Протокол № 1859 от 23.10.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1859 гр. П., 23.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220101903 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът Н. С. Д. - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява. За него се явява адв. С. М. от АК-П. - надлежно упълномощен с ИМ.

Ответното дружество „К. Й.“ ООД - редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпраща законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 27465/09.10.2025 г. от юрк. К. К., пълномощник на ответника, с която моли делото да се гледа в тяхно отсъствие и да бъде даден ход на делото. Поддържа ОИМ изцяло. Изразява становище по съществото на спора и по отношение на претендираните разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Към молбата е приложено пълномощно.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

1

АДВ. М.: Поддържам исковата молба. Няма да соча други доказателства.

С ОИМ са поискали да предоставим банкови сметки – моя и на доверителя ми, предоставям 2 бр. уверения и моля да бъдат приети по делото.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 22.02.2022 г. Н. С. Д., с ЕГН: ********** е сключил договор за паричен заем (ДПЗ) № 281894 с „К.

Й.” ООД, с ЕИК: ***** в размер на кредита: 1 200.00 лв., размер на погасителната вноска: 173.34 лв., брой вноски: 8, ГПР: 48.489%, месечен лихвен процент: 3.330% или годишен лихвен процент: 39.96%, обща сума за плащане: 1 386.69лв. Съгласно чл. 6 от ДПЗ, страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените подолу обезпечения, по избор на Заемателя: Ипотека върху недвижими имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия или Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Като съгласно чл. 8 от ДПЗ „С подписването на настоящия договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 637.31 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителния план към настоящия договор за заем с вноска от 253.00 лв. Въпреки формално предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение още със сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план, като вноската от 173.34 лв. била посочена в размер на 253.00 лв.

Уговорената между страните в чл. 8 от договора за потребителски кредит неустойка в размер на 637.31 лв. е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга.

Твърди се, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които 2 трябва да отговаря гаранта показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За „К. Й.” ООД е било предварително ясно, че Н. С. Д. трудно би могъл да осигури исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за Н. С. Д., наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Твърди се, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, считам целият договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за паричен заем, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на 3 кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В ДПЗ, който е сключил Н. С. Д. е посочен размер на ГПР от 48.489%, но този размер не отговаря на действителните разходи, които той ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва Н. С. Д. да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК – до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (това мнение се споделя от съдебната практика: Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на СРС по гр. д. № 71077/2021 г., Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС – П. по в. гр. д. № 833/2021 г., Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС – П. по в. гр. д. № 224/2022 г.).

Твърди се, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя Н. С. Д. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като не е спазено изискването на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от 4 действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C‑453/10 Jana Pereničová и Vladislav Perenič срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно затова, считам че договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит също така противоречи на добрите нрави предвид размера на уговорения лихвен процент. В своята практика ВКС трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва (в този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, ГК;

Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ГК; Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, ГК; Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, ГК). В Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г. се приема, че „че щом размерът на лихвата е над 20%, респ. 30%, то е налице противоречие с добрите нрави“.

Към момента на сключване на договора за паричен заем – 22.02.2022 г., размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10.00%. Като дори да се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като предвиденото в договора обезпечение не е предоставено от Н. С. Д., то максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 30.00%. Уговореният в случая ГЛП е 39.96% и надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на 5 насрещните престации. Възнаградителната лихва е съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, предоставен от кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, което изключва възможността да бъде сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на договора, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Излагат се твърдения, с оглед на горепосоченото, че целият договор за паричен заем е нищожен поради противоречие на закона.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по процесния договор за паричен заем е в размер на 1 200.00 лв. и всичко заплатено над посочената сума се явява платено от Н. С. Д. на „К. Й.” ООД при начална липса на основание. Н. С. Д. е заплатил парична сума в общ размер от 1 389.24 лв. на „К. Й.” ООД по договор за паричен заем. Поради което в условията на евентуалност на иска за прогласяване на договора за потребителски кредит за нищожен ако се установи, че сключеният между страните договор за паричен заем е недействителен, считам че ответното дружество следва да върне 189.24 лв. на Н. С. Д., които той е платил в повече.