Решение № 102 от 14.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Добрич, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. Д. при участието на секретаря Снежина Ив. Д.а като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. Д. Административно наказателно дело № 20253230200885 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. А. Д., с адрес: гр. ***, ул. „**“ № ***, срещу наказателно постановление № 25-0851-001215 от 25.08.2025 г., издадено от Г.

Л. Д. – ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, с което на Б. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „**“ № ***, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

1

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4353157/01.08.2025 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН, като дата на раждане на свидетеля Д. Х. Ж. е посочена датата на съставяне на АУАН и извършване на нарушението, а именно - 01.08.2025 г. Очевидно в случая се касае за техническа грешка в изписването на датата на раждане на свидетеля Ж., която техническа грешка не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата на свидетеля и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени 2 всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 01.08.2025 г., в град Добрич, по бул. „Добруджа“, на кръстовището с ул. „Ген. Г. Попов“, в посока от ул. „Оп. Димитър Ковачев“ към ул. „Отец Паисий“, управлява лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, който е със значителна техническа неизправност - изпускателната уредба на двигателя с вътрешно горене е неизправна, като видимо е изменена и през задния шумозаглушител допълнително е монтирана права метална тръба, която директно отвежда изгорелите газове в атмосферата, което не е заложено от завода производител при производството на автомобила и може да има неблагоприятно влияние върху нивото на шума.

Така описаното нарушение е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, движещите се по пътя превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като в АУАН и в НП изрично е вписано, че пътното превозно средство се движи със значителна техническа неизправност, като същата е и описана, а именно - изпускателната уредба на двигателя с вътрешно горене е неизправна, като видимо е изменена и през задния шумозаглушител допълнително е монтирана права метална тръба, която директно отвежда изгорелите газове в атмосферата.

Описаното нарушение е подведено от наказващия орган под санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, съгласно която, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева - при констатирани значителни неизправности, като на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:

В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени от показанията на свидетелите М. Б. К. и Д. Х. Ж., както и изготвените от свидетеля К. снимки при извършения на 01.08.2025 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич преглед на техническото състояние на изпускателната уредба на лекия автомобил „***“ с рег. № ***.

От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията си, подкрепени с приобщените към доказателствения материал по делото писмени 3 доказателства: Заявление № 250851012744 от 05.08.2025 г. за пускане в движение на лек автомобил „***“ с рег. № *** и протокол от 05.08.2025 г. за преглед за техническа изправност на ППС № 250851004062 към заявление № 250851012744, както и със заключението на вещото лице по назначената, изготвена, неоспорена и приета от съда автотехническа експертиза.

Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

Видно от показанията на свидетеля М. Б. К. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, същият, на 01.08.2025 г., съвместно със свидетеля Д. Х. Ж. - ст. полицай в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, са извършили проверка на лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя по настоящото дело - Б. А. Д., при която проверка проверяващите установили изменение в изпускателната уредба на автомобила. Така например, в съдебно заседание свидетелят К. дава следните показания: „Спомням си случая. На този ден бях назначен за дежурен по КАТ, а колегата Ж. беше зачислен към мен в наряд. На посочените в акта дата и час спряхме въпросния автомобил „***“. В хода на проверката се установи, че има изменение в изпускателната уредба на двигателя с вътрешно горене.

Доколкото си спомням, отведохме водача на автомобила в сектор „Пътна полиция“, където на техническия пункт на канала имахме възможност да извършим детайлен оглед на въпросната изпускателна уредба. При тази проверка се установи констатираното в акта, а именно - изпускателната уредба видимо беше преработена, като задният шумозаглушител беше изменен, в който беше монтирана права метална тръба. Тази тръба директно отвежда изгорелите газове на двигателя от тръбопровода, който води към задния шумозаглушител, като ги прекарва директно през нея и ги отвежда направо в атмосферата. Тази доработка елиминира функцията, свойствата и предназначението на въпросния шумозаглушител. Видимо това не беше заводско изпълнение, като ясно личаха заварки от заваръчен апарат, използван в някои сервизи и гаражи. Със сигурност съм направил снимки, които се намират на някой от служебните таблети. Искам да уточня и нещо друго. Шумозаглушителят не служи единствено за редуциране на нивото на шума. Той има и други функции, свързани с обработката на изгорелите газове и елиминирането на тяхното вредно въздействие върху околната среда. Това се постига не само чрез съдържанието на определени вещества и материали, монтирани от производителя в самия шумозаглушител, но и чрез формата и разположението на преградите, които се намират в него. Чрез монтирането на тази права тръба тези функции се елиминират напълно. Технически съм грамотен по отношение на тази техническа констатация, тъй като съм завършил специалност „Двигатели с вътрешно горене и устройство на автомобила“ и притежавам диплома за това. В момента също уча висше образование в същата насока.

При проверката на място не си спомням дали водачът е заявил дали лично е извършил тази промяна, дали я е възложил на друго лице или не е имал участие в нея. Това не си спомням. В случая обаче не става въпрос за това кой е извършил изменението, а за това, че водачът е управлявал автомобил с такава техническа неизправност. Не си спомням дали водачът на 4 автомобила е имал възражения, но след като в акта е отбелязано, че няма такива, това означава, че към момента на съставянето му възражения не са били направени. Искам да добавя още нещо. Когато даден автомобил е спрян от движение, той не преминава нов технически преглед, а се пуска в движение от КАТ. Предполагам, че по някакъв начин това пускане в движение се документира“(цитат – л.л. 32-33 от делото). От своя страна свидетелят Д. Х. Ж. заявява, че няма спомен за случая.

С жалбата, жалбоподателят оспорва констатациите на проверяващите органи, като ангажира писмени доказателства - Заявление № 250851012744 от 05.08.2025 г. за пускане в движение на лек автомобил „***“ с рег. № *** и протокол от 05.08.2025 г. за преглед за техническа изправност на ППС № 250851004062 към заявление № 250851012744, излагайки доводи, че и към момента на проверката - 01.08.2025 г. управляваният от него лек автомобил е бил технически изправен.