Решение № 349 от 25.05.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Благоевград, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210200415 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „АММ- Комерс“ ООД с ЕИК 101610203 със седалище гр.Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 79, представлявано от управителя И. И. против Наказателно постановление № 641283-F 650512/15.06.2022г., издадено от заместник директора на ТД на НАП София, с което на дружествотожалбподател на основание чл.74, ал.1 ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200лв. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от същия закон В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че издаденото НП не отговаряло на предвидените към съдържанието му изисквания. Позовават се на чл. 38, ал.9 ЗСч, като сочат, че дружеството не е осъществявало дейност за процесния период, поради което не следвало да бъде санкционирано за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч.

Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание дружеството- жалбоподателя, редовно призовано не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище, с което се поддържат въведените във въззивната жалба доводи.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Митева, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2022 г. в ЦУ на НАП от Агенцията по вписванията е получена 1 информация, съдържаща данни за юридическите лица, които не са подали годишен финансов отчет за 2020 г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок до 30.09.2021 г. и не са подали декларация по чл.38, ал.9, т. 2 ЗСч.

На 26.04.2022 г. свидетелката М. - инспектор по приходите в ТД на НАП София, офис Благоевград извършила справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, от която установила, че „АММ- Комерс“ ООД не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишния финансов отчет за 2020 г. в законоустановения срок до 30.09.2021 г. От извършените справки служителката на НАП установила, че дружеството не е подало и декларация по чл.38, ал.9, 3 ЗСч.

При така направените констатации М. приела, че „АММ- Комерс“ ООД е извършило нарушение на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч и изпратила до същото покана за явяване в офис Благоевград на ТД на НАП София на управител на дружеството или упълномощено от него лице и съставяне на АУАН.

На 28.04.2022 г. в присъствието на свидетелката Е. Б. и управителя на дружеството, М. съставила срещу последното АУАН № F650512.

На същата дата актът е връчен на управителя на дружеството, който го подписал без да обективира в него възражения.

В предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган е депозирано писмено възражение.

Видно от приложена справка от ТР /л.17-18/ дружеството-жалбоподател не е подало в ТР Заявление Г3 - декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч, затова че не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството през отчетния период -2020 г.

Въз основа на АУАН № F650512/28.04.2022 г. на 15.06.2022 г. зам.директор на ТД на НАП София издал обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 17.06.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели М. и Б. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от Агенция по вписванията с изх. рег. №51/31.03.2023 г. и справка от Търговския регистър за дружеството „Амм-Комерс“ ООД, писмени доказателства, находящи се в НАХД №992/2022 г. по описа на Районен съд Благоевград, а именно: Писмо от ТД на НАП София, офис Благоевград с изх. №13685#1/13.07.2022 г.; Служебна бележка от ТД на НАП София с изх. №53- 03-1834/1/30.06.2022 г.; АУАН № F650512/28.04.2022 г.;

Справка за декларации в СУП; Справка от Търговския регистър за дружеството „Амм[1]Комерс“ ООД към 28.04.2022 г.; Възражение от дружеството „Амм-Комерс“ ООД с вх. №9563; Покана от ТД на НАП относно неподадена ГФО 2021 г.; Заверено копие на Заповед №ЗМФ-644/28.08.2020 г.

При изграждане на фактическите си изводи съдът се довери на показанията на свидетелите М. и Б., предвид тяхната последователност и непротиворечивост, както и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.

От показанията на свидетелите и писмените доказателства се установяват 2 обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации относно липсата на подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишния финансов отчет за 2020 г. до 30.09.2021 г., както и детайли за съставянето и връчването на процесния АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 17.06.2022 г., а жалбата е от 28.06.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл. чл. 78, ал.1 ЗСч вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.78, ал.2 ЗСч от Министъра на финансите с т.2 от Заповед ЗМФ-644/28.08.2020 г.

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, неговата правна квалификация и доказателствата, които го установяват.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват годишния финансов отчет, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година.

В случая до 30.09.2021 г. дружеството не е подало заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет за 2020 г.

С установеното неподаване в законовия срок на процесната декларация е осъществен от обективна страна съставът на описаното в НП административно нарушение. Този вид нарушения спадат към групата на т. нар. "формални нарушения" (такива на просто извършване), при които фактическият им състав не съдържа като елемент настъпването на допълнителни общественоопасни последици и е достатъчно изтичането на определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за да се реализира съставът на нарушението. Дружеството е следвало да подаде процесното заявление за обявяване на годишния финансов отчет за 2020 г. в посочения с чл.38, ал.1 ,т.1 ЗСч срок (до 30.09.2020 г.) и с неспазването на този срок е осъществено нарушението, без да се изисква настъпването на друг допълнителен 3 вредоносен резултат.

Същевременно с нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, изм. с ДВ, бр. 98 от 2018 година, в сила от 01.01.2019 г. , бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., и бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021, е прието, че алинеи 1-8 не се прилагат за всички предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.

Но за да се ползват от тази по-благоприятна за тях норма на основание посочената разпоредба, предприятията имат задължението да декларират това обстоятелство, еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите, като декларацията се публикува в срок до 30 юни на следващата година, както следва от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 – в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; от лицата по ал. 1, т. 3 – чрез икономическо издание или чрез интернет.

Законодателят е въвел е по-благоприятен закон, при спазването на точно определени условия, които следва да са изпълнени кумулативно. Обстоятелството, че дружеството не е осъществявало дейност през отчетния период не е достатъчно за прилагане на чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, а следва търговецът да е декларирал изрично това обстоятелство, декларацията да е публикувана в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и това да е извършено в определения от закона срок- до 30 юни на следващата година.

Настоящият съдебен състав счита обаче, че в конкретния случай извършеното от дружеството нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, по следните съображения:

Действително от приложената по делото справка от ТР се установява, че дружеството-жалбоподател не е подало в ТР Заявление Г3 - декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч, затова че не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството през отчетния период -2020 г.

В случая обаче административнонаказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал каквито и да било доказателство, че през отчетния период – 2020г., „АММ- Комерс“ ООД е извършвало търговска дейност.

Районният съд счита, че обществената опасност на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч е значително занижена в случаите, когато дружеството не е осъществявало търговска дейност и в такива хипотези само по себе си това е достатъчно да обоснове явна маловажност на тези случаи и съответно приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. По делото не са представени доказателства, установяващи, че дружеството е извършвало търговска дейност, отчитането на приходи или разходи за дейността си през 2020 година. С оглед формалния характер на нарушението, не са налице настъпили вредни последици, като предвид това ,че дружеството не е извършвало търговска дейност през отчетния период-2020г. от нарушението не са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на чл.38, ал1, т.1 ЗСч. /В този смисъл Решение 452/15.03.2023 г. по к.н.а.х.д.20/2023 г. на РС Благоевград/

Разпечатката съдържа 42 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b104e82-350b-4bff-8fea-ea8390f34a1b