Определение № 1394 от 02.12.2025, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1394 гр. Карлово, 02.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101073 по описа за 2025 година

Производството е по отделен от гр. д. № 1070/20205 г. по описа на РС Карлово иск на Д. Р. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: село И., обл. П. ул. „******“ №**, чрез адв. П. К., против Мд И. Х. М., роден на ******* г., живущ в К. **********представляван от адв. Е. К.. С молбата се иска съдът да постанови решение, с което да определи следния режим на лични отношения между Д. Р. Б. и роденото от брака им с ответника дете А. М., ЕГН:

**********, а именно: майката да има право да взима детето А. М. при себе си с приспиване два пъти в годината за по една седмица, както и в режим на редуване четири дни по Коледа /24.12. - 27.12./, а на следващата година - за Нова година /30.12. - 02.01./, както и десет дни всяко лято, като периодът не съвпада с годишния платен отпуск на бащата.

Ищцата твърди, че с ответника имали сключен граждански брак, през време на който се родило детето А. М.. Бракът бил прекратен през 2023 г. с развод от съд в **********като родителските права по отношение на детето били предоставени на бащата. Режим на лични отношения между майката и детето не бил уреден, поради което за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищцата твърди, че бащата и детето живеели в **********а тя в България, като виждала сина си много рядко.

В предвидения от закона едномесечен срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като се потвърждава изложеното от ищцата, че той и детето не пребивават на територията на 1 страната.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не е компетентен да разгледа предявения иск, като съображенията за това са следните:

За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове ( напр. Определение № 381 от 18.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2912/2017 г. на ІІІ г.о., Определение № 296 от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2127/2013 г. на ІІІ г.о., Определение №409/26.09.2019 по дело №2820/2019 на ВКС, ГК, IV г.о. и др.).

Съобразно разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА НА ЕС от 27 ноември 2003 година, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, се разрешава правният въпрос относно международната компетентност на съда на държава-членка, вкл. и на българския съд.

При действието на цитирания Регламент, компетентен да се произнесе по исковете за родителска отговорност е съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето и родителя, който упражнява родителските права. В разпоредбата на чл.2, т.7 от Регламента, е дадено определение на термина „родителска отговорност“ – всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект. Терминът включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето.

Искът по настоящото производство за личните отношения на детето с неговата майка, съставлява произнасяне относно родителска отговорност.

Императивно е установена обща компетентност по чл.8, § 1 от раздел 2 „Родителска отговорност“ на Регламента, съглано която съдилищата на държавата - членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази 2 държава - членка. Понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.8, § 1 от Регламента е мястото, свързано с интеграция на детето в социалната и семейна среда.

По делото не е спорно, че към момента на предявяване на иска, а и много преди това, детето А. М. е с обичайно местопребиваване в К.

**********където посещава училище и където живее с ответника, упражняващ родителските права.

Основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, са определени от най-висшия интерес на детето и главно на критерия на близост. Следователно компетентността се отнася към държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност, каквато в случая не е налице.

В случая във висш интерес на детето е произнасянето на съда по обичайното му местопребиваване, а именно – в К. **********съгласно принципа за близост и на общия принцип за закрила интересите на детето.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че поради липса на международна компетентност, производството пред РС Карлово е недопустимо. Ето защо и на основание чл. от 15 от ГПК, във връзка с чл.17, във вр. с чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/03, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1073/2025 г. по описа на РС Карлово, поради липса на международна компетентност.

УКАЗВА на Д. Р. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: село И., обл. П., ул. „******“ №**, че разполага с възможността да сезира съответния съд на компетентната държава-членка – К. **********съгласно правилата на Регламент /ЕО/ 2201/03.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Р.П

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 3

4