Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 22.06.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 148/2022
Вид
Решение № 198
Подписан
22.06.2022
Състав
Ванухи Бедрос Аракелян, Магдалена Кръстева Недева, Анета Николова Братанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000148 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез адв.

В.П. против решение № 377 от 19.10.2021 г., постановено по търг. дело № 1344/2020 г. н а Варненския окръжен съд, в частта с която „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Т. П. П. разликата над 20 000 лв. до присъдените 40 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резулатат на ПТП от 18.11.2018 г. по път 9004 между гр. Варна и гр. Белослав, обл. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, ДК № ХХХХХХХ, М С, и разликата над 38 лв. до присъдените 76 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва считано от 12.01.2019 г., както и да заплати на СТ. ИЛ. ГЮЗ. разликата над 33 750 лв. до присъдените 67 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на ПТП от 18.11.2018 г. по път 9004 между гр. Варна и гр. Белослав, обл. Варна по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, ДК № ХХХХХХХ, М С, и разликата над 138.34 лв. до присъдените 276.68 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва считано от 12.01.2019 г.

Подадена е насрещна въззивна жалба от Т. П. П. лично и в качеството на законен представител на СТ. ИЛ. ГЮЗ., чрез адв. С.С., срещу решение № 377 от 19.10.2021 г., постановено по търг. дело № 1344/2020 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над присъдените 40 000 лв. до 1

50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Т. П.

П. в резултат на настъпило на 18.11.2018 г. ПТП и за разликата над присъдените 67 500 лв. до 90 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от СТ. ИЛ. ГЮЗ. в резултат на настъпило на 18.11.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху разликите, считано от 12.01.2019 г. до окончателното изплащане.

В депозираната от застрахователното дружество жалба се излагат доводи за неправилност на решението в осъдителната част. Счита се, че определените от съда обезщетения не съответстват на реално причинените неимуществени вреди. Твърди се, че не е отчетена основната функция на обезщетенията - да репарира действително претърпените вреди, а не да води до неоснователно обогатяване на ищците. Излагат се аргументи за наличие на съпричиняване и от страна на Т.П.. Счита се, че съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, видно от което ищцата със своето поведение е допринесла за вредоносния резултат. Намира определеното от съда съпричиняване от страна на СТ. ИЛ. ГЮЗ. за занижено. Претендира, че липсата на представени банкови сметки на ищцата и ищеца с предявените извънсъдебни претенции води до извод за недължимост на законна лихва считано от 12.01.2019 г.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира заплащането на разноски.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор Т. П. П. лично и в качеството на законен представител на СТ. ИЛ. ГЮЗ., чрез адв. С.С., в който се сочат твърдения за неоснователност на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна.

Твърди се, че изложеното в жалбата не кореспондира с доказаното в хода на процеса пред първоинстанционния съд. Намира за неоснователно твърдението за съпричиняване от страна на ищцата, както и наличието на съпричиняване от страна на С.Г., в размер по-висок от определения от първоинстанционния съд. Оспорва акцесорните претенции на застрахователното дружество. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Нямат доказателствени искания.

В подадената насрещна въззивна жалба от Т. П. П. лично и в качеството на законен представител на СТ. ИЛ. ГЮЗ., чрез адв. С.С., се излагат подробни доводи за неправилност на решението в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над присъдените 40 000 лв. до 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Т.П. и за разликата над присъдените 67 500 лв. до 90 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от СТ. ИЛ. ГЮЗ..

Твърди се, че съдът не е съобразил претърпените болки и страдания на пострадалите, както и лимита предвиден по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, 2 вследствие на което е присъдил по-ниски обезщетения. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди до пълния им претендиран размер. Претендират заплащането на разноски за две инстанции.

Нямат доказателствени искания.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната част за сумата до 20 000 лв. от присъдените общо 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Т. П. П., както и в осъдителната част до 38 лв. от общо присъдените присъдените 76 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от Т. П. П. , ведно със законна лихва считано от 12.01.2019 г.

Решението не е обжалвано и в осъдителната част за сумата д о 33 750 лв. от общо 67 500 лв., представляваща присъдено обезщетение за неимуществени вреди на СТ.

ИЛ. ГЮЗ., както и в осъдителната част до 138.84 лв. до 276.68 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от СТ. ИЛ. ГЮЗ., всичките в резултат на процесното ПТП, поради което обжалваният съдебен акт в горепосочените части е влязъл в законна сила.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В проведеното съдебно заседание на 10.05.2022 г. не се явява процесуален представител на въззивното дружество. В депозирано становище поддържа въззивната жалба изцяло. Оспорва отговора на въззивната жалба. Представя договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като претендира заплащането им.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В същото о. с. з. не се явяват и не се представляват въззивниците СТ. ИЛ. ГЮЗ. и Т. П. П.. В писмено становище, подадено чрез адв. С.С., заявяват, че поддържат насрещната въззивна жалба. Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да уважи изцяло предявените от тях искове. Претендират заплащането на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП - 18.11.2018 г., лекият автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № 3

ХХХХХХХ, управляван от М С Стоянов, е бил застрахован при „ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД, за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респективно налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 477, ал. 1 от КЗ, вр. с чл.

45 от ЗЗД.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства – споразумение, одобрено с протоколно определение № 260108 от 20.10.2020 г., постановено по НОХД № 3110/2020 г. на Варненския районен съд, че М С Стоянов е признат за виновен за причиняването на процесното ПТП на 18.11.2018 г. по път „9004“ между гр. Варна и гр. Белослав, обл. Варна, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, ДК № ХХХХХХХ, поради нарушение на правилата за движение по чл. 6, т. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ППЗДвП, като при изпреварване не съобразил своето поведение с надлъжната пътна маркировка, пресякъл единична непрекъсната линия и навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещно движение, при което създал опасност за насрещно движещо се превозно средство и по непредпазливост причинил телесна повреда на Т. П. П., изразяваща се в счупване на десен голям пищял в областта на колянната става, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-голям от един месец, на СТ. ИЛ.

ГЮЗ., изразяваща се в травматичен шок, който е обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на костите на лявата подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от три месеца; разкъсно-контузна рана в областта на главата с оформяне на белег, който е видимо отчетлив, загрозява лицето, създава асиметрия в нормалния човешки облик и представлява обезобразяване на лицето, както и на Д С М, изразяваща се в счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от три месеца, поради което на основание чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, б. „а“, предл. 1-во вр. ал. 1, б. „б“, предл.

2-ро вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 66, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 4 от НК вр. чл.

384, ал. 1 вр. чл. 381, ал. 4 от НПК, му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца.

Страните не спорят относно наличието на валидна застрахователна полица № BG/30/118002485762 от ответното дружество – „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД.

По делото е представено медицинско удостоверение със заключение към него /л. 21-22/, видно от което към датата на процесното ПТП ищцата Т. П. П. е транспортирана до Спешен център при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД след настъпване на същото и е констатирано счупване на интеркондиларната еминенция на десния голям пищял, пълно изкълчване на горната междуфалангеална става на пети пръст на 4 лявата ръка, контузия на гръдния кош, ожулване на лицето. Посочено е, че описаните травматични увреждания по отношение на ищцата са в резултат на удари с или върху тъпи предмети. Счупването на десния голям пищял, в областта на колянната става, е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период над 1 месец, а останалите увреждания е посочено в заключението, че обуславят временнно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в известно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 20-25 дни. В подкрепа на горните констатации са представени и амбулаторни листи /л. 23-24/. Установява се още, че Т. П. П. е била в болничен, поради временна нетрудоспособност за периода от 19.11.2018 г. до 01.01.2019 г. /л. 24 и л. 25/.

От приетата представената справка от НЗОК с изх. № 23-00-383/12.07.2021 г.

/л. 120-124/ за извършени прегледи от общопрактикуващ лекар и специалисти и извършените медико-диагностични дейности на Т. П. П. се установява, че за периода от датата на процесното ПТП до датата на подаване на исковата молба /от 18.11.2018 г. до 10.12.2020 г./ няма данни за хоспитализации на лицето. През този период са извършвани многобройни прегледи – консултации, преглед за ЛКК при диагноза „счупване на горния край на тибията /голям пищял/; регистрирани са две консултации при психиатър и общопрактикуващ лекар с диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“.

Съгласно справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищцата, издадена от ТД на НАП-Варна /л. 137-138/, се констатира, че считано от 03.10.2017 г. до настоящия момент /момента на изготвяне на справката/ ищцата е в трудови правоотношения с „Денислав Трейд“ ЕООД, с. Константиново.

От представеното медицинско удостоверение относно състоянието на С И Г.

/л. 27-31/, ведно със заключението към него, се установява, че веднага след настъпване на процесното ПТП същият е откаран до Спешния център при МБАЛ „Св. АннаВарна“ АД и е приет за лечение в Отделение по Анестезиология и интензивно лечение.