил уведомен, че ще бъде освободен от административно наказателна отговорност и НП няма да бъде издадено, ако в 14- дневен срок от получаване на АУАН, бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал.1 от ЗП, в размер на 70 лв., при спазване на чл. 189е, ал.3 и 4 от ЗДВП.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка било издадено наказателно постановление

№

1400000871/01.09.2023г. на Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура„ гр. София, с което на Р. Н. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.

В наказателно постановление, като описание на нарушението е посочено, че „на 20.07.2023г., в 10,40 часа, Р. Н. П., ЕГН ********** - гражданин на BG, на 45 години, ЕГН ********** с точен адрес Търговище, Търговище, гр. Търговище , ул.“Стоян Заимов“ № 13 със СУМПС№ 286055800, категория С+Е, издадено от ОДМВР Търговище, в качеството си на водач е управлявал пътно превозно средство /ППС/ с регистрационен номер №Т1604ЕВ, вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка СИРИУС 3, модел Б2С на път А2,км.322, включен в обхвата на платена пътна мрежа, като за ППС с цитирания по-горе регистрационен номер не е заплатена винетна такса съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП.

Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание, чрез показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Съобразно нормата на чл. 139, ал.6 от ЗДВП, в одачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съобразно чл. 10 ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. Съобразно т.1 на същата норма такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Съобразно чл. 10а, ал.9 от ЗП, в случаите, когато пътно превозно средство по ал. 7 се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати 2 допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.

За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП. Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила. В тежест на административно-наказващия орган, доколкото именно той е субект на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно - наказателното преследване.

Административно - наказващия орган е този, който следва да докаже, че има извършено административно нарушение /каквото е описано в акта/и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител и ако това не бъде доказано, то НП следва да бъде отменено като неправилно, доколкото не е доказано извършването на нарушението. Когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение, следва да бъде разгледан въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението.

Безспорно в НП и в АУАН следва да се опишат всички обстоятелства по извършване на нарушението, следва да се наведат и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са нарушени, без да е налице разминаване, тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по делото.

В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, включително и фактическата обстановка, при която се твърди, че е осъществено процесното нарушение.

В конкретния казус от описаното в АУАН и в НП се установява, че всъщност жалбоподателя е управлявал пътно превозно средство /ППС/ с регистрационен №Т1604ЕВ, вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка СИРИУС 3, модел Б2С на път А-2,км.322, включен в обхвата на платена пътна мрежа, или в описаната фактическа обстановка от АНО се твърди, че водача е управлявал ремарке с регистрационен №Т1604ЕВ, марка СИРИУС 3, модел Б2С.

В обстоятелствената част на АУАН и в НП липсва посочване, че водачът е управлявал МПС /неговата марка, модел и рег. №/, към което е прикачено описано ремарке, за което е липсвала заплатена винетна такса.

Същевременно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, включително и от представените в с.з. писмени доказателства от проц. представител на АНО /стр. 34-35/ се установяват различни обстоятелства.

В тази връзка свид. С. заявява в с.з. на 17.12.2023г.: „ На 20.07.2023г. имахме специализирана полицейска операция, съвместно с АПИ, ДАИ, НАП, Икономическа полиция.

Бяхме около 50 - 60 човека на автомагистрала „Хемус“. Бяхме на 322км - новият участък Шумен - Търговище, новите големи паркинги от двете страни на магистралата.

……………. Аз извърших проверка на процесния автомобил. Водачът беше с л.а.

„Мерцедес“, с прикачено към него ремарке - платформа. не съм сигурен дали имаше качен автомобил на платформата. Извършихме проверка на автомобила и на ремаркето и се установи, че и двете нямат заплатена винетна такса. Водачът не оспори, че той шофира, той беше сам в автомобила. Съставихме му акта. Възражения мисля, че нямаше. Не си спомням дали той знаеше, че не е платил винетна такса за ремаркето. Подписа акта.

Съставихме му два акта.“

Свид. Ц. в с.з.по делото, проведено на 31.01.2024г., също посочва: „Свидетел съм по процесния акт. На 20.07.2023г. бяхме на специализирана полицейска операция на Автомагистрала „Хемус“, на км 322. Около 10.40 ч спряхме джип МЛ 320, с прикачена платформа на него и качен автомобил върху нея. При извършената проверка за платена 3 винетна такса се установи, че същият нямаше винетни такси на автомобила, както и на платформата и колегата му състави акт. Той ни каза, че е забравил да си купи винетки.