Решение № 17948 от 22.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17948 гр. София, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110114624 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

167485/26.05.2026 г., о т В. И. Г. с ЕГН **********, с която са предявени пасивно субективно кумулативно предявени искове, както следва:

1. срещу

„К*“ ЕАД с ЕИК *, с адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „**“, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 2 2 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 2129578 от 25.11.2019 г. , сключен между К*“ ЕАД с ЕИК * и В. И. Г. с ЕГН **********, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.1, т.6-20, чл.19 ЗПК.

При условията на евентуалност - положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД на клаузата в чл. 4 от Договора за потребителски кредит, поради заобикаляне на закона и протИ.речие с добрите нрави.

2. срещу „**** ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Ви**, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 и пр. 2 ЗЗД, с който се иска да се обяви за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 1

25.11.2019 г. сключен между „*** ЕООД, ЕИК * и В. И. Г. с ЕГН **********, поради протИ.речие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

При условията на евентуалност - положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД на клаузата в чл.8, ал.1 от Приложение № 1 от Договора за предоставяне на поръчителство В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от застраховка, гаранцията, обезпечението се нарушава размера на ГПР по чл. 19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-12 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговореното обезпечение не е включено в ГПР.

Твърди, че не е предоставил обезпечение.

По отношение на договора за поръчителство счита, че е нищожен, тъй е нарушен закона за добросъвестност, справедлИ.ст и еквивалентността на престациите, защото ответникът няма престация, двамата ответниците са свързани лица.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „К*“ подава отговор. Признава параметрите на договора и изискването за обезпечение. Изцяло оспорва иска по основание. Твърди, че договорът е действителен. Излага правни съображения защо договорът е действителен, не протИ.речи на добрите нрави и защо не съдържа неравноправни клаузи. Позовава се на Решение № 1301/05.02.2026 г. по адм. д. № 11835/2025 г. по описа на ВАС.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Твърди, че не е приложим чл.38 ЗА. Твърди, че възнаграждението е прекомерно.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „А*“ подава отговор. Изцяло оспорва иска по основание. Твърди, че договорът е действителен. Излага правни съображения защо договорът е действителен, не протИ.речи на добрите нрави и защо не е неравноправен. Позовава се на Твърди, че възнаграждението за поръчител не е разход, поради което не следва да се включва в ГПР.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Твърди, че не е приложим чл.38 ЗА. Твърди, че възнаграждението е прекомерно.

2

В открито съдебно заседание (о.с.з.) двете страни не се явява и не се представляват. С писмени молби потвърждават и поддържат подаването на ИМ и ОИМ. Изразяват становище по същността на спора. Претендират разноски. Представят списъки по чл.80 ГПК. Правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 27772/31.07.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 95-109 от делото).

За да бъде уважен иска по чл.22 ЗПК, ищецът при условията на пълно и гласно доказване, следва да установи, следните обстоятелства:

1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, 2. наличието на съдържанието на оспорените клаузи с посоченото съдържание 3. да не е ясно как е сформиран ГПР и да не е посочен ГПР – чл.11, ал.1 т.10 ЗПК 4. съдържанието на оспорените клаузи да протИ.речи на императивна законова разпоредба (чл.10 ЗПК и чл.19, ал.5 ЗПК, чл.11, ал.1, т.9-22 ЗПК) и/или на добрите нрави.

По исковете по чл.26, ал.1, пр.2-3 ЗЗД, ищецът ищецът при условията на пълно и гласно доказване, следва да установи, следните обстоятелства: - договорът заобикаля ЗПК и накърнява добрите нрави.

При условията на насрещно доказване за установителния иск, ответникът следва да 3 установи, че договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.

С определението по чл.140 ГПК съдът е указал на ответниците, че не сочат доказателства, че доворът е индивидуално сключен, на основание чл.146, ал.2 ГПК

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи и за действителност на договора с потребители.

С определението по чл.140 ГПК съдът е указал на страните, че с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават. В издираното ТР са дадени указания, че съдът може служебно да следи за нищожността на договора, когато хората не отговаря на закона.

Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит № 2129578/25.11.2019 г. при следните параметри: главница – 2500 лева, срок за връщане на заема: първа вноска – 20.12.2019 г., последна вноска – 20.11.2021 г., ГПР – 10.47 %, ГЛП – 10.00 %. Уговорено било, че сумата по кредита се заплаща на анюитетни вноски с падежно число 20-то число на всеки месец. Договорната лихва е в размер на 268.64 лева. Общата сума, която следва ищецът да върне е в размер на 2768.64 лева.

Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен чрез поръчител с договор, сключен до 48 часа от подаване на заявлението, съгласно чл.4 от Договора.

Не е спорно, че поръчителят е вторият ответник по делото „А*“ ЕООД, като последният се е задължил да отговаря солидарно с ищеца за плащане на кредита спрямо първия ответник. Не е спорно, че възнаграждението за поръчителство било в размер на 2768.64 лева, като същото се е разсрочило в месечните вноски по кредита, които вноски се заплащат от ищеца но по банкова сметка на първия ответник – заемодателя. Същият е упълномощен да получи възнаграждението за поръчителство и което възнаграждение се заплащало към месечните вноски.

Не е спорно, че едноличен собственик на капитала на „А*“ ЕООД е първият ответник "К*" ЕАД, съгласно общодостъпната информация от ТР, поради което същите са свързани лица.

Спорно остава между страните дали договорът/договорите е/са недействителен, на основание чл.11, ал.1 т.9-12 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен таксата и неустойката.

Спорно остава дали клаузата за неустойка, такса, обезпечение е недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК.

4

Спорно остава дали договорът е недействителен по чл.22 ЗПК, както и дали клаузите за неустойка, такса и обезпечение не са нищожни, поради протИ.речие със закона и добрите нрави. Дали неустойката надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция.

Спорно е дали договорите не протИ.речат на добрите нрави, не заобикалят ЗПК, както и посочените клаузи.

Ищецът е физическо лице, което е сключило договора извън рамките на професионална или търговска дейност, поради което има качеството потребител. Кредиторът „К*“ ЕАД и другият ответникът „А*“ ЕООД са финансови институции, предоставила кредит по занятие, и правоотношението попада в приложното поле на ЗПК, както и на нормите за защита от неравноправни клаузи в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква договорът да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването. По смисъла на чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК в общия разход се включват всички преки и косвени разходи, известни на кредитора, включително разходите за допълнителни услуги, когато договорът за услугата е задължителен за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

Целта е потребителят да получи точна и сравнима информация за цялата икономическа тежест, преди да се обвърже.

Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 води до недействителност на договора за потребителски кредит. При тази недействителност чл. 23 ЗПК ограничава задължението на потребителя до чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи по него. Тази специална последица изключва възможността кредиторът или участващо в свързаната операция трето лице да задържи плащане, което по икономическото си предназначение представлява разход по кредита.

С Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23, APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, ECLI:EU:C:2025:183, Съдът на Европейския съюз приема, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в договора за кредит и които увеличават общия размер на задължението му, попадат в понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следва да участват при изчисляването на ГПР. Съдът подчертава, че договорът за кредит и допълнителният договор трябва да бъдат разгледани в тяхната икономическа връзка, а кредиторът се 5 предполага да знае разходите за допълнителни услуги, които предлага сам или от името на трето лице.

Същото решение потвърждава, че член 10, параграф 2, буква „ж“ и член 23 от Директива 2008/48/ЕО допускат национална санкция, при която при непосочване на ГПР, включващ всички разходи, потребителят връща само предоставената главница. Идентичен извод за допустимостта и съразмерността на такава последица е даден в Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Profi Credit Bulgaria, ECLI:EU:C:2024:263. Тези тълкувания са задължителни за националния съд при прилагането на чл. 22 и чл. 23 ЗПК.

В настоящия случай възнаграждението за поръчителя е разход, пряко свързан с кредита. Без договор за заем, договорът за предоставяне на поръчителство не би имал предмет, тъй като обезпечава само задълженията по този кредит.

След като ищецът е заявил обезпечен кредит, чл. 4, ал. 2 изключва влизането в сила на договора без предоставяне на избраното обезпечение.

Самият договор с „А*“ ЕООД потвърждава, че кредитът се предоставя след обезпечаването и че потребителят е избрал кредит именно при тези условия.

Следователно услугата е задължителна за получаване на конкретния кредит при предлаганите параметри.