Решение № 1265 от 02.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г. при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г. Административно наказателно дело № 20245330203470 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24-0438-000335 от 16.05.2024г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на Д. И. С., ЕГН:********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител - адв. Е. Г. - Г., атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано до съда писмено становище, се пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Прави се искане за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 25.04.2024г. около 13.24 часа полицейските служители Г.Д. и Р. А. – служители на ***, при изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътното движение в гр. Пловдив спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с поставени табели рег. №***, движещ се в района на кръстовището на ул. „Мария Кюри“ и бул. „Марица“, управляван от жалбоподателя Д. И. С.. Полицейските служители извършили служебна проверка, от която било установено, че автомобилът не бил регистриран по надлежния за това ред, предвиден в ЗДвП. Регистрацията била служебно прекратена на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът Д. С. не посетил сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив в едномесечен срок от придобиването на собствеността върху моторното превозно средство, за да регистрира същото на свое име, съобразно изискванията на чл.145, ал.2 от ЗДвП.

Във връзка с констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №694930 от 25.04.2024г., в който актосъставителят квалифицирал извършеното като административно нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Актът бил подписан от жалбоподателя, без възражения, като бил уведомен, че в 7 – дневен срок може да направи допълнителни обяснения и възражения. В срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения не постъпили.

С мотивирана резолюция №24-0438-М000024 от 26.04.2024г. на осн. чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство по АУАН серия GA №694930 от 25.04.2024г. против Д. И. С. за извършено нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП било прекратено, поради констатирани признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.05.2024г. Районна прокуратура – Пловдив отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписка вх. №5816/2024г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, като копие от постановлението, ведно с материалите 2 по преписката били изпратени на Началника на 03 РУ на МВР – гр. Пловдив за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо Д. И. С..

Въз основа на постановения отказ да се образува досъдебно производство било издадено и атакуваното наказателно постановление.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата Наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че 3 моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

По смисъла на чл.18, ал.1 от Наредба №І – 45 от 24.03.2000г. регистрацията на превозно средство се прекратява по писмено заявление от собственика или служебно.

Според чл.18б, ал.1, т.10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По аргумент от чл.18б, ал.2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал.1, т.10. Този законодателен подход намира смисъл във въведеното с чл.145, ал.2 от ЗДвП задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, пр. първо от ДР на ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото не е спорно, че на посочените в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят Д. С. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с поставени табели рег. №***, поради което е имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че същият към датата 25.04.2024г., е бил със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, 4 ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на МПС на липсата на регистрация.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че жалбоподателят С. е осъществил виновно вмененото му нарушение. От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача /в случая и нов собственик на МПС – то/ по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Ако поради незнание бъде извършено такова нарушение следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс, във връзка с чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост.

При това положение правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя С..

Наложените му административни наказания са в минимален размер, поради което и не подлежат на корекция от съда.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Твърдените 5 семейните ангажименти на жалбоподателя не могат да променят този извод.

Още повече, че извършеното нарушение не е изолирана и инцидентна негова проява, предвид на това, че за него се установяват и предходни нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител/водач.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0438-000335 от 16.05.2024г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на Д. И. С., ЕГН:********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /шест/ месеца.