Решение № 33 от 11.04.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 135/2022
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 11.04.2025
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Павлина Нейчева Паскалева
Цитирани разпоредби
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.100, ал.1, т.5 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.100, ал.1, т.5 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.378, ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.483 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.559 · Кодекс за застраховането
- чл.559, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.559, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.559, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.561 · Кодекс за застраховането
- чл.105, ал.1 · Кодекс на международното частно право
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. гр. Добрич, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20223200900135 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Гаранционен фонд, гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4 срещу Р. Д. Д., ЕГН ********** от гр.Д., *** иск с правно основание чл.559, ал.3 в.вр.чл.559, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 51135,65 лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с разходи за определянето и изплащането му, възстановено на НББАЗ във връзка с претенция на Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи
(Bureau Belge des Assureurs
Automobiles) за щети от ПТП, настъпило на *** г. в Б., и включващо сумите от 18568,11 лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди от ПТП, ведно с разходи за определянето и изплащането му за щети по лек автомобил "БМВ" с рег. №***, собственост на П.П. и товарен автомобил „Даф“ с рег.№ ***, собственост на „Д.“ и 32567,84 лв., представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно с разходи за определянето и изплащането му за пострадалите Е.П., А.П., П.П. и В.Х., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:
Гаранционен фонд, на основание чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.
(на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Б. по щети №***г. и №***г. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 51 135.95 лв., както следва:
1
По щета №***г. за увредените при ПТП, настъпило на ***г. в Б., л.а. „БМВ" с рег. № ***, собственост на П.П., и л.а. „Фолксваген Даф" с рег. № ***, собственост на „Д.", сума в размер на 18 568.11 лева за имуществени вреди. Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 18 568.11 лв. чрез банкови преводи като парична равностойност на 9 493.72 евро по курса за деня, от които 7 559.09 евро обезщетение, 1 888.63 евро такса обработка по ф-ри №***г. и №***г. и 46.00 евро банкови такси. На осн.559 и чл.561 от КЗ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на Б..
По щета №***г. за пострадалите Е.П., А.П., П.П. и В.Х. при ПТП, настъпило на ***г. в Б., сума в размер на 32 567.84 лева за неимуществени вреди. Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 32 567.84 лв. чрез банков превод като парична равностойност на 16 651.67 евро по курса за деня, от които 13 625.14 евро обезщетение, 2 980.53 евро такса обработка по ф-ри № ***г. и №***г. и 46.00 евро банкови такси. На основание чл.559 и чл.561 от КЗ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Б..
Към датата на образуване в ГФ на щета №***г. и щета №***г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Б. чрез изплащане на обезщетение в размер на 26 145.39 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредените л а. „БМВ" с рег. № *** и л.а. „Фолксваген Даф" с рег. № *** и пострадалите Е.П., А.П., П.П. и В.Х. е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Б. в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС е прилагането от българското бюро на чл.559 и чл.561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на основание чл.559 и чл.561 от КЗ Фондът задължително възстановява.
Виновен е ответникът Р. Д. Д., който на ***г. в Б., управлявайки л.а. „Мерцедес" с ДКН № *** с несъобразена с пътните условия скорост по път Е 313 между градовете Антверпен и Хаселт, при смяна на пътните ленти не се уверява в безопасността на маневрата и удря правомерно движещите се от лявата му страна л.а. „БМВ" с рег. № *** и л.а. „Фолксваген Даф" с рег. № ***. Вследствие на удара са нанесени и травматични увреждания на Е.П., А.П., П.П. и В.Х..
В нарушение на чл.461 в.вр.чл.483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
С регресна покана ответникът бил поканен да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв.И. С. е подал в срока по чл.367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба с вх.рег. №6657/13.12.2022г. Заявява се оспорване на 2 предявения иск.
Излагат се съображения, че липсва влязъл в сила съдебен акт или наказателно постановление, с които лицето Р. Д. Д. по категоричен начин да е признат за виновен в извършване на ПТП от 26.10.2016г. Същият не е собственик на управлявания от него автомобил и вероятно не му е било известно за прекратяване действието на застраховката „Гражданска отговорност“, поради невнесена вноска, за което не може да му се търси отговорност.
От представените с исковата молба писмени доказателства липсват данни за точния механизъм на настъпване на процесното ПТП, липсват данни за наличието на причинна връзка между него и настъпилите увреждания. Заплащането на обезщетението се основава само на твърдение на Бюрото на белгийските автомобилни застрахователи, че е установена отговорността на участника в ПТП, без да е приложена експертиза, въз основа на която Бюрото да е стигнало до този извод. Не е посочено категорично в какво се изпразява противоправното поведение на процесното МПС, участвало в ПТП. Заради изложеното се оспорва механизма на ПТП и вината на ответника.
Представените по делото писмени доказателства касаят единствено установяване на вредите на автомобила на белгийския водач и преписките между застрахователните органи.
Сочи се, че размерите на изплатените обезщетения са завишени и не отговарят на действително причинените вреди. Заявено е оспорване на техния размер.
Фактът, че ГФ е изплатил чрез компенсаторния орган на държавата членка на ЕС застрахователно обезщетение, не предполага автоматично ангажиране на отговорността на физическото лице, за което се твърди, че е причинило вредата.
Твърди се също, че съставянето на двустранен констативен протокол за ПТП не представлява признание на вина от страна на водача – участник в ПТП. Двустранният констативен протокол като признаване на факти по никакъв начин не накърнява възможността на всеки застраховател да вземе отношение по събитието и изплащането на обезщетение. Той е съгласувано изявление и неговото съответствие с действителността може да бъде проверявана от застрахователя. Не е изследван въпросът за евентуално съпричиняване от страна на другия водач.
Към преписката за установени щети не е приложен снимков материал на увредения автомобил, непосредствено след настъпване на ПТП, не е приложен снимков материал на увредените детайли от сервиза, извършил ремонта. Това поставя под съмнение достоверността на представения експертен доклад, който е с дата един месец след процесното ПТП.
Предявената претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ по фактура №***г. е погасена по давност и недължима.
Претендираните за възстановяване неимуществени вреди са недоказани по основание и размер. В представените с исковата молба доказателства липсват достатъчно такива за наличието на претърпени неимуществени вреди от страна на пострадалите лица. В представения двустранен констативен протокол няма данни за физическа увреда на пострадалите лица. Такива данни се съдържат в други представени документи. Също така се 3 търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на лицата П.П. и А.П. като не е посочено в какво се изразява увреждането на всяко едно от лицата, какви са формите на лечение и продължителността на травмите.
Ищецът не е подал допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.3 в.вр.чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ от КЗ.
Фактическият състав на предвидената в чл.559, ал. 3 КЗ регресна отговорност на причинителя на щетите включва установяването на следните факти: възникване на застрахователно събитие – ПТП на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, липса на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност", изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка, възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд.
При наличието на горните предпоставки ГФ, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение. За основателността на регресната претенция е необходимо да бъдат доказани и елементите на непозволеното увреждане, за бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника да възстанови стойността на причинените вреди, които са следствие на виновното му и противоправно поведение.
Следователно, по настоящото дело в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на друга държава-членка по вина на ответника, който е управлявал МПС, което обичайно се намира на територията на Република България без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", причинени от виновното поведение на ответника вреди и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените вреди, както и възстановяване от Гаранционен фонд на НББАЗ на изплатените суми за обезщетения, лихви, както и разходи за определянето и изплащането на обезщетения.
По делото не е спорно, че вредата е настъпила на територията на Б.. В този случай приложение намира чл.4, т.1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2008г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения, в който е посочено, че "Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт". Следователно, по отношение на елементите на деликтната отговорност на водача, приложение намира белгийското законодателство.
Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в Гражданския кодекс на Б. чл.1382 и чл.1383, в които е предвидено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, са отразени в 4 представените по делото и неоспорени от страните двустранни констативни протоколи за ПТП /л.5-13 по делото/ на нидерландски език, с надлежен превод на български език. Според посоченото в тях на ***г. ответникът Р. Д. Д., управлявайки товарен автомобил MERCEDES *** с рег.№*** с несъобразена с пътните условия скорост по път Е 313 на територията на Б., между градовете Антверпен и Хаселт, при смяна на пътните ленти не се уверява в безопасността на маневрата и удря правомерно движещите се от лявата му страна лек автомобил BMW *** с рег.№***, управляван от П.П. и товарен автомобил DAF с рег.№*** с прикачено към него ремарке с рег.№ ***. В лекия автомобил BMW *** с рег.№*** са пътували В.Х., А.П. и Е.П..