Определение № 2985 от 03.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2985 гр. Варна, 03.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Станислав М. А. като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500706 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 17376 от 11.07.2023 г. от адв. Д. П., като пълномощник на С. К. К. и Р. И. К. с искане за допълване в частта за разноските на решение № 760 от 22.06.2023 г., постановено по в. гр. дело № 706/2023 г. по описа на ВОС. Претендира се присъждане на разноски в полза на молителя за първа и въззивна инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – З. Т. А., чрез адв. З. Й. е депозирал отговор, в който е изразено становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Производството пред Варненски окръжен съд е въззивно и е образувано по жалба на З. Т. А. срещу решение № 181 от 07.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 1539 по описа за 2021 г. на Районен съд – Девня, трети състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС срещу Р. И. К. и С. К.

К., с който ищецът моли да бъде извършено ново разпределение на дяловете в недвижим имот с находяща се в него сграда в град Суворово - ул.“Ильо войвода“ № 16, представляващ УПИ V-1260 в кв.114 по плана на град Суворово - съсобственост между ищеца З. Т. А. и ответниците Р. И. К. и С. К. К.; както и е осъден З. Т. А. да заплати на Р. И. К. и С. К. К. сумата от по 475 лева за направени разноски за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение в съдебното производство пред първата инстанция С решение № 760 от 22.06.2023 г. съставът на ВОС е обезсилил решението на ДРС, включително в частта за разноските и е прекратил производството по предявения иск, като недопустим, както и производството пред въззивна инстанция.

В случая производството е с предмет иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, 1 приключващо с разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот, което е спорна съдебна администрация и по правило разноските на съсобствениците за заплатените от тях възнаграждения за адвокат следва да останат в тежест на всекиго в обема, в който са били направени. Същото обаче е приключило с прекратяването му и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, съгласно която ответната страна има право на разноски и при прекратяване на делото.

Практиката на ВКС е последователна в становището, че е достатъчно да се подаде отговор на исковата молба и с това да са реализирани разходи, които в последствие ако са претендирани и доказани подлежат на възстановяване. Когато делото е прекратено по причина неоснователно повдигнат спор от ищеца тежестта за тях следва да бъде понесена от него.

Обезсилването на решението на първа инстанция, включително и в частта за разноските обуславя пререшаване на въпроса с разноските. Прекратяването от своя страна е предпоставка за основателност на претенцията за разноски на ответника и въззиваем пред настоящата инстанция, доколкото същите бъдат доказани.

По разноските пред първа инстанция:

В последното съдебно заседание на делото, проведено пред първа инстанция ответниците, чрез процесуален представител са отправили молба за присъждане на разноски, съгласно представен списък на лист 87 по делото. Претенцията включва адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, за който се сочи, че е платен по равно от всеки от двамата, както и депозит за вещо лице – 150 лева. В същото открито съдебно заседание насрещната страна е възразила за прекомерност на размера на хонорара за адвокат.

Разходите се доказват посредством депозирана по делото пред ДРС разписка на лист 69 и договор за правна защита и съдействие на лист 86. Внесеният от страната депозит за експертиза следва да се присъди изцяло. Що се отнася до адвокатското възнаграждение обаче, съдът е длъжен да се произнесе по своевременно релевираното възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Видно от договорът, че той е сключен от двамата ответници, на 03.10.2022 г. и е уговорен за възнаграждение в размер на 800 лева, което е платено в брой при неговото подписване от Р. К. и С. К., всеки по 400 лева. На първо място следва да се има предвид, че по отношение на последните двама не се е наложило организирането и осъществяването на разделна защита - действията на единия са ползвали и другия. Поради това възнаграждение се дължи за един адвокат, а прекомерност следва да се преценява за сумата от 800 лева.Приложима е нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение в редакцията от изм. и доп. ДВ бр. 68 от 2000 г. (съобразно датата, на която е било уговорено адвокатското възнаграждение – 03.10.2022 г.), тъй като искът за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот е неоценяем. Съгласно същата разпоредба за необхванатите от предходните точки видове неоценяеми искове минималният размер на адвокатско възнаграждение е 600 лева. Настоящото дело не се 2 отличава с фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност се явява основателно и на ответниците за осъществената им правна защита и съдействие пред ДРС следва да се възстановят разноски за адвокатско възнаграждение в размер до 600 лева.

По разноските пред въззивна инстанция:

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на въззиваемите се дължат разноски, които са доказано сторени по делото.

В открито съдебно заседание Р. К. и С. К., чрез адв. П. са направили искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Същите се доказват с депозиран по делото договор за правна защита и съдействие (лист 32), от който е видно, че уговореното между страните възнаграждение е в претендирания размер и е платено изцяло и в брой. Поради това претенцията е основателна и въззивника следва да бъде осъден да заплати извършения разход.

По изложените съображения молбата за допълване е основателна. Решението следва да се допълни, като бъдат присъдени разноски за първа и въззивна инстанция в полза на молителите общо в размер на 1150 лева.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 760 от 22.06.2023 г., постановено по в. гр. дело № 706/2023 г. по описа на ВОС., като:

ОСЪЖДА З. Т. А. ЕГН ********** с адрес в град Суворово - ул. “Ильо войвода“ №16 да заплати на Р. И. К. ЕГН ********** и С. К. К. ЕГН **********, двамата с адрес в град Суворово – ул. “Ильо войвода“ №16 1 150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляващи разноски в производството пред ДРС и ВОС, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4