Определение № 1915 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1915 гр. Варна, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско дело № 20243100501942 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 5463/24.02.2025г. от В. Г. Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: **************, представлявана от адвокат А. З. Д., член на САК, срещу Решение № 95 от 31.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1942/2024 г. по описа на ОС – Варна, Търговско отделение V състав, в частта за разноските.

В молбата се излагат твърдения, че при съобразяване на постановките по дело С427/16г. и С-428/16г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

Счита се, че следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение по дело C-57/15 на СЕС, в което е извършено тълкуване на член 14 от Директива 2004/48, според което разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право.В допълнение на гореизложеното, се посочва, при въвеждане на съответните тарифи и приемането на своите актове, които по един или друг начин уреждат минималните адвокатски възнаграждения, да вземе под внимание не само интереса на адвокатите, но и обществения интерес, в частност и интереса на ползвателите на адвокатски услуги – гражданите и юридическите лица. В заключение се твърди, че резултат от определянето на по-ниски адвокатски възнаграждения от разумното ще пострадат както лицата, които заплащат предоставянето на адвокатски услуги, така и лицата, които са материално затруднени, поради причините, изброени по-горе за съответната категория лица.

В тази насока се прави извод, че присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални съставляват санкция за изправната страна, която не е дала повод с поведението си за предявяване на исковете в заявените от ищеца и неуважени от съда размери и вместо да възпират, те ще стимулират ищеца, който е монополист на пазара, да води срещу потребителите множество неоснователни искове и обратно ще възпре адвокатите да водят дела срещу тези дружества за бързи кредити, защото няма да има икономически смисъл от спечелването на делата заради ниския размер на присъдени разноски. На последно място, се сочи, че присъждането на неразумни и несъразмерни 1 разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите, които не са квалифицирани и не могат да извършат преценка кой от адвокатите предлага висококвалифицирани услуги и кой предлага посредствени услуги, ще търсят като критерий за подбор единствено най-ниската предлагана цена, а съответно при предлагане на безплатна помощ адвокатите няма да оказват такава.

Отправя се искане да бъде допълнено Решение № 95 от 31.01.2025 г, в частта му за разноските пред въззивната инстанция, като бъде осъдено „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на адв. Д., на основание чл. 38, ал. 2 ГПК, дължимото адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в производството пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, както и да бъде изменено решението в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по отношение на дължимите разноски в първоинстанционното производство, като се осъди „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на адв.Д., на основание чл. 38, ал. 2 ГПК, сумата от 1 746.72 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в производството на първа инстанция.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545. В указания едноседмичен срок чрез пълномощника си по делото адвокат Н. Ш. е подала писмен отговор, в който обосновава подробно становище за неоснователност на молбата. Иска се да бъде потвърдено процесното Решение, в частта за разноските като правилно и законосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу акт, което попада в предметния обхват на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения.

За да се произнесе по същество на същата, въззивният Варненски окръжен съд съобрази следното:

С решение № 95 от 31.01.2025г., постановено по настоящото в.гр.д. № 1942/2024г. описа на ВОС, въззивният съд е отхвърлил предявения от В. Г. Н. , срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I , за разликата над 1807 лв. / хиляда осемстотин и седем лева/ до присъдените с първоинстанционното решение 2 204 лв. /две хиляди двеста и четири лева/, представляващи сума заплатена без основание във връзка с Договор за паричен заем № 846340 от 26.05.2022 г. Със същото решение съобразно изхода на спора съда е отменил Решение № 1296/15.04.2024г., постановено по гр.д. № 10890/2023г. по описа на Районен съд-Варна, в ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНОТО В ПОЛЗА НА адв. А. Д. - САК, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата в производството, на основание чл. 38 ЗА, за размера над 394 лв. / триста лева/ с ДДС., до присъдените от първия съд сума в размер на 1794 лева с ДДС, както и е осъдил „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на адвокат А. Д., член на САК, сумата от 394 лв. / триста деветдесет и четири/ ДДС адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказаната пред въззивната инстанция безплатна правна помощ на В. Г. Н., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

За да постанови процесното Решение, въззивната инстанция е приела, че адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на адвоката за първа и въззивна инстанция е в размер на п о 480 лева с ДДС, като е го е намалила до размера на 394 лева за първа инстанция и е присъдил адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 394 лв. с вкл. ДДС , по реда на чл. 38 от ЗАдв съразмерно уважената част от исковете.

Настоящият състав, за да определи дължимото адвокатско възнаграждение за предявения от ищцата иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр.чл.26,ал.1 ЗЗД, вр чл.55,ал.1 предл.I ЗЗД, съобразява постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и по-специално т.60 според която цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на 2 конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това, при условията на своевременно направено възражение за прекомерност, съдът следва да извърши преценка доколко така предвидения от Наредбата минимален размер е съответен на вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност, на начина, по който се осъществява защитата и доколко би могъл да е адекватен на реалната пазарна цена на услугата. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В разглеждания случай съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба. В проведеното открито едно съдебно заседание, представител на ищцовата страна не е присъствал. Касае се и за потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. На следващо място, въззивната инстанция е съобразила и прилагането на правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което е обсъден общия материален интерес, за да не доведе до присъждане на възнаграждения в размери надвишаващи материалния интерес, което от своя страна да доведе до неоснователно обогатяване или до злоупотреба с права. При съобразяване на всички тези фактори съдът е намалил адвокатското възнаграждение присъдено в първа инстанция от 1 794 лева с ДДС до сумата в размер на 480 лева с ДДС, като същото е присъдено в полза на адв. А. Д. в размер на 394 лева с ДДС, съобразно изхода на спора. Предвид горното, въззивната инстанция намира, че така определеното адвокатското възнаграждение се явява справедливо и обосновано, съответстващо на извършената работа, като не намира основание за неговото изменение.

Относно искането за допълване на Решението в частта за разноските, въззивната инстанция намира, че с постановеното Решение, съда се е произнесъл по искането на въззиваемия за присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивна инстанция. Във въззивното производство, от настоящият състав е била определена сума по реда на чл. 38 от ЗАдв. в размер на 480 лева с ДДС за въззивна инстанция, като съразмерно уважената част от исковете, в полза на адв. А. Д. е била присъдена сума в размер на 394 лв. с вкл. ДДС.

Водим от горното, настоящата съдебна инстанция не намира основание за изменение или допълване на атакуваното Решение, в частта за разноските, поради което:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 5463/24.02.2025г. подадена от В. Г. Н.

ЕГН: **********, чрез адвокат А. З. Д., член на САК, срещу Решение № 95 от 31.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1942/2024 г. по описа на ОС – Варна, Търговско отделение V състав, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3