Протокол № 164 от 26.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 164 гр. Благоевград, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева

Сложи за разглеждане докладваното от ЛИ. Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501366 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 12:02 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. А., редовно и своевременно призован, явява се лично и с адв. Л., редовно упълномощена по делото.

ЗА ОТВЕТНИКА, редовно и своевременно призован, явява се юрк Б., редовно упълномощена по делото.

СТРАНИТЕ – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ препраща към разпореждане, постановено в закрито съдебно 1 заседание под № 1224, с което е изготвил доклада по делото, като е отчел, че както във въззивната жалба, така и в отговора не са формулирани доказателствени искания.

АДВ. Л. – Поддържаме изцяло предявената въззивна жалба и изложените аргументи в същата срещу първоинстанционното решение, като считаме, че същото е неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения.

ЮРК Б. – От името на община Благоевград оспорвам изцяло въззивната жалба, като считам същата за неоснователна. Първоинстанционното решение намирам за напълно мотивирано, обосновано и законосъобразно. Нямам искания.

Предвид липсата на доказателствени искания от страните и като счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ Л. – Считаме, че първоинстанционното решение е неправилно, поради изложените във въззивната жалба основания. На първо място, искам да отбележа, че в рамките на първоинстанционното производство бе безспорно установено, че доверителят ми владее процесния имот така, както сме посочили в исковата молба. Посоченото обстоятелство бе установено с ясните и непротиворечиви показания на д-р И.К.С. и П.Я.В., като тези свидетелски показания са признати и от съда за ясни и непротиворечиви, а същите са потвърдени от СТЕ. Въпреки посоченото съдът е приел, че не е възможно процесния имот да се придобива по давност, тъй като същият е пасище и в този смисъл чл. 25 от ЗСПЗЗ въвежда изрична забрана за придобиване на имотите по давност, които са публична общинска собственост. Оспорваме този извод като неправилен. В хода на първоинстанционното производство не 2 бе изрично установено, че процесния имот е пасище. Вещото лице сочи, че имотът е отбелязан през 98 година като пасище, но от доказателствата по делото същото не бе установено. В протоколно решение № 3 от 2008 година, на което община Благоевград се позовава всъщност процесния имот е включен в приложение № 1 към Раздел 2, като се твърди, че в случая имотът е включен в това приложение, тъй като е допусната грешка при определяне на начина на трайно ползване. Във въпросното протоколно решение имотът е отбелязан с начин на трайно ползване – нива, но моля Ви да обърнете внимание на обстоятелството, че под таблицата, която е в приложението е изрично посочено, че имотът е залесена или самозалесила се земеделска земя и в тази връзка е дадено указание да се промени начина на трайно ползване от друга селскостопанска територия в залесена територия. Т.е. тук не се доказва твърдението на община Благоевград , че имотът е следвало да се промени от имот с начин на трайно ползване нива в имот с начин на трайно ползване пасище. Бих искала да посоча, че през 2012 година имотът се появява като пасище, като в това протоколно решение от № 1 от 2012 година имотът е включен в един лист, който не съдържа подпис и печат на актосъставител, следователно същия няма качеството на официален удостоверителен документ и задължителна доказателствена тежест. Също така от Община Благоевград не доказва, че имотът е бил пасище, като правна характеристика въобще съда не е отговорил на поставения въпрос дали имотът е бил пасище или не. В тази връзка оспорвам и твърдението на ответника в отговора на въззивната жалба, че наредбата, на която ние сме се позовали е била неотносима, тъй като е приета през 2010 година. Тази наредба е имала действие както към 2012 година, така и към 2015 година, когато е имотът е регистриран и актуван като публична общинска собственост. В тази връзка считаме, че Наредбата е относима и Ви моля да вземете предвид дефиницията за постоянно пасище, която е дадена в тази наредба. Факт е, че този имот никога не е представлявал земеделска земя засаден с фуражни култури, като в хода на производството не се установи в близост до този имот да е регистриран животновъден обект, което да налага и определяне на такъв имот като пасище. В тази връзка е неправилно заключението на съда, че имотът е пасище и не може да се придобива по давност, като считаме също така, че неправилно е заключението, че не е необходимо да се разглеждат основанията посочени в акта за общинска собственост, това води до съществено процесуално 3 нарушение, тъй като е необходимо съда да прецени налице ли са материалноправните предпоставки при актуване на имота като публична общинска собственост. Изложили сме затова подробни аргументи във въззивната жалба, като в рамките на първоинстанционното производство не бе установено, че имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и че общината следователно е придобила правото на собственост по чл. 19 от въпросния закон, а щом общината не доказва, че е придобила правото на собственост по посочения ред, то възниква и въпросът как този имот е бил актуван като общински и имали въобще общината право да определя начина на трайно ползване като пасище. На тези въпроси считам, че отговорът е отрицателен. И последното ни възражение, но то е съществено е срещу решаващия извод на съда, че не е изтекъл давностния срок. дори да допуснем, че е налице владение съдът приема, че този срок до 13.02.2007 година не е изтекъл, тъй като към този момент са изтекли само 8 години и 3 месеца, посоченото твърдение е неправилно и то не отговаря на доказателствения материал, тъй като както казахме вече община Благоевград не доказа нито, че имотът е общинска собственост, нито че имотът е пасище, следователно не съществува забрана за придобиването на имота по давност и давностния срок е текъл и е следвало да тече до датата на подаване на исковата молба, а именно 27.09.2024 година към която дата твърдим, че е изтекла и съответната придобивна давност по чл. 79.

С оглед на гореизложеното Ви моля да уважите изцяло предявената въззивната жалба ,като отмените изцяло решението на първоинстанционния съд и постановите решение по същество на спора, като признаете за установено, че доверителят ми е станал собственик на основание давностно владение на процесния поземлен имот. Във връзка с Вашето решение моля да бъдат присъдени в полза на доверителя ми сторените по делото разноски, както в първоинстанционното производство, така и в настоящото, за което представям договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК.

ЮРК. Б. – От името на община Благоевград моля да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и да потвърдите изцяло оспорваното първоинстанционно решение, като правилно , обосновано и законосъобразно.

В подадения от нас писмен отговор сме изложили подробни съображения и доводи по всички релевирани във въззивната жалба възражения, които бяха 4 преповторени и в настоящото съдебно заседание. Считаме всички тези доводи за неоснователни, считаме, че първоинстанционния съд е обсъдил обстойно всички събрани пред него доказателства, анализирал е същите е обосновано е достигнал до извода за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Моля при постановяване на Вашия съдебен акт да вземете предвид изложените от нас доводи в отговора, които считам, че не следва да бъдат преповтаряни. Моля да присъдите в полза на община Благоевград разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. В случай на неблагоприятен за общината акт възразявам по претенция за адвокатски хонорар от въззивника, като считам същата за прекомерна и моля да бъде намалена до минимума установен в Наредбата за адвокатските възнаграждения.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с РЕШЕНИЕ в срок.

ПРОТОКОЛЪТ се написа в заседанието, което приключи в 12:13 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ

№ 164 гр. Благоевград, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева

Сложи за разглеждане докладваното от ЛИ. Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501366 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 12:02 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. А., редовно и своевременно призован, явява се лично и с адв. Л., редовно упълномощена по делото.

ЗА ОТВЕТНИКА, редовно и своевременно призован, явява се юрк Б., редовно упълномощена по делото.

СТРАНИТЕ – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ препраща към разпореждане, постановено в закрито съдебно 1 заседание под № 1224, с което е изготвил доклада по делото, като е отчел, че както във въззивната жалба, така и в отговора не са формулирани доказателствени искания.

АДВ. Л. – Поддържаме изцяло предявената въззивна жалба и изложените аргументи в същата срещу първоинстанционното решение, като считаме, че същото е неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения.

ЮРК Б. – От името на община Благоевград оспорвам изцяло въззивната жалба, като считам същата за неоснователна. Първоинстанционното решение намирам за напълно мотивирано, обосновано и законосъобразно. Нямам искания.

Предвид липсата на доказателствени искания от страните и като счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ Л. – Считаме, че първоинстанционното решение е неправилно, поради изложените във въззивната жалба основания. На първо място, искам да отбележа, че в рамките на първоинстанционното производство бе безспорно установено, че доверителят ми владее процесния имот така, както сме посочили в исковата молба. Посоченото обстоятелство бе установено с ясните и непротиворечиви показания на д-р И.К.С. и П.Я.В., като тези свидетелски показания са признати и от съда за ясни и непротиворечиви, а същите са потвърдени от СТЕ. Въпреки посоченото съдът е приел, че не е възможно процесния имот да се придобива по давност, тъй като същият е пасище и в този смисъл чл. 25 от ЗСПЗЗ въвежда изрична забрана за придобиване на имотите по давност, които са публична общинска собственост. Оспорваме този извод като неправилен. В хода на първоинстанционното производство не 2 бе изрично установено, че процесния имот е пасище. Вещото лице сочи, че имотът е отбелязан през 98 година като пасище, но от доказателствата по делото същото не бе установено. В протоколно решение № 3 от 2008 година, на което община Благоевград се позовава всъщност процесния имот е включен в приложение № 1 към Раздел 2, като се твърди, че в случая имотът е включен в това приложение, тъй като е допусната грешка при определяне на начина на трайно ползване. Във въпросното протоколно решение имотът е отбелязан с начин на трайно ползване – нива, но моля Ви да обърнете внимание на обстоятелството, че под таблицата, която е в приложението е изрично посочено, че имотът е залесена или самозалесила се земеделска земя и в тази връзка е дадено указание да се промени начина на трайно ползване от друга селскостопанска територия в залесена територия. Т.е. тук не се доказва твърдението на община Благоевград , че имотът е следвало да се промени от имот с начин на трайно ползване нива в имот с начин на трайно ползване пасище. Бих искала да посоча, че през 2012 година имотът се появява като пасище, като в това протоколно решение от № 1 от 2012 година имотът е включен в един лист, който не съдържа подпис и печат на актосъставител, следователно същия няма качеството на официален удостоверителен документ и задължителна доказателствена тежест. Също така от Община Благоевград не доказва, че имотът е бил пасище, като правна характеристика въобще съда не е отговорил на поставения въпрос дали имотът е бил пасище или не. В тази връзка оспорвам и твърдението на ответника в отговора на въззивната жалба, че наредбата, на която ние сме се позовали е била неотносима, тъй като е приета през 2010 година. Тази наредба е имала действие както към 2012 година, така и към 2015 година, когато е имотът е регистриран и актуван като публична общинска собственост. В тази връзка считаме, че Наредбата е относима и Ви моля да вземете предвид дефиницията за постоянно пасище, която е дадена в тази наредба. Факт е, че този имот никога не е представлявал земеделска земя засаден с фуражни култури, като в хода на производството не се установи в близост до този имот да е регистриран животновъден обект, което да налага и определяне на такъв имот като пасище. В тази връзка е неправилно заключението на съда, че имотът е пасище и не може да се придобива по давност, като считаме също така, че неправилно е заключението, че не е необходимо да се разглеждат основанията посочени в акта за общинска собственост, това води до съществено процесуално 3 нарушение, тъй като е необходимо съда да прецени налице ли са материалноправните предпоставки при актуване на имота като публична общинска собственост. Изложили сме затова подробни аргументи във въззивната жалба, като в рамките на първоинстанционното производство не бе установено, че имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и че общината следователно е придобила правото на собственост по чл. 19 от въпросния закон, а щом общината не доказва, че е придобила правото на собственост по посочения ред, то възниква и въпросът как този имот е бил актуван като общински и имали въобще общината право да определя начина на трайно ползване като пасище. На тези въпроси считам, че отговорът е отрицателен. И последното ни възражение, но то е съществено е срещу решаващия извод на съда, че не е изтекъл давностния срок. дори да допуснем, че е налице владение съдът приема, че този срок до 13.02.2007 година не е изтекъл, тъй като към този момент са изтекли само 8 години и 3 месеца, посоченото твърдение е неправилно и то не отговаря на доказателствения материал, тъй като както казахме вече община Благоевград не доказа нито, че имотът е общинска собственост, нито че имотът е пасище, следователно не съществува забрана за придобиването на имота по давност и давностния срок е текъл и е следвало да тече до датата на подаване на исковата молба, а именно 27.09.2024 година към която дата твърдим, че е изтекла и съответната придобивна давност по чл. 79.