Решение № 2019 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2019 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100500006 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 15662/28.09.2023 г., постановено по гр.д. № 53435/2022 г. на СРС,ГО, 58 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Д. В. Д., ЕГН **********, извършено със Заповед № 58/09.08.2022 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. В. Д., ЕГН **********, е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на Д. В. Д., ЕГН **********, сумата 16 241,45 лв. – обезщетение за оставане без работа в периода 30.09.2022 г.- 06.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба (03.10.2022 г.) до окончателното изплащане, като е отхвърлен искa по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ – за разликата над 16 241,45 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., както и за периода 07.12.2022 г. - 30.03.2023 г

Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от 17.10.2023 г. на ответника в първоинстанционното производство УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, в която се излагат доводи, че постановеното решение е неправилно и в противоречие със закона. Поддържа се, че съгласно чл.335,ал.1 КТ трудовият договор се 1 прекратява писмено, като единственото условие на закона е писмената форма за прекратяване на трудовия договор, което условие в случая е налице.

Отделно се сочи, че процесната заповед за уволнение била връчена на ищеца в присъствието на двама свидетели, като ищецът, след като я прочел, отказал да я получи. Въззивникът навежда, че ищецът е заемал длъжността „заместник -директор“, съответно и длъжността му е била ръководна.

Поддържа, че е бил сключен договор за управление, като в законоустановения 9-месечен срок трудовият договор на ищеца бил прекратен, поради което и уволнението е законно. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Въззиваемият Д. В. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение, респ. за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ за установяване незаконност и отмяна на прекратяване на трудово правоотношение, извършено със Заповед № 58/09.08.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор кризисни ситуации, медицински и административни дейности-база УРВИЧ” и за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. и за оставане без работа в 2 периода 30.09.2022- 30.03.2023 г.

В исковата молба ищецът твърди, че по време на ползван от него отпуск по болест е узнал, че на неговото място е назначен нов служител, като заповедта не му е връчена съобразно закона; счита, че не са били налице условията по чл. 328, ал.2 КТ за уволнение на ищеца като служител от ръководството на ответното дружество с оглед сключване на нов договор за управление.

Ответникът в подаден отговор на исковата молба поддържа, че заповедта е връчена при отказ в присъствие на свидетели, на дата 09.08.2022г., както и че болничният лист, в който е посочен период на нетрудоспособност от дата 09.08.2022 г., е отменен с решение на ЛКК.

За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание, а именно сключен договор за управление на предприятие по смисъла на Търговския закон, ищецът да е служител от ръководството на предприятието, прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението.

Същевременно съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение, или надлежното му упражняване (в този смисъл решение № 665/1.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555/9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о., решение № 290/11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011. IV г. о.; решение № 459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. на ВКС).

По делото не се спори, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор от 19.06.2017 г. и допълнително споразумение № 779/31.08.2021 г. към трудовия договор, по силата на които ищецът е заемал длъжността „заместник-директор кризисни ситуации, медицински и административни дейности-база УРВИЧ” при ответното дружество.

Не е спорно също така, че заеманата от ищец длъжност е била ръководна. Кои лица се включват в ръководството на предприятието определя §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ - това са ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, 3 изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Понятието "ръководна длъжност" е изяснено в константната практика на ВКС /решение № 15 от 2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2016 г., IV г. о., ГК. - решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., IV г. о., решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др./ като е прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика. Служители от "ръководството на предприятието" по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя. В конкретния случай заеманата от ищеца длъжност „заместник – директор“ безспорно е ръководна като заместник на ръководителя по съобразно изричното посочване на длъжността в §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ.

Пред първоинстанционния съд е представен Договор № РД-16657/18.11.2021 г. за възлагане на управлението на лечебно заведение еднолично акционерно дружество /неправилно зашит на л.63 и л.53-59 от делото на СРС/, по силата на който министърът на здравеопазването (упражняващ правата на държавата спрямо публичното предприятие – ответник) е възложил управлението и представителството на ответното дружество на Д.П.Д., А.И.К. и П.М.М. като членове на Съвета на директорите на основание чл. 52, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. По силата на този договор на Д.П.Д., А.И.К. и П.М.М. се възлага да управляват дружеството, като се задължават да представят парична гаранция по чл. 54, ал. 3 от Правилника /чл. 30 от договора/, а възнаграждението е уговорено като зависещо от финансовите резултати на дружеството /чл. 12 от договора, който препраща към чл. 56 от Правилника/. Не е спорно по делото, че със сключването на договора е започнало неговото изпълнение.

Според чл. 235, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. Съветът на директорите може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. Овластяването може да бъде оттеглено по всяко време. Оттук следва, че със сключването на договор за възлагане на управлението между принципала и съвета на директорите, последният поема задължението да управлява и представлява акционерното дружеството – работодател. Дали и кога впоследствие някой от членовете на съвета на директорите ще бъде избран за изпълнителен директор е без значение за фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Това е така, защото избраният за изпълнителен директор ще действа като 4 пълномощник на съвета на директорите /в този смисъл е Решение № 179 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 665/2011 г., IV г. о./.В конкретния случай заповедта за уволнение е подписна от Д.Д. в качеството му на изпълнителен директор на ответното дружество, като както вече посочено, обстоятелството кога е Д.Д. е бил избран за изпълнителен директор е без значение за наличието на предпоставките на чл.328,ал.2 КТ – същественото в случая е възлагането на управлението на дружеството на посочените лица като членове на съвета на директорите.

Съобразно практиката на ВКС (решение № 76/27.03.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г., на ВКС, III Г. О, решение № 481/13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г., на ВКС, III Г.О., решение № 257 от 15.05.2019 г. на ВКС по гр. д.

№ 4002/2017 г., IV г. о., ГК, решения по гр. д. № 726/2011 г. 4 ГО , по гр. д. № 582/2012 г. III ГО, по гр. д. № 2682/2013 г. III Г.О, по гр. д. № 2712/2014 г. IV ГО, по гр. д. № 117/2016 г. IV ГО ), е без значение дали сключването на нов по време договор за управление е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление. Деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ е обвързан само от едно условие – сключване на договор за управление. Без правно значение са предходни фактически обстоятелства, вкл. че преди това е сключен друг договор за управление с друго лице. Дори със същото лице да е сключен повторно нов договор за управление на предприятието, деветмесечният срок ще започне да тече от сключването на последния договор. Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е обезпечаване възможността на работодателя за ефективна стопанска дейност.

Предприятието може да сключва поредица от договори за управление, като при всеки нов договор за управление е предвидена възможност в деветмесечен срок, съответният управител да определи ръководните служители, с които да осъществява управлението на предприятието /в този смисъл е Решение № 47 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4303/2013 г., IV г. о./. По делото няма наведени твърдения с членовете на съвета на директорите да е имало сключен предходен договор за управление. Видно от представена разпечатка от ТР /л.48-49 от делото на СРС/ Д.Д. е бил представител на ответното дружество и към 11.08.2021 г., който факт не променя обстоятелството, че 9 – месечният срок по чл.328,ал.2 КТ е започнал да тече от сключването на Договор № РД-16-657 на 18.11.2021 г., когато на членовете на съвета на директорите е възложено управлението на ответното дружество.