Решение № 15556 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15556 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110137854 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 224145/25.06.2025 г.;

224146/25.06.2025 г. (по която първоначално е образувано гр. дело № 39255/2025 г. на Софийския районен съд, 128. състав); 232206/02.07.2025 г. (по която първоначално е образувано гр. дело № 39255/2025 г. на Софийския районен съд, 173. състав); 232207/02.07.2025 г. (по която първоначално е образувано гр. дело № 39314/2025 г. на Софийския районен съд, 26. състав), и 232208/02.07.2025 г. (по която първоначално е образувано гр. дело № 39315/2025 г. на Софийския районен съд, 42. състав), като исковете са изменени с протоколно определение от 29.06.2026 г. (на лист 240 – 241 от сделото) на ищеца К. М. Х. срещу ответниците „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени претенции по отношение на следните договори за потребителски кредити между ищеца и първия ответник, и за гарантиране на задълженията на ищеца по тези договори от втория ответник:

– по искова молба с вх. № 224145/25.06.2025 г. – договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4611726/10.10.2022 г., като по първия договор ищецът е получил 2000 лева със задължение да ги върне на 17 седмични вноски при годишен процент на разходите (ГПР), записан в договора, от 40,53 %, задължение по договора за кредит от 2250,97 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1234,03 лева;

– по искова молба с вх. № 224146/25.06.2025 г. – договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4857307/24.07.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 3000 лева със задължение да ги върне на 15 двуседмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,39 %, задължение по договора за кредит от 3333,15 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1631,85 лева;

1

– по искова молба с вх. № 232206/02.07.2025 г. – договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4747742/14.03.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 2500 лева със задължение да ги върне на 15 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,40 %, задължение по договора за кредит от 2777,70 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1362,30 лева;

– по искова молба с вх. № 232207/02.07.2025 г. – договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4803631/23.05.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 1000 лева със задължение да ги върне на 13 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,24 %, задължение по договора за кредит от 1096,81 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 476,19 лева;

– по искова молба с вх. № 232208/02.07.2025 г. – договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4756956/24.03.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 600 лева със задължение да ги върне на 11 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 39,99 %, задължение по договора за кредит от 649,55 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 252,45 лева, като се твърди, че в чл. 4 от всички договори за кредит е предвидено едно и също задължение за ищеца – да обезпечи връщането на кредита с осигуряване на две физически лица – поръчители, със значителни финансови възможности и без заемни задължения; банкова гаранция, или с обезпечение от одобрено от първия ответник дружество, като това е бил вторият ответник.

Последният не предоставял обезпечения без заплащане на описаното по-горе възнаграждение. Двете дружества – ответници, се твърди, че са свързани лица – второто е дъщерно на първото, поради което се поддържа, че всъщност не се представя услуга, а с възнаграждението за поръчителство само се увеличава годишният процент на разходите, който не е правилно отразен в договорите за кредит, което ги прави изцяло нищожни. Поради това се предявяват следните групи искове:

1. отрицателни установителни искове спрямо първия ответник за установяване на нищожност на договорите за кредит поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочен ГПР, евентуално – положителни установителни искове за установяване на недействителност на клаузите, които изискват поръчителство, с които са съединени кумулативно 2. осъдителни искове за осъждане на първия ответник да върне на ищеца сума, равна на разходите по кредита – съответно за всеки от петте договора:

– по искова молба с вх. № 224145/25.06.2025 г. – 109,02 €;

– по искова молба с вх. № 224146/25.06.2025 г. – 107,27 €;

– по искова молба с вх. № 232206/02.07.2025 г. – 118,32 €;

– по искова молба с вх. № 232207/02.07.2025 г. – 48,79 €, и – по искова молба с вх. № 232208/02.07.2025 г. – 4,13 €, като всяка от тези първи две групи е съединена кумулативно с претенции спрямо втория ответник:

3. отрицателни установителни искове за установяване на нищожност на договорите за предоставяне на гаранция, тъй като са сключени или без основание – не обезпечават дълг по действителен договор, или в противоречие с добрите нрави – с цел увеличаване на договорното задължение по договора за кредит, и кумулативно съединени с тях

4. претенции за осъждане на втория ответник да върне на ищеца сума, 2 равна на разходите по договора за гаранция – съответно за всеки от петте договора:

– по искова молба с вх. № 224145/25.06.2025 г. – 630,87 €;

– по искова молба с вх. № 224146/25.06.2025 г. – 834,30 €;

– по искова молба с вх. № 232206/02.07.2025 г. – 696,45 €;

– по искова молба с вх. № 232207/02.07.2025 г. – 201,76 €, и – по искова молба с вх. № 232208/02.07.2025 г. – 21,05 €.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от първия ответник – „Изи асет мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като частично недопустими, а всички – и като неоснователни. Поддържа се, че при предявяване на осъдителни искове за връщане на неоснователно платено, ищецът няма право да съединява с тях установителни искове за нищожност на договора, тъй като не получава никаква смислена допълнителна защита. По основателността се поддържа, че ГПР бил правилно определен в договорите за кредит, тъй като към момента на сключването им нямало как да се определят разходите за гаранция, които не били част от предмета на договорите за кредит, а съвсем отделни договори, които ищецът бил сключил напълно доброволно и то след тези за кредит. Освен това задължението за обезпечаването на гаранцията не било безусловно. Изчисленията били правилни. Ищецът можел да предостави и друго обезпечение по свой избор.

Поради това исковете срещу първия ищец били неоснователни и следвало да се отхвърлят. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на адвоката на ищеца.

В законоустановения срок е подаден отговор от втория ответник – „Файненшъл България“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като частично недопустими, а всички – и като неоснователни. Поддържа се, че при предявяване на осъдителни искове за връщане на неоснователно платено, ищецът няма право да съединява с тях установителни искове за нищожност на договора, тъй като не получава никаква смислена допълнителна защита.

Сключените договори за предоставяне от втория ответник на обезпечение не били включени в обхвата на ЗПКр, и затова тези договори не можели да противоречат на правилата относно потребителските кредити, тъй като имали друг предмет. Свързаността между двамата ответници нямала правно значение, защото били отделни субекти на правото. Договорите за предоставяне на обезпечение не били без основание, тъй като намалявали финансовия риск и имали икономическо значение. Договорът нямало как да е сключен в противоречие с добрите нрави, тъй като ищецът бил поискал сключването му. Размерът на възнаграждението не можел да се преценява от съда. Иска се отхвърляне на всички искове. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на адвоката на ищеца.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада по делото, обявен за окончателен в заседанието от 29.06.2026 г., а представен на страните писмено като проект с определението за насрочване на делото от 18.05.2026 г. (на лист 190 – 191 от делото), съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

– че между страните са сключени договор за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4611726/10.10.2022 г., като по първия 3 договор ищецът е получил 2000 лева със задължение да ги върне на 17 седмични вноски при годишен процент на разходите (ГПР), записан в договора, от 40,53 %, задължение по договора за кредит от 2250,97 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1234,03 лева;

– че между страните са сключени договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4857307/24.07.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 3000 лева със задължение да ги върне на 15 двуседмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,39 %, задължение по договора за кредит от 3333,15 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1631,85 лева;

– че между страните са сключени договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4747742/14.03.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 2500 лева със задължение да ги върне на 15 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,40 %, задължение по договора за кредит от 2777,70 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 1362,30 лева;

– че между страните са сключени договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4803631/23.05.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 1000 лева със задължение да ги върне на 13 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 40,24 %, задължение по договора за кредит от 1096,81 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 476,19 лева;

– че между страните са сключени договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4756956/24.03.2023 г., като по първия договор ищецът е получил 600 лева със задължение да ги върне на 11 седмични вноски при ГПР, записан в договора, от 39,99 %, задължение по договора за кредит от 649,55 лева, и уговорено възнаграждение за „гаранцията“ на втория ответник от 252,45 лева.

Съгласно изслушаното заключение на счетоводната експертиза по делото, прието в заседанието от 29.06.2026 г. (на лист 240, а в писмен вид – представено на лист 217 – 239 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл.

200, ал. 3, изр. второ ГПК, ако в описаните договори се включат задълженията за гаранция, то ГПР по тях би възлизал на:

– по договор за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4611726/10.10.2022 г. – 456,78 %;

– по договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4857307/24.07.2023 г. – 414,81 %;

– по договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4747742/14.03.2023 г. – 415,84 %;

– по договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4803631/23.05.2023 г. – 428,95 %;

– по договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4756956/24.03.2023 г., – 464,67 %, а платените от ответника суми по договорите са:

– по договор за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4611726/10.10.2022 г. – 1762,47 € (надплатени 739,89 €);

4

– по договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4857307/24.07.2023 г. – 2546,12 € (надплатени 1012,24 €);

– по договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4747742/14.03.2023 г. – 2092,99 € (надплатени 814,77 €);

– по договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4803631/23.05.2023 г. – 761,84 € (надплатени 250,55 €), и – по договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция с №№ 4756956/24.03.2023 г., – 331,96 € (надплатени 25,18 €).