Решение № 183 от 18.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. София, 17.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора В. Т. Ж. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606140 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивното производство е образувано единствено по въззивна жалба от подс. Е. Х. Р., чрез адв. Г. Г. – САК, срещу присъда от 06.02.2023 г., постановена по НОХД № 12056 по описа на Софийски районен съд за 2018 г., Наказателно отделение, 94 състав, в частта, с която подсъдимата е призната за виновна.

С посочената присъда подс. Е. Р., с ЕГН : **********, е била призната за виновна в това, че на 22.07.2017 г., около 23 :50 ч., в гр. София, на кръстовището на ул. "Битоля" и ул.

"Нишава" в ж.к. "Белите брези", в съучастие като извършител с лицата Д. Х. Р., с ЕГН :

********** – извършител и В.Д.А. – сключил споразумение, е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изрязващи явно неуважение към обществото – ударила с крак по предния капак на служебен автомобил на 06 РУ – СДВР и след като на място дошли К.К., Н.Н., Д.К. и С.С. – униформени полицейски служители от сектор "ОСПСОВОР" – СДВР, изритала с крак полицай Б.С. в областта на гърба, докато поставял белезници на Д. Р. – престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 54 НК й е наложено наказание "пробация" със следните пробационни мерки:

- на основание чл. 42а, ал. 1, т. 1 НК – "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти седмично за срок от девет месеца, и на основание чл. 42а, ал. 1, т. 2 НК – "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от девет месеца, както и наказание "обществено порицание", което да се изпълни чрез поставяне препис – извлечение от диспозитива на присъдата, в частта, касаеща подсъдимата Е. Р., на таблото за съобщения в сградата на районната администрация по настоящ адрес на подсъдимата за срок от един месец.

На основание чл. 304 НПК подсъдимата Е. Р. е призната за невиновна и е оправдана за 1 това хулиганските действия да са изразили в това, че след като К.С. и Б.С. – униформени полицейски служители при 06 РУ – СДВР й поискали документ за самоличност, отказала да представи такъв, започнала да ги обижда и заплашва с думите "Боклуци, копелета, ще Ви счупим зъбите, ****,… палячовци", "Баща ми ще Ви уволни всичките", "У. **** ", … ****"; за това това да е ударила с ръка по служебен полицейски автомобил на 06 РУ – СДВР, за това хулиганските действия да са се изразили в ухапване по ръката в областта на дясната мишница на полицай К.К., по обвинението деянието да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и да се отличава с изключителна дързост, както и за това деянието да е осъществено в условията на съизвършителство с А.Ч.У. и Е.Й., както и по обвинението по чл. 325, ал. 2 НК.

Със същата присъда подс. Е. Х. Р., с ЕГН : **********, е призната за виновна в това, че на 22.07.2017 г., около 23 :50 ч., в гр. София, на кръстовището на ул. "Битоля" и ул.

"Нишава" в ж.к. "Белите брези", причинила на полицейски орган – полицай К.А.К. при изпълнението на службата му като полицай, назначен като автопатрул № 305 при сектор "ОСПСОВОР" – СДВР, за времето от 19:00 ч. на 22.07.2017 г. до 07 :00 ч. на 23.07.2017 г. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК – разкъсно-контузна рана на дясната ръка в областта на дясната мишница, реализирало медико – биологичния признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", като го ухапала по ръката в областта на дясната мишница и деянието е извършено по хулигански подбуди – на обществено място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.

131, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 54 НК й е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от една година.

Със същата присъда на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода" е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Първоинстанционният съд е наложил на основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо найтежко наказание измежду определените на подс. Е. Р., а именно "лишаване от свобода" за срок от една година.

Със същата присъда изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Съдът е приспаднал с присъдата на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК при евентуално привеждане в изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" времето, през което Е. Х.

Р. е била задържана по наказателното производство, както следва – със заповед за задържане по ЗМВР от 22.07.2017 г., както и с постановление на прокурор на основание чл.

64 ал. 2 НПК – от 23.07.2017 г. до 25.07.2017 г.

Съдът с присъдата и на основание чл. 23, ал. 2 НК към така определеното общо найтежко наказание е присъединил и наказанието "обществено порицание", което да се изпълни чрез поставяне препис – извлечение от диспозитива на присъдата, в частта, касаеща подсъдимата Е. Р., на таблото за съобщения в сградата на районната администрация по настоящ адрес на подсъдимата за срок от един месец.

Със същата присъда и на основание чл. 189, ал. 3 НПК Е. Р. е осъдена да заплати по сметка на СДВР сумата от 126.96 лв. /сто двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ - разноски в досъдебното производство.

Присъдата в останалата част по отношение на Д. Х. Р., А.З.Ч.У. и Е.И.Й. не е обжалвана и протестирана, поради което и поради липса на основания по смисъла на чл.

314, ал.2 от НПК, по отношение на тези лица присъдата е влязла в сила.

В срок е подадена въззивна жалба от подс. Е. Р., като се акцентира, че постановената присъда е несправедлива, неправилна и незаконосъобразна.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от Софийска районна прокуратура.

2

Не е подадено и допълнение към въззивната жалба след изготвяне на мотивите от съдията-докладчик в Софийски районен съд.

В разпоредително заседание на 15.11.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, подс. Е. Р., се явява лично и с адв. Х.Б., която поддържа въззивната жалба. Развиват се аргументи по същество на подадената въззивна жалба.

Представителят на Софийска градска прокуратура, оспорва жалбата и няма доказателствени искания.

В последна дума подс. Е. Р., заявява, че желае да бъде оправдана от въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба, както и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд приема, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. При направения анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимото лице. Извършеният анализ на показанията на разпитаните свидетели и на писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред районния съд, е задълбочен и прецизен. Фактическата обстановка, изяснена от районния съд, се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и фактическите обстоятелства по делото.

Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи във въззивната жалба – напр. решение № 372 от 01.10.2012 г., постановено по Н.Д. № 1158 по описа на ВКС за 2012 г., Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; решение № 181 от 2012 г., постановено на ВКС, І Н. О.; решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.

Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието от страна на подс. Р. е установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин, противно на твърденията на защитата.

Липсват каквито и да било съществени доводи или мотиви във въззивната жалба, които да 3 обосноват и накарат въззивната инстанция да отмени присъдата или да изменени същата с по-леко наказание.

Районният съд не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата, като изложените мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната дейност на съда и как е стигнал до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на подс. Р.. Съдът е изложил съображения и касателно всеки един от елементите от обективна и субективна страна на престъпния състав, според приетата от него правна квалификация. Изложил е ясни съображения и в светлината на кои обстоятелства е приел да определи наказанието на подсъдимата по реда на чл. 54 НК. Въз основа на всичко изложено, съдът намери за правилно установена от проверяваната инстанция фактология по делото.

В подадената въззивна жалба не са развити съществени съображения или възражения, като същата е подадена главно във връзка със съображенията на съда при кредитиране на свидетелските показания и съдържа критики в тази насока. Въззивната инстанция не споделя развитите доводи в тази насока. Първостепенният съд е развил подробни и съдържателни мотиви, с които въззивната инстанция се солидализира. Въззивният съд е на мнение, че всеки гласен източник следва внимателно да бъде съпоставен с останалата доказателствена маса по делото и как кореспондира с него, като е без значение качеството на лицето дало показания. Този съдебен състав намира за неоснователни твърденията, че е доказано по несъмнен начин авторството на деянието, като тези аргументи не намират опора в доказателствената маса по делото. Съдът не намира да е налице някакъв порок при извършването на следствените действия. На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в тази връзка този съдебен състав не споделя доводите на защитата в подадената въззивна жалба. Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Достоверността на показанията се определя от тяхната логичност, непротиворечивост и последователност само по себе си и съответната относимост към предмета на доказване, вкл. и дали кореспондират с останалите доказателствени източници.