Решение № 4786 от 09.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11115/2025
- Вид
- Решение № 4786
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Ваня Николаева Иванова, Стоян Стоянов Петров, Полина Любомирова Амбарева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4786 гр. София, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ваня Н. И.
Членове:
Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100511115 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11525/16.06.2025 г., постановено по гр. д. № 64486 от 2023 г. Софийски районен съд е осъдил Н. Р. П., ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, на С. И. И., ЕГН ********** сумите от 3000 лева главница по договор за заем от 09.11.2020 г. и от 1841 лева главница по анекс от 05.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете – на 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 375,21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 3000 лева за периода 10.11.2022 г. до 23.11.2023 г., и сумата от 200,75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1841 лева за периода от 06.01.2023 г. до 23.11.2023 г., като е отхвърлил исковете за лихва за забава за разликата над 375,21 лева до пълния претендиран размер от 893,13 лева и за разликата над 200,75 лева до пълния претендиран размер от 550,56 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответника Н. Р. П., чрез особения представител адв. Т. Ч., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която са уважени предявените искове. Развива съображения, че били неправилни изводите на СРС, че изразът „предава в брой“ в договора за заем представлява достатъчно доказателство за реалното предаване на процесните суми. Нямало отделен документ или свидетелски показания, които да установяват това предаване, а договорът нямал характер на разписка. Цитира 1 и съдебна практика в тази насока. Поддържа се, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по довод на ответника за липса на доказателства за връчване на двете нотариални покани от 03.02.2021 г. и от 14.11.2022 г. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Ищецът С. И. И. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Развива аргументи за нередовност на въззивната жалба. Поддържа, че в процесния договор било посочено, че същият служи за разписка, а нотариалните покани били надлежно връчени, поради което счита решението на СРС за правилно. Настоява се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски.
За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от С. И. И. срещу Н. Р.
П. за осъждане на ответницата да заплати на ищцата парични суми, както следва: 3000 лева по договор за заем от 09.11.2020 г., 1841 лева по анекс към договор за заем от 05.01.2021 г., 893,13 лева мораторна лихва върху главницата от 3000 лева за периода от 23.02.2021 г. до 23.11.2023 г. и 550,56 лева мораторна лихва върху главницата от 1841 лева за периода от 23.02.2021 г. до 23.11.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между ищцата И. и М.Й.В. са възникнали две заемни правоотношения като ищцата, в качеството на заемодател, е предоставила на М.В. на 09.11.2020 г. 3000 лева и на 05.01.2021 г. 1841 лева. За така предадените суми били подписани договори, които имали характер и на разписка. Поддържа се, че в уговорените срокове заемополучателката не е върнала заемните парични суми, а впоследствие ищцата И. двукратно изпращала нотариални покани, поради което е настъпила забава и се дължало и обезщетение за забава върху съответните главници.
Сочи се, че ответницата Н. П. е единствена наследница по закон на М.Й.В. и отговаря за връщане на заемните парични суми.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата Н. П., чрез назначения особен представител, като се изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва се между ищцата и наследодателката на ответницата да са сключвани договори за заем, сочи се, че не е доказано подписът за заемополучател в договорите да е положен от наследодателката М.В.. Оспорва се фактът на предаване на заемните парични суми от 3000 лева и от 1841 лева. Поддържа се, че не е доказано нотариалните покани да са връчвани.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е сключил с наследодателя на 2 ответницата процесните договори за заем, по които е предоставил претендираните главници, а заемополучателят е поел задължение да ги върне, както и изпадането му в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже плащане на претендираните суми.
По делото е установено, че ответницата Н. Р. П. е единствен наследник по закон на М.Й.В..
Съдът приема, че е доказано в производството, че на 09.11.2020 г. между ищцата С. И. И., в качеството й на заемодател, и М.Й.В., в качеството й на заемател, е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят е предал на заемателя в брой сумата от 3000 лева, като последният се е задължил да му я върне в срок не по-късно от две години от сключването на договора.
По силата на анекс от 05.01.2021 г., заемодателят е предал на заемателя в брой допълнително сума от още 1841 лева срещу задължение да бъде върната в срок не по-късно от две години от сключването на анекса, като е посочено, че всички останали уговорки от договора за заем от 09.11.2020 г. се запазват.
СРС е приел съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписите за заемател в посочените два документа са изпълнение от М.Й.В., поради което възраженията на особения представител на ответницата в обратната насока са неоснователни. Експертното заключение е обосновано, като вещото лице е изследвало достатъчно сравнителни образци – оригинали на подписи, положени от М.В. в заявления за издаване на документи за самоличност от 21.08.2006 г., 09.08.2016 г. и 30.08.2021 г. Експертът изрично изяснява, че е налице устойчивост в писмения двигателен навик, а установените различия се дължат на вариантност при изписването, като такава вариантност има и в сравнителните образци. Установените устойчиви съвпадения са достатъчни, за да се даде категоричен отговор, че М.Й.В. се е подписала за заемател.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че не е доказано процесните суми да са предавани на заемателя. В договора за заем от 09.11.2020 г. изрично е посочено, че заемодателят „предава“ на заемателя сумата от 3000 лева, а в чл. 7 е регламентирано, че договорът служи и като разписка за предаване на сумата. В анекса от 05.01.2021 г. също е посочено, че заемодателят „предава“ на заемателя сумата от 1841 лева, като всички останали уговорки от договора за заем от 09.11.2020 г. се запазват. При това положение съдът приема, че процесните суми действително са предадени от заемодателя на заемателя, като не е било необходимо съставянето на отделен самостоятелен документ. Не са необходими други доказателства за установяване на факта, че сумите са получени от заемателя.
По делото не е доказано заетите суми да са били върнати на заемодателя, вкл. на уговорения падеж, поради което заемателят е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава. Единствените оплаквания, които са наведени във въззивната жалба в тази връзка, касаят връчването на двете нотариални покани за плащане на главниците. Следва да се посочи, че 3 връчването на тези покани е без значение за изпадането на длъжника в забава, тъй като в негова полза е уговорен срок, до който да изпълни – две години от сключването на съответния договор. СРС е изложил подробни мотиви в тази насока, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК.
Районният съд изрично е приел, че забавата е настъпила с изтичане на двугодишния срок по двата договора, а не с връчването на нотариалните покани.
Други оплаквания във връзка с правилността на обжалваното решение не са направени, поради което и по аргумент от чл. 269 ГПК въззивният съд не дължи излагане на допълнителни съображения.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, въззиваемата /ищца/ С. И. има право на разноски, като представя доказателства за заплатен на 23.09.2025 г. адвокатски хонорар за въззивното производство в размер на 1000 лева, които другата страна следва да бъде осъдена да заплати.
От името на другата страна е направено възражение за прекомерност на претендирания хонорар с аргументи, че същият не съответства на фактическата и правна сложност на делото. По същество така направеното възражение е бланкетно, а не мотивирано, поради което не следва да се обсъжда. Съгласно последното изменение на чл. 78, ал. 5 ГПК (Обн. – ДВ, бр.
17 от 13.02.2026 г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Ищцата И. обаче следва да бъде осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 200 лева /102,26 евро/, представляваща депозит за възнаграждение на особения представител на другата страна за въззивното производство. С определението от 26.11.2025 г. въззивният съд изрично е указал на С. И. да внесе посочения депозит, като е предупредена за последиците по чл. 77 ГПК, но въпреки това и към настоящия момент депозитът не е внесен.
Въззивницата Н. П. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Софийски градски съд дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 108,33 лв. /55,39 евро/.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11525/16.06.2025 г., постановено по гр. д.
№ 64486 от 2023 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, с която е осъдил Н. Р. П., ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, на С. И. И., ЕГН ********** сумите от 3000 лева главница по договор за заем от 09.11.2020 г. и от 1841 лева главница по анекс от 05.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете – 24.11.2023 г. до 4 окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 375,21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 3000 лева за периода от 10.11.2022 г. до 23.11.2023 г. и сумата от 200,75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1841 лева за периода от 06.01.2023 г. до 23.11.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Р. П., ЕГН ********** да заплати на С. И. И., ЕГН ********** сумата от 511,29 евро /превалутирани 1000 лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. Р. П., ЕГН **********, на основание чл. 77 ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 55,39 евро.
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 77 ГПК, да заплати по депозитна сметка на Софийски градски съд сумата от 102,26 евро, представляваща депозит за възнаграждение за особен представител на Н. Р. П. във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5