Определение № 59 от 14.06.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Перник , 14.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Търговско дело № 20201700900070 по описа за 2020 година

Съдът констатира, че размяната на книжа е извършена редовно и следва да изготви проект за доклад.

Предявените искове са с правно основание правно основание на исковете: чл. 79, ал. 1, пр. 1-о, чл. 92, ал. 1, изр. 1-о и чл. 86 ЗЗД.

По изложени в исковата молба обстоятелства „АРХТЕРИКС" ЕООД, гр. София моли да бъде осъдено „ДЛВ - СИ" ООД,управление: пк 2300, гр. Перник да заплати на ищеца общата сума от 52 988,44 лв., от които:

- 39 066,67 лв. сборна главница за м. март 2016 г. и за периода 01.05.2016 г. 16.11.2017г. / вкл./, като част от такава в общ размер на 72 000 лв., представляващи наеми на оборудване и механизация по договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ" АД и наемател „ДЛВ - СИ" ООД, като общият размер представлява сбора на наемите за м. 03. 2016 г. и за месеците 05. 2016 г. – 03. 2019 г. / вкл./.

- 3 906,67 лв. сборна неустойка за м. март 2016 г. и за периода 01.05.2016 г. 16.11.2017г. / вкл./ от по 200 лв. месечно, а само до 16.11.2017 г. - 106,67 лв., като част от такава в общ размер на 7 200 лв., при което общият размер представлява сбора на неустойките за м. март 2016 г. и за месеците м. май 2016 г. - м. март 2019 г. / вкл./.

- 10 015,10 лв. сборна мораторна лихва като част от обща такава в размер на 16 216,60 лв., представляваща предявената част от мораторната лихва върху главниците на претендираните наеми за времето от и включително първия ден, следващ последния ден на съответния неустоечен период, до и включително 19.08.2020 г.

Ищецът твърди, че процесните суми се дължат от ответника по силата на договор за наем на оборудване и механизация, сключен на 19.10.2015 г. между „Заводски строежи" АД, гр. Перник, като наемодател, и ответника, като наемател, като вземането на наемодателя е 1 цедирано на ищеца а с договора за цесия от 08.09.2017 г.

Договорът за наем е бил сключен за срок от 1 год., който съгласно чл. 2, ал. 1, е удължаван автоматично за нови срокове от по 1 год. и е действал към 16.11.2017 г.

Уговорена е месечната наемна цена е от 2 000 лв. без ДДС. След м. 02.2016 г. този данък не се е дължал, тъй като наемателят е бил дерегистран по ЗДДС. Наемът е бил платим до 14-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася наемът, но не по-рано от 14 календарни дни, смятано от издаването на фактура. Със споразумение peг. № 324/08.07.2017 г., наемодателят и наемателят са предоговорили падежа на всички изискуеми, но неплатени до 17.01.2017 г. наеми, както и всички бъдещи такива, които ще се дължат до деня на постановяване от МС на Република България на решение по смисъла на чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства за разрешаване прехвърлянето на всички права и задължения по Договор за концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - доломити от находище „Студена", участък „Заводски строежи 2" от 10.09.2008 г., от наемодателя „Заводски строежи" АД на наемателя-длъжник „ДЛВ-СИ" ООД. Такова решение с № 703 е издадено на 17.11.2017г. Падежът е определен на 5 дни, считано от сключването на анекс към договора за концесия от 10.09.2008 г., какъвто е подписан на 15.12.2017 г. Предвид изложените обстоятелства, ищецът сочи, че падежът на задължението да се заплати месечната наемна цена по фактури от и включително ф-ра № 2000000431/31.03.2016 г., до и включително ф-ра № 2000000561/30.11.2017 г., е 20.12.2017 г., съгласно. подточка 1.1. от споразумение 324/08.07.2017 г. За последната фактура падежът е към посочената дата само за наема до и включително 16.11.2017 г Ищецът сочи, че с цитираното споразумение страните са се съгласили, че от деня на издаването на решението по чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства, договорът за наем ще се смята прекратен по право, като действието на подточка 1.2 от споразумението е настъпило на 17.11.2017 г. След тази дата наемателят е продължил да ползва наетото оборудване и механизация при знанието и без противопоставянето на наемодателя и съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, наемното правоотношение се е трансформирало от срочно в безсрочно такова.

На 08.09.2017 г. наемодателят и ищецът са сключили договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера /ищец по делото/ три отделни свои вземания с всички техни принадлежности, които е имало срещу длъжника „ДЛВ-СИ" ООД, едното от които е вземането по описания договор за наем. Сочи се, че предмет на договора за цесия са всички вземания до преустановяване действието на договора за наем, настъпило на 31.03.2019 г.

Според т. 2. и 3. от договора за цесия, прехвърлените вземания за обезщетение от 500 000 лв. и на цената на продадените до момента и в бъдеще инертни материали,) произтичащи от две други споразумения и търговски договор за продажба, са обвързани въобще от евентуалното прехвърляне на правата и задълженията по концесионните договори, докато плащането на вземанията по договора за наем на оборудване и механизация е обвързано с прехвърлянето на правата и задълженията по концесионния договор с дата 10.09.2008 г. не въобще, а само 2 като дата на новия падеж, като в тази връзка ищецът се позовава на поясненията в протокола за намерения от 08.02.2017 г. „Заводски строежи" АД е изпълнило всички свои задължения по този протокол във връзка с изискуемостта на вземанията за обезщетение и за цена на продадени инертни материали, имащо за резултат постановяване от МС на Република България на решение № 88/09.02.2018г. с предмет по чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства относно концесионния договор за участък „Заводски строежи", сключен на 30.04.2008г. като допълнителното споразумение към същото все още не е подписано поради шиканиране от страна на „ДЛВ-СИ" ООД с цел отлагане на изискуемостта на задълженията му по т. 2 във връзка с подточки 1.1. и 1.3. от договора за цесия.

Поддържа се, че длъжникът е уведомен за цесията с уведомление, изпратено му от цедента, получено на 14.09.2017 г.

Ищецът е конкретизирал, че отделните суми по всяка от приложените към исковата молба фактури, касаещи процесния период, т. е. тези за главница, неустойка и мораторна лихва, са следните:

- по ф-ра № 2000000431/31.03.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000 лв.; неустойка за периода 21.12.2017г. - 08.02.2018 г. / вкл./ в размер на 200 лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г./ вкл./ - 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000442/31.05.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г. -08.02.2018 г./ вкл./- 200лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г. - 19.08.2020 г./вкл./ - 512,78 лв.

- по ф-ра № 2000000450/30.06.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г. - 08.02.2018 г./ вкл./- 200 лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.- 19.08.2020 г./вкл./ - 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000458/31.07.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка за периода 21.12.2017г.- 08.02.2018г. /вкл./- 200лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018г. - 19.08.2020 г./ вкл./ - 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000460/05.08.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г. - 08.02.2018 г. - 200 лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г. - 19.08.2020 г./вкл./ - 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000478/01.09.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г. до и включително 08.02.2018 г. - 200 лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000483/03.10.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница- 2 000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-200 лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г./вкл./- 512,78 лв.;

3

- по ф-ра № 2000000486/16.11.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000 лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г.- 08.02.2018 г./вкл./- 200 лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г. -19.08.2020 г./ вкл./- 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000494/01.12.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000497/03.01.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000лв.; неустойка от и включително 21.12.2017г., до и включително 08.02.2018г.- 200 лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000510/22.02.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница- 2 000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200 лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000512/16.03.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200 лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020г. /вкл./ - 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000517/28.04.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница-2 000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./ - 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000522/04.05.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-200лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000529/16.06.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница-2 000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г. -19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000536/31.07.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница-2 000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-200лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./-512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000541/07.08.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000547/05.09.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000 лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г. - 08.02.2018 г./ вкл./ -200лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г. - 19.08.2020 г. / вкл./ - 512,78 лв.;

4

- по ф-ра № 2000000556/06.10.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница- 2 000 лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г.- 08.02.2018 г. /вкл./-200 лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г./вкл./ в размер на 512,78 лв.;

- по ф-ра № 2000000561/30.11.2017 г. - общо 1446,74 лв., от които: главница- 1 066,67 лв. (от и включително 01.11.2017 г., до и включително 16.11.2017 г.); неустойка върху частта от наема до 16.11.2017 г./вкл./, равна тази част на 1 066,67 лв., за периода 21.12.2017 г. 08.02.2018 г. /вкл./, в размер на 106,67 лв.; мораторна лихва върху частта от наема, дължима от 01.11.2017 г. до 16.11.2017 г./ вкл./, равна на 1 066,67 лв., за периода 09.02.2018 г. 19.08.2020 г./ вкл./ в размер на 273,48 лв.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.

Поддържа се, че договор за цесия от 08.09.2017г., сключен между „Заводски Строежи" АД, като цедент и „АРХТЕРИКС" ЕООД като цесионер, е нищожен поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Излагат се доводи, че видно от т.1. на договора за цесия „Цедентът прехвърля възмездно на Цесионера както вече възникнали. така и бъдещи свои вземания", без същите да бъдат определени, като те не са и определяеми. Сочи се, че страните по договора са поставили неясни условия за възникване и определяне на размера на тези задължения, които са поставени в зависимост от изпълнение, респ. неизпълнение от страна на длъжника на определени действия. Наведени са доводи, че определяемостта на едно задължение се определя към момента на сключване на договора за цесия и ако изначално това задължение е било неопределено и неопределяемо, то договорът е нищожен и не може да бъде саниран ако в един бъдещ момент тези задължения се превърнат в определяеми или бъдат определени.

Разпечатката съдържа 41 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b15b6a7-2b32-41d7-a6c9-a8df83830d94