Решение № 418 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600904 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по протест и допълнение към протест на прокурор при СРП срещу присъда от 11.06.2024 г., постановена по НОХД № 16710/2019 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, с която подсъдимият К. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 129, ал. 2 НК за това, че 22.07.2019 г., в гр. София, в района на пешеходната пътека на ул. „Св. Георги Софийски“ № 56, при управление на МПС с рег. № *********, нарушил правилото за движение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и в резултат на това по непредпазливост причинил ПТП с пешеходец и средна телесна повреда на Л.В.П. – травматично увреждане на лявата глезенна става, довело до трайно затрудняване движенията на левия крак за период над 30 дни, като деянието е извършено на пешеходната пътека, за което при условията на чл.

54 НК е осъден, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Със същата присъда е наложено, на основание чл. 343г НК, на подсъдимия Д. и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 /девет/ месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Д. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 338,00 лева, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК е осъден да заплати държавна такса в размер на 5,00 лева по сметка на СРС, за служебно издаване на 1 /един/ брой изпълнителен лист.

1

С депозираните протест и допълнение към него се изразява несъгласие с постановената присъда в частта, в която на подсъдимия Д. са наложени наказанията „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца като се твърди, че в тази част първият съд не е съобразил разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК и задължителната в тази насока съдебна практика. Твърди се, че не са изложени никакви мотиви, от страна на първия съд, при определяне на размера на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца, поради което счита, че присъдата в тази й част е незаконосъобразна. Моли да бъде изменена първоинстанционната присъда и да бъде увеличен размера на наложените на подсъдимия Д. наказания.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към въззивна жалба на адвокат М. Т. от САК, редовно упълномощен защитник на подсъдимия К. Д., срещу присъда от 11.06.2024 г., постановена по НОХД № 16710/2019 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, с която подсъдимия К. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б.

„а“, вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 129, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Обжалва се присъдата и в частта, в която на подсъдимия Д. е наложено и кумулативно предвиденото по чл. 343г НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 /девет/ месеца.

С депозираните въззивна жалба и допълнение към нея се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като при нейното постановяване е нарушен материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че в хода на досъдебното производство по делото не са събрани доказателства за авторството и вината на подсъдимия Д., както и не са събрани такива от първия съд, а събраните такива не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Твърди се, че данните в показанията на свидетелите, които са разпитани в хода на досъдебното производство и съдебното производство, се различават, което внася съмнение в тяхната достоверност. Според жалбоподателя не са събрани писмени доказателства, които са относими към предмета на доказване по делото. Заявява, че вещото лице не се е запознало с материалите по делото, а съдебно-медицинската експертиза е изготвена при непълнота на медицинските документи, имащи значение за нейното изготвяне. Моли за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият Д. бъде оправдан. Алтернативно се моли за преквалифициране на престъплението в такова по чл. 343, ал. 1, б. „a“, пр. 2 НК и за налагане на наказание при условията на чл.78а НК.

С протеста, допълнението към протеста, въззивната жалба и допълнението към въззивната жалба не се иска събиране на доказателства.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста по изложените в него доводи. Оспорва въззивната жалба и допълнението към нея, като неоснователни. Счита, че първоинстанционният съд подробно е анализирал доказателствата по делото, като посочва, че подробно е било отговорено и на релевираните от защитата на подсъдимия възражения. Счита, че в хода на наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В заключение намира, че размерът на наложеното, от първия съд, на подсъдимия Д. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е неправилно определен, поради което предлага да бъде увеличен размера на това наказание, като се определи размер по-висок от определения такъв за наложеното наказание „лишаване от свобода“. Моли съда да уважи депозирания протест и да измени присъдата в посочената част.

2

Повереникът на частния обвинител Л.В.П., адвокат Д., моли съда да потвърди постановената от първия съд присъда. Изтъква, че по делото са събрани всички възможни доказателства, установяващи противоправното поведение на подсъдимия Д. и претърпените от частния обвинител Попова травматични увреждания. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна, обоснована и постановена в съответствие със събрания по делото доказателствен материал. Моли съда да измени присъдата в частта на наказанието, като увеличи размера на наложеното на подсъдимия Д. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в максимално възможния срок.

Процесуалният представител на подсъдимия К.Л. Д. - адвокат Т., изцяло поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е немотивирана, както и че в мотивите на районния съд не се съдържа дължимия се доказателствен анализ. Твърди, че в хода на съдебното следствие, от страна на първият съд не са събрани преки доказателства за вината на подсъдимия. Излага твърдение, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричн начин. Моли да бъде преквалифицирано извършеното от подсъдимия Д. деяние, тъй като счита, че същото е било извършено от него по непредпазливост. Моли за изменение на присъдата и в частта за наложеното на подсъдимия Д. наказание, като счита, че най-подходящият вид наказание е „глоба“.

Софийски градски съд след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, констатира, че от страна на първостепенният съд са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1, вр. с чл. 305, ал. 3 НПК, които са от категорията на абсолютните и за които съдът е длъжен служебно да следи. С тяхното допускане се нарушават и ограничават правата на страните в наказателния процес.

Така допуснатите съществени процесуални нарушения са основание за отмяна на първоинстанционната присъда на основание чл. 335, ал. 2 НПК. Тези процесуални нарушения са отстраними при новото разглеждане на делото от първия съд, с което ще се гарантира правото на страните да защитят своите права и интереси пълноценно пред инстанциите по същество на правния спор, който е очертан чрез внесения от прокуратурата в съда обвинителен акт.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г., постановено по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, както и разпоредбата на чл. 242, ал.1, предложение последно от НПК, прокурорът е този който повдига, с внесен в съда обвинителен акт, обвинение срещу определено лице, когато са налице основанията за това. С обвинителният акт се очертава рамките на предмета на доказване по делото, т.к. в обстоятелствената му част се посочват всички факти и обстоятелства, на които прокурора гради своето обвинение срещу предаденото на съд лице. При така посоченото за съда е налице задължението да разгледа делото само във фактическите и юридически предели, предявени с обвинителния акт и не може с присъдата си да се отклони съществено от тях, защото би допуснал съществено процесуално нарушение.

В конкретиката на настоящото производство, от съдържанието на обвинителния акт, е видно, че от страна на прокуратурата е повдигнато на подсъдимия К. Д.

3 обвинение с правна квалификация на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Именно в рамките на така повдигнатото обвинение, с посочената правна квалификация, подсъдимият е организирал своята защита и се е защитавал, както в хода на досъдебното, така и в хода на съдебното производство или от началото на наказателния процес до неговия край, т.к. по делото липсват данни от страна на прокуратурата да е преквалифицирано престъплението, чрез приложение на института на изменение на обвинението. С постановената обаче присъда, първият съд се е произнесъл по непредявено на подсъдимия обвинение или по каквото същия не се е защитавал в хода на целия наказателен процес. Вярно е, че в диспозитива на присъдата е посочена правна квалификация на престъплението, за което с обвинителния акт е повдигнато на подсъдимия обвинение, но наред с надлежната правна квалификация на престъплението, първият съд е въвел и допълнително такава, която не е била посочена, както в постановлението за привличане в качеството на обвиняем на подсъдимия Д., така и във внесения срещу него обвинителен акт.

Независимо от това, от съдържанието на атакуваната пред въззивния съд присъда, от която са останали недоволни две от страните в производството, е видно, че подсъдимият Д. е признат за виновен в извършването, както на престъплението по чл.

343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за което е предаден на съд, но така също е признат за виновен и за още едно самостоятелно престъпление или това по чл. 129, ал. 2 НК, за което, както се каза обвинение не се съдържа във внесения в съда обвинителен акт. До този извод въззивният съд стигна изхождайки от съдържанието на постановената на 11.06.2024 г. присъда от първия съд, защото при посочване на престъпленията в нея, за които контролирания съд е признал подсъдимия за виновен, този съд е използвал съединителния съюз „и“ между двата състава на посочените по-горе престъпления, с което ясно и недвусмислено е заявил своята воля, а именно да признае за виновен и да осъди подсъдимия Д. за извършени от него две самостоятелни и независими едно от друго престъпления, с което не се внася съмнение във волята му за крайния изход на делото. Тук е мястото да се посочи, че причинените на пострадалата травматични увреждания действително следва да се определят като средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 1 НК или в съответствие с изготвената и приета по делото пред първия съд съдебно медицинска експертиза, но с оглед устойчивата съдебна практика, закона и теорията се налага извода, че в настоящият случай е налице едно престъпление, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Д., което следва да бъде квалифицирано по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, т.к. причиняването на средна телесна повреда е част от обективната страна на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б” НК.