Решение № 932 от 03.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. Бургас, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120101644 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД , предя-вени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. против В. Н. К..

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 9052/ 2021г. на РС Б. По него e била издадена такава за сумите: 4 601.49 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № PLUS-13890728 от 10.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021г. до окончателното плащане, и 138.60 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 20.03.2020г. до 16.12.2021г., както и за деловодните разноски – 144.80 лв. Твърди и че заповедта за изпълнение е била връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземанията си. Моли Съдът да постанови решение, с което да бъде при-знато за установено по отношение на К., че му дължи горните суми. Претендира разноски.

К. оспорва исковете. Излага съображения, че договорът за кредит е недейс-твителен, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК, защото не става ясно как е формирана месечната вноска, на каква база е определен ГПР и какво включ-ва. Сочи, че съобразно чл.23 от ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на креди-та – в случая от 8 000 лв., която сума е изплатила изцяло на ищеца. Евентуално, оспорва дължимостта на сумата от 2 688 лв., посочена в процесния договор като “застраховател-на премия“, тъй като липсва сключен застрахователен договор, респективно – данни за плащането на такава от ищеца. Твърди също, че е платила без основание общо 2 150.40 лв., които иска да бъдат приспаднати от задължението й, както и сумата от 1 068.91 лв., платена от нея и отнесена от ответното дружество за погасяване на незаконосъобразно начислена мораторна лихва, включително за периода 20.03. – 13.07.2020г. На следващо място – възразява за нищожност 1 на чл.5 от договора и за недължимостта на описаните в него добавки, обезщетение за забава и разходи за събиране на кредита. Най-накрая, на-правила е възражение за нищожност на клаузата за заплащането на договорна лихва от 37.79 %, поради противоречие с добрите нрави. Иска от Съда да отхвърли претенцията, евентуално – да я уважи по отношение на главницата до размер от 1 170.78 лв. Претен-дира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По заявление на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против В. Н. К. за исковите суми по ч. гр. дело № 9052/2021г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни искове.

Н а 10.09.2016г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и К. е склю-чен Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-13890728, по силата на който дружеството й е предоставило сумата 8 000 лв., а тя се е задължила да я върне, ведно с възнаградителна лихва – ГЛП от 37.79 %, както и да заплати 200 лв. – такса ангажимент и застрахователна премия от 2 688 лв. – общо 20 788 лв., на шестдесет равни месечни вноски, всяка от по 346.30 лв., в срок до 20.09.2021г., съобразно погасителния план.

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че посоченият в договора кредитор ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане – в сила от 31.01.2018г. , на основание чл.13 от Дирек-тива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005г. , с ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, регистрирано във Франция, със седалище гр.П. Считано от 01.02.2018г. – по силата на настъпилото универсално правоприемство, дружеството упражнява дейността си чрез вписания в Търговския регистър клон на чуждестранния търговец – ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, койт о се явява над-лежна страна по процесното материално правоотношение.

Дружеството-кредитор е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява креди-тор – по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна отпуснатият заем на ответницата, като физическо лице, представ-лява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има ка-чеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потеребител-ски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потре-бителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да предостави на потребителя кредит – под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Тази – на чл.22 от ЗПК, пък предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес – за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако стра-ната не се е позовала на нарушаването им – в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

2

При извършената служебна проверка относно действителността на процесния до-говор – във връзка и с доводите на ответната страна, Съдът констатира, че същият не отговаря на част от изискванията по чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на това – по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Посочен в него е годишният процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност – 47.11 %, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потре-бителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисион ни, възнаграждения от всякакъв вид, в то в а число и дължимите на посредниците за сключ-ването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Фактически, в случая липсва конкретизация за това как е формиран ГПР, което води и до неяснота, относно включените в него компоненти, т. е. нарушено е и едно от основните изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК – за сключването на договора по ясен и раз-бираем начин. Това от своя страна води до въвеждане в заблуждение на кредитополучателя относно тежестта на поеманото от него задължение, тъй като при включване на застраховката и таксата ангажимент към разходите по кредита, ГПР значително надхвър-ля допустимия от закона /чл.19, ал.4 от ЗПК/ размер.

На следващо място – в случая не са необходими специални знания, а и Съдът вече се е произнасял по аналогични спорове, за да се установи, чрез измерване с линийка, че в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК размерът на използвания в договора за потребител-ски кредит и приложенията му шрифт не е еднакъв и е по-малък от 12 пункта /4.23 мм/, особено фрапантно – в сертификатите за уговорените застраховки, поради което и ище-цът не е представил по делото такъв, въпреки че е неразделна част от процесната кре-дитната сделка.

Становището, че според Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити вътрешното законодателство на държа-витечленки на ЕС не може да съдържа разпоредби, предвиждащи засилена защита на потребителите, каквато е цитираната по-горе, няма как да бъде споделено – така Реше-ние № 50162 от 10.01.2023г. по търг. дело № 550 по описа за 2022г. на ВКС, II т. о., във връзка и с произнасянето на СЕС по въпроса.

Предвид горното, следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чиста-та стойност на кредита – в случая 8 000 лв., но не и на лихва или други разходи по него. В нея не следва да бъдат включвани таксата ангажимент от 200 лв., както и застрахова-телната премия в размер на 2 688 лв., тъй като на ищеца не е предоставен кредит за по-купка на застраховка ”Защита на плащанията”, а е поето от него задължение за запла-щането й, като част от месечните погасителни вноски.

От приетото по делото заключение на вещото лице по ССЕ се установява, че Ко-вачева е платила общо 16 705.82 лв. по процесния договор за кредит. Следователно, за-дължението й от 8 000 лв. е погасено изцяло и тя не дължи на ищеца претендираните в настоящото производство суми.

Предявените установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърле-ни изцяло.

Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата направе-ните по делото разноски – 700 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., учредено и регистрирано във Ф, с рег.№ 542 097 902 на Парижкия търговски съд, с адрес на управление: Ф, гр.П, бул.”, чрез “БНП Париба Пърсънъл Фай-ненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК: 204915054, седалище и адрес управление: гр.С, ЖК искове за признаване за установено по отношение на В. Н. К., ЕГН: **********, от гр.Б, ул.” че същата дължи сумите: 4 601.49 лв. – главница по Договор за потре-бителски кредит № PLUS-13890728 от 10.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021г. до окончателното плащане, и 138.60 лв. – обезщетение за забавено пла-щане за периода от 20.03.2020г. до 16.12.2021г., за които в полза на дружеството е изда-дена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу нея по ч. гр. дело № 9052/2021г. на РС Бургас, като неоснователни.

ОСЪЖДА “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. да заплати на В. Н. К. сумата от 700 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Калин Кунчев _______________________ 4