Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 526 от 15.11.2022, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 769/2022
Вид
Решение № 526
Подписан
15.11.2022
В сила
08.12.2022
Състав
КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 526 гр.Плевен, 15.11.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №769 по описа на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3, вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б.

"д", вр. чл. 114, ал. 5 от КСО.

Образувано е по жалба от В.Б.Б. с ЕГН **********,***, против Решение №2153-14-114/24.08.2022 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-253/26.07.2022 год. и е потвърдено Разпореждане №РП-3-14-01164613/18.07.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Плевен.

В жалбата се сочи, че с оспореното решение е потвърдено разпореждане на ръководител по контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ- Плевен, с което е разпоредено да се прихване дължимо вземане за възстановяване, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455,37 лв., от които 3788,10 лв. главница и 667,27 лв.лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Разпореждането, с което е установена дължимата сума е №PB-3-14-00768912/15.06.2020 г. и това разпореждане жалбоподателят твърди, че не е получил лично, а е връчено, като е поставено на табло в ТП на НОИ Плевен. Това се е случило по време на извънредна епидемиологична обстановка и ограничено посещение на всички институции и ограничено придвижване на хора през 2020 г. Същото разпореждане е било обжалвано пред ТП на НОИ Плевен, но жалбата е отхвърлена. Прихванато е вземане, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по б.л. №Е 20221696907 за периода м 07.2022г от 272.84 лв. Счита, че няма законово основание да се удържа тази сума от болничните, които се издават в момента. В момента се удържа и сума в размер на 201,07 лв. от получаваната от Б. лична пенсия поради общо заболяване. Пенсията му е в размер на 603,20 лв.,а получава сумата от 402,13 лв. Твърди, че в същото време сумите по болнични листове са му нужни, тъй като претърпял трети по ред инфаркт на 18.04.2022 г.и има нужда от скъпи лекарства. В заключение моли съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът в производството - Директорът на ТП на НОИ – Плевен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Административен съд - Плевен, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С Разпореждане

№РВ-3-14- 00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен е постановено Б. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв., от които: 3788.10 лв. - главница и 667.27 лв. - лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Последното е изпратено двукратно на жалбоподателя чрез „Български пощи“ с писмо с обратна разписка на адреса му в гр. Плевен, ул. „Тодор Каблешков“ № 34 ет.3 ап.11. Писмото с пощенско клеймо от 17.06.2020г. се е върнало с отбелязване – „непотърсено“ на 8.07.2020г. Второто изпратено писмо с обр. разписка от 10.07.2020г. също се е върнало като „непотърсено“ на 3.08.2020г. Поради това със Съобщение № Ц4018-14-31/04.08.2020г. на осн. чл. 110 ал.4 КСО В.Б. е уведомен, че следва да се яви в 7-дневен срок от поставяне на съобщението в ТП на НОИ – Плевен за връчване на разпореждането с предупреждение, че при неявяване в посочения срок, разпореждането ще се смята за редовно връчено. С Протокол № Ц4018-14-31/05.08.2020г. е удостоверено от служители на НОИ поставянето на съобщението на таблото за обяви и съобщения в сградата на ТП на НОИ – Плевен. А с Протокол № Ц4018-14-31/13.08.2020г. след изтичане на 7-дневен срок е удостоверено свалянето на съобщението. Срещу Разпореждане №РВ-3-14- 00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО е подадена жалба от Б. с вх.№Ц1012-14-198/20.05.2022 год. По жалбата е постановено Решение №2153-14-74/13.06.2022 год. на Директора на ТП на Нои-Плевен, с което жалбата на Б. против Разпореждане №РВ-3-14- 00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО е оставена без разглеждане. Решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен е оспорено с жалба пред Административен съд-Плевен, по която е образувано адм.дело №556/2022 год., по което съдът се е произнесъл с окончателно Определение №1518/28.07.2022 год., с което е отхвърлил жалбата на Б.. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че съгласно чл. 110 ал.4 КСО разпорежданията се връчват на отговорните лица срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а ал.8 АПК или по електронен път по Закона за електронното управление. А когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в ТП на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен. Съдът е направил извод, че разписаната процедура по връчването е спазена. Жалбоподателят двукратно е бил търсен на посочения адрес в продължение на повече от месец за връчване на разпореждането чрез лицензиран пощенски оператор, но не е бил намерен и разпореждането не е могло да бъде връчено по този начин и няма възможност за връчване по някой от другите алтернативни способи. Затова е извършено съобщаване чрез поставяне на съобщение на таблото на ТП на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който, след като лицето не се явило да получи разпореждането, документът се смята за връчен. Направен е извод, че Разпореждането се счита за редовно връчено на основание чл. 110 ал.4 КСО след изтичането на 7 дни от поставянето на съобщението. Срокът за обжалване е 14-дневен. Жалбата е подадена на 20.05.2022г. почти една година и девет месеца след изтичането му и на това основание е оставена без разглеждане като просрочена, а административното производство е прекратено на осн. чл. 88 ал.1 т.2 АПК.

Контролните органи от НОИ са установили от една страна, че дължимата сума по Разпореждане №РВ-3-14- 00768912/15.06.2020 г. не е била погасена доброволно в установените срокове, а о т друга страна-че Б. има вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по б. л. №Е20221696907 за м. 07.2022 г.

Ето защо, с Разпореждане №РП-3-14-01164613/18.07.2022 г. на ръководител на контрола но разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ - Плевен на основание чл. 114, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е разпоредено да се прихване изискуемо вземане на Б. от ДОО, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по б. л.

№Е20221696907 за периода 07.2022 г. сума в размер на 272.84 лв. (двеста седемдесет и два лева и осемдесет и четири ст.) - главница. Посочено е, че към момента на разпореждането длъжникът има изискуемо вземане от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване - б. л. №Е20221696907 в размер на 272.84 лв. за периода 07.2022 г. Дължимото вземане е постановено с разпореждане №PB-3-14 - 00768912/15.06.2020 г., издадено на основание чл. 114, ал.3 от КСО, съгласно което Б. следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв., от които: 3788.10 лв.- главница и 667.27 лв. - лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочено е още, че към 18.07.2022 г. е погасена част от задължението в размер на 1615.82 лв. - главница.

Към същата дата задължението на лицето е в размер на 3619.95 лв., от които:

2172.28 лв. - главница, 667.27 лв.- лихва и 780.40 лв. - допълнително начислена лихва до датата на разпореждането. На основание чл. 113 от КСО лихва се дължи до окончателното погасяване на главницата. Против разпореждане №РП-3- 14-01164613/18.07.2022 г. Б. е подал жалба вх. №1012-14-253/26.07.2022 г. , в която е посочил, че няма законово основание да му се удържа сума от болничните, които му се изплащат в момента. Допълва, че сумите по болничните листове са му необходими поради прекаран инфаркт и нуждата от скъпи лекарства. С изложените мотиви претендира отмяна на разпореждане

№РП-3-14-01164613/18.07.2022 г. като незаконосъобразно. По жалбата Директорът на ТП на НОИ –Плевен е постановил оспореното в настоящото производство Решение №2153-14-114/24.08.2022 год., с което е отхвърлил жалбата на Б. против разпореждането. В мотивите на постановеното решение е посочено, че съгласно чл.

114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва е разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. И след като в настоящия случай дължимата сума е установена с влязло в сила разпореждане , с което е постановено възстановяване на сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв., от които: 3788.10 лв. - главница и 667.27 лв. - лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането , и дължимата сума не е погасена от Б. и след като е установено че лицето има вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по б. л. №Е20221696907 за м. 07.2022 г., са налице основания за прихващане на вземането на лицето по болничния лист за погасяване на дължимата сума по разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. Решението е връчено на Б. на 5.09.2022 год., видно от разписката на л.7 от делото, а жалбата против същото е заведена с вх.№1012-14-253#3/7.09.2022 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл.

149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО

- Директор на ТП на НОИ - Плевен, в кръга на правомощията му, като е спазена изискуемата писмена форма. Потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за извършване на прихващане на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е издадено също от компетентен орган, предвид текста на изр. второ на ал. 5 на чл. 114 от КСО. Същото притежава необходимите по закон съдържание и форма, като в него се сочат както сумите за прихващане, така и вземането на ДОО, с което се извършва прихващането. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на решението.

Съдът намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.

114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.

3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.

110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Уреденият в чл.