Решение № 260084 от 13.05.2021, Районен съд - Нови пазар

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260084

Гр.Нови пазар,13.05.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия

:СВЕТЛА РАДЕВА

Секретар:ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №697 по описа за 2020 година,за да се произнесе,взе предвид:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл422 ал.1 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.124 ал.1 от ГПК във вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД и по чл.92 от ЗЗД,предявени от „Теленор България „ЕАД гр.София,чрез пълномощника адв.З.Й.Ц.- *АК срещу Е.Б.В. ,с постоянен адрес:***.

Ищецът твърди,че между „Теленор България

„ЕАД/с предишно наименование „Космо България Мобайл“ЕАД и ответника Е.Б.В. са сключени следните договори за предоставяне на услуги :1/Договор за мобилни услуги №*** от ***.Съгласно договора,на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ***., 2/Допълнително споразумение №***.към договора,съгласно което влизал в сила абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 36.99лв.с вкл.ДДС, 3/ Договор за мобилни услуги №***.,съгласно който на клиента бил предоставен телефонен номер*** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 20.99лв., 4/Договор за допълнителен лизинг от ***.,който предвиждал клиентът да получи мобилно устройство ***.Съгласно договора,общата цена на лизинговата вещ била 491-97лв.с включен ДДС.,която лизингополучателят се задължил да заплати на 23 месечни лизингови вноски в размер на 21.39лв.с вкл.ДДС.Предвидено било те да се фактурират заедно с месечните вноски за ползваните отчетни периоди мобилни услуги чрез номер ***.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения,начислени му в 7бр.фактури,издадени в периода м.август 2018г.-м.ноември 2018г.: фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***. и фактура №***.

След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги ,сключени между „Теленор България“ЕАД и ответника Е.Б.В. по негова вина,поради изпадането му в забава,на потребителя била издадена и фактура №***.,която включвала задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на съответния договор за мобилни услуги за номера *** в общ размер на 52.47лв.Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка,били уредени в чл.11 от договора от ***.

След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги ,сключени между „Теленор България“ЕАД и ответника Е.Б.В. по негова вина,поради изпадането му в забава,на потребителя била издадена и фактура №***..,която включвала задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на съответния договор за мобилни услуги за номера *** в общ размер на 92.46лв.,както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство *** в общ размер на 85.56лв.с вДДС.Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка,били уредени в раздел III от Допълнително споразумение №***.към договора за мобилни/фиксирани услуги.

Предвид това,общата стойност на неизплатените парични задължения на Е.Б.В. спрямо „Теленор България“ЕАД по издадените фактури към сключените между тях договори,описани по-горе,била в размер на 629.32лв.Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите настъпила петнадесет дни след издаването й.В периода след издаване на първата о гореизброените фактури,длъжникът не е извършвал плащания,като към момента на предявяване на иска,вземанията не били погасени.

Поради липса на действия от ответника

,насочени към изпълнение на паричните му задължения,от страна на „Теленор България“ЕАД било депозирано заявление по чл.410 от ГПК до НПРС,въз основа на което било образувано ч.гр.д.№346/2020г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за част от заявените суми.

На ищеца било указано,че може да предяви иск за установяване на вземането си,поради което моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае за установено наличието на вземане по издадената в негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№346/2020г. по описа на НПРС против длъжника Е.Б.В. ,в общ размер на 629.32лв.,дължима се съгласно фактури №№: фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***. и фактура №***.,ведно със законната лихва върху всяка от главниците,считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Е.Б.В. по реда на ч.47 ал.1 от ГПК,като в указания му от съда срок,чрез назначения му особен представител адв.Х.Н.П.,ответникът е депозирал писмен отговор на предявения иск.Признава същия по допустимост,но го оспорва по основание и по размер.Счита,че ищеца не е представил доказателства за надлежно изпълнение на договора си, а именно,че е предоставил на клиента визираните в процесните фактури услуги,че същите са вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и са правилно тарифирани,че са коректно фактурирани и ответникът реално е използвал и потребил услугите.

Оспорва искането на ищеца за присъждане на неустойка поради предсрочно прекратяване на договора,поради липса на доказателства дали е надлежно осъществен фактическия състав на твърдяното едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на ищеца,поради виновно неизпълнение от страна на ответника.Оспорва надлежното уведомяване на ответника за предсрочното прекратяване на договора.Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги от ***.,на основание чл.26 ал.1 пр.,3 от ЗЗД поради нарушаване принципа на справедливост.

Моли съдът да отхвърли изцяло иска..Прави възражение за прекомерностна претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.Депозира писмени бележки и моли предявеният от него иск да бъде уважен изцяло,като му бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител –адв.Х.П.-*АК.Поддържа писмения отговор.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца „Теленор България „ЕАД /с предишно наименование „Космо България Мобайл“ЕАД и ответника Е.Б.В. са сключени следните договори за предоставяне на услуги :1/Договор за мобилни услуги №*** от ***.,като съгласно договора,на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ***., 2/Допълнително споразумение №***.към договора,съгласно което влиза в сила абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 36.99лв.с вкл.ДДС, 3/ Договор за мобилни услуги №***.,съгласно който на клиента е предоставен телефонен номер*** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 20.99лв., 4/Договор за допълнителен лизинг от ***.,който предвижда клиентът да получи мобилно устройство ***.Съгласно договора,общата цена на лизинговата вещ е 491-97лв.с включен ДДС.,която лизингополучателят се задължил да заплати на 23 месечни лизингови вноски в размер на 21.39лв.с вкл.ДДС.Предвидено е те да се фактурират заедно с месечните вноски за ползваните отчетни периоди мобилни услуги чрез номер ***.Договорите са сключени за срок от 24 месеца.

Видно от представените от ищеца 7бр.фактури,издадени в периода м.август 2018г.-м.ноември 2018г.: фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***. и фактура №***.е,че на ответника са начислени суми за ползваните услуги ,вкл.лизингови вноски,както следва: по фактура №***.-за периода 20.07.2018г.-19.08.2018г.- 26.88лв.,с падеж на плащане -04.09.2018г., по фактура №***.-191-06лв.,с падеж- 09.09.2018г-, по фактура №***.-89.51лв.,с падеж -05.10.2018г., фактура №***.,-на стойност 316.63лв.,с падеж – 10.10.2018г., фактура №***.на стойност 319.53лв.,с падеж -09.11.2018г., фактура №***.на стойност 135.03лв. и падеж -05.12.2018г. и по фактура №***.на стойност 319.53лв.,с падеж -10.12.2018г.

Във фактура №*** е начислена неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги -52.47лв.,а във фактура №***-неустойка в размер на 92.46лв.

От изготвената справка от ищеца за извършени плащания от ответника за периода 01.07.2018г.-01.11.2018г.вкл.се установява,че по по фактура №***.-191-06лв.същият е извършил частично плащане на сумата в размер на 63.35лв./на 13.7.2018г./, по фактура №***.,-на стойност 316.63лв.,на 16.8.2018г.е направил частично плащане в размер на 63.35лв. По фактура №***.-за периода 20.07.2018г.-19.08.2018г.- 26.88лв,на 17.8.2018г.е направил частично плащане в размер на 22.00лв..По фактура №***.-89.51лв.,на 4.6.2019г.е направил частично плащане в размер на 3.26лв.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,изготвена от вещото лице Н.К.,което съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено се установява,че през периода 20.07.2018г.-24.10.2018г.“Теленор България“ЕАД е осигурил достъп до своята електронна съобщителна наземна мрежа за телефонен номер ***,като последният разговор е проведен на 11.09.2018г. в 5.19.35ч.След тази дата няма потребление от телефонният номер.

За периода

20.07.2018г.-24.10.2018г.“Теленор България“ ЕАД е осигурил достъп до своята електронна съобщителна наземна мрежа за телефонен номер ***,като последният разговор е проведен на 30.09.2018г..в 20.12.21ч.След тази дата няма потребление от телефонния номер.

За всяко едно действие в системата на ищеца се води статистика ,която записва дейността на потребителите в системата,като се събира информация за дата и начален час на действието ,избран номер,вид на услугата,която се ползва,продължителност на разговора/обем от данни и стойност на услугата.Тази информация е предоставена на потребителя като извлечение –общо потребление към издадената ежемесечна фактура,„съответно –в Приложение 4 за номер *** и Приложение 5 за номер ***.Определянето на паричната равностойност на използваните далекосъобщителни услуги е представено в приложение –ценова листа за абонаментните планове за частни и корпоративни клиенти ,датирано от ***.,което е приложено към експертизата Приложение 7 ,която ценова листа е неразделна част от договора между ищеца и ответника.

На 22.10.2018г.на ответника Е.В. е изпратена покана за доброволно плащане на дължимите суми в пълния им размер,като след изтичане на дадения срок,остатъкът от вземанията е обявен изцяло за предсрочно изискуем и кредиторът едностранно е прекратил договорите по вина на длъжника/абоната/.На основание клаузите ,визирани в раздел III т.4 от Допълнителното споразумение от ***.,на абоната е начислена неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя.

По искане на ищеца е издадена ,в качеството му на заявител,е издадена Заповед №187/26.05.2020г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№346/2020г.по описа на НПРС,с която съдът е разпоредил длъжникът Е.Б.В. да заплати на „Теленор България“ЕАД сумата от 250.38лв./главница по договор за мобилни услуги №***/***.,изм.с доп-.споразумение от ***./,92.46лв.-главница,представляваща неустойка по договора, 82.48лв.-главница по договор за мобилни услуги №***., 52.47лв.-главница,представляваща неустойка по договора, 64.17лв.- главница/неплатени лизингови вноски/ по договор за лизинг и мобилно устройство от ***., 85.56лв.- главница/предсрочно изискуеми лизингови вноски/,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на подаване на заявлението -07.05.2020г.до окончателното плащане,както направените по делото разноски -25.00лв./държавна такса/ и 360.00лв-./адвокатско възнаграждение/.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя ,че може да предяви иск за установяване на вземането си,което той е сторил в указания му срок.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

Разпечатката съдържа 40 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b13eac3-6df0-43cc-b062-7f8f946a5ad5