Решение № 260568 от 04.04.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на тридесети юни, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 1468 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 7 от КРБ, вр. с чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, с правно основание с чл. 4, §3 ДЕС вр. §63 и §107 ДЕС и чл. 86 от ЗЗД, както и съединени с тях при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищците „А.С.Г.“ ЕООД с ЕИК ******и „А.С.И.“

ЕООД с ЕИК

******твърдят, че са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и са собственици на фотоволтаични електрически централи, които били въведени в експлоатация и свързани към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Е.Б.“ АД, а при това, двете дружества имали и сключени договори за изкупуване на електрическа енергия с „ЕВН Е.Б.“ АД, въз основа на които продавали на преференциална цена произведената от възобновяем източник електроенергия.

С влизане в сила на §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ била въведена такса в размер на 20%, върху приходите от производство на електроенергия, добита от слънчеви и вятърни централи. Адресат на задължението да заплаща въведената със ЗЕВИ такса, били производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, като нормативно установения механизъм изисквал таксата да се удържа от крайните снабдители – а в в случая от „ЕВН Е.Б.“ АД, след което крайният снобдител имал задължение да я внася в държавния бюджет.

С Решение №13 от

31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г. на Конституционния съд на РБ посочените нормативни разпоредби на ЗЕВИ били обявени за противоконституционни, като самото решение на КС на РБ било обнародвано в Държавен вестник, бр.65 от 06.08.2014г. и влязло в сила на 10.08.2014г.

През целия период на действие на обявените за противоконституционни законови разпоредби на ЗЕВИ тоест от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. - дружеството ищец получило намалени с удържаните такси в размер на 20% плащания за цената на произведената с неговото съоръжение и продадена електроенергия, съгласно чл.35б от ЗЕВИ, а крайният снабдител фактически внасял начислената таса в приход на Държавния бюджет.

При вече постановеното Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г. на Конституционния съд, законодателният орган на Държавата - Народното събрание, осъществило противоправно бездействие- доколкото не уредило своевременно, в изпълнение на нормотворческите си правомощия възникналите при действието на прогласените за противоконституционни разпоредби - в рамките на предвидения двумесечен срок от влизане в сила на решението за Конституционни съд, както е предвидено в чл.22, ал.4 от ЗКС и в действащия към онзи момент Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.

Неупражняването на правомощията от страна на законодателния орган на Държавата довело до възникването на вредоносни последици за ищеца, изразяващи се в нереализирана печалба от продажбата на произведената през процесния период електрическа енергия в пълен размер.

Доколкото отговорността на Народното събрание на РБ за осъществени незаконосъобразни действия/бездействия не можело да бъде ангажирана по реда на ЗОДОВ преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ - ищецът обосновава теза за наличие на надлежна материална легитимация за ответника- Държавата, представлявана Министъра на финансите на РБ, да понесе юридическата отговорност за причинените вреди и за приложимост на отговорността за чужди действия/бездействия по общия ред. Общият размер на удържаните под формата на такси по чл. 35б от ЗЕВИ суми, от дължимата цена на произведената чрез фотоволтаичнните електрически централи в периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. постъпил в Държавния бюджет, след като крайният снабдител „ЕВН Е.Б.“ АД превело тази сума по сметката на КЕВР, в изпълнение на законоустановените задължения в чл.35б от ЗЕВИ.

Ищците твърдят, че описаният фактически състав осъществява деликт, тъй като е налице нарушение на Конституцията на РБ, което е причинило имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно събиране на въпросната такса, на основание противоконституционен закон. Освен това, законодателният орган на Държавата осъществил неправомерно бездействие, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.4 от ЗКС, Народното събрание било длъжно да уреди с последващи правила негативните правни последици, които възникнали в резултат на прилагането на противоконституционните разпоредби, а приемане на противното би означавало липса на възстановяване на нанесените вреди на тази група субекти, произтекли от акт на Народното събрание на РБ, прилаган в противоречие в Конституцията.

Ищците твърдят, че е с приемането на посочените разпоредби от ЗЕВИ било осъществено и нарушение на общностното право на ЕС, изразяващо се в приемане на закон, противоречащ на общностното право (нарушение на Договора за Европейски съюз, Договора за енергийна харта, Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, Директива 2009/28/ ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници);

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че чрез своите органи, Държавата не е осъществила деликт, ищците твърдят, че е налице неоснователно обогатяване, тъй като таксата от 20 % е била заплатена на отпаднало правно основание за заплатените такси след влизане в сила на Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г., вследствие на приложението на обявените за противоконституционни законови разпоредби, въвеждащи такса върху цената на произведената електроенергия. С преустановяването на правното действие на противоконституционните разпоредби предвидените в тях задължения загубвали характера си на публични държавни вземания, съответно претенциите за възстановяване на сумите с които Държавата се е обогатила, подлежали на разглеждане по реда на гражданското съдопроизводство.

При изложените фактически твърдения, съгласно уточнителни молби с вх. № 9617/24.01.2020г. и вх. № 265488/29.09.2020г. всеки от ищците претендира за осъждане на Народното събрание, в качеството на процесуален субституент на Държавата, която е привлечена към отговорност, да заплати както следва:

Ø на ищеца „А.С.Г.“

ЕООД с ЕИК ******: сумата от 200 643, 32 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди и съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса от 20 %, за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014 г., и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху присъденото обезщетение, за периода от 30.01.2014 г. до 30.12.2016 г., и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г. до деня на окончателното плащане.

Ø на ищеца „А.С.И.“

ЕООД с ЕИК ******: сумата от 406 993, 79 лева

– главница, представляваща обезщетение за вреди и съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса от 20 %, за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014 г., и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху присъденото обезщетение, за периода от 30.01.2014 г. до 30.12.2016 г. и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г. до деня на окончателното плащане;

При условията на евентуалност (ако исковете бъдат отхвърлени на горното основание), всеки от ищците претендира за осъждане на ответника - Държавата, представлявана от Министъра на финансите, като процесуален субституент, да заплати, както следва:

Ø на ищеца „А.С.Г.“

ЕООД с ЕИК ******: сумата от 200 643, 32 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди и съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса от 20 %, за периода от

01.01.2014г. до 09.08.2014 г., като внесени в държавния бюджет в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху сумата на присъденото обезщетение, изчислено за периода от 30.01.2014г. до 30.12.2016 г., и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г. до деня на окончателното плащане.

Ø на ищеца „А.С.И.“

ЕООД с ЕИК ******: сумата от 406 993, 79 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди и съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса от 20 %, за периода от

01.01.2014г. до 09.08.2014г., като внесени в държавния бюджет в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху сумата на присъденото обезщетение, изчислено за периода от 30.01.2014г. до 30.12.2016 г. и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г. до деня на окончателното плащане.

При условията на евентуалност (ако исковете бъдат отхвърлени на горното основание), всеки от ищците претендира за осъждане на ответника - Държавата, представлявана от Министъра на финансите, като процесуален субституент,, да заплати, както следва:

Ø на ищеца „А.С.Г.“

ЕООД с ЕИК ******: сумата от 200 643, 32 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди и съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса от 20 %, за периода от

01.01.2014г. до 09.08.2014 г., като внесени в държавния бюджет в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1, пр.1 ЗЗД и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху сумата на присъденото обезщетение, изчислено за периода от 30.01.2014г. до 30.12.2016 г., и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г. до деня на окончателното плащане.

Ø на ищеца „А.С.И.“ ЕООД с ЕИК ******: сумата от 406 993, 79 лева

– главница, представляваща обезщетение за вреди и съставляваща сбора от удържаната от ищеца такса от 20 %, за периода от

01.01.2014г. до 09.08.2014г., като внесени в държавния бюджет в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1, пр.1 ЗЗД и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху сумата на присъденото обезщетение, изчислено за периода от 30.01.2014г. до 30.12.2016 г. и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г. до деня на окончателното плащане.

Сумата на главницата по всеки един от посочените по- горе главни и евентуални искове се претендира заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2019г. до деня на окончателното плащане.

С оглед очаквания от тях благопритен изход на съдебния процес- всеки един от ищците претендира и за осъждане на ответника, да му заплати за направените по делото съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника Народно събрание. В становището си пред съда, този ответник оспорва допустимостта на исковете, а при условията на евентуалност – оспорва тяхната основателност. Поддържа тезата, че законодателният орган не е надлежно пасивно материално легитимиран да носи деликтна отговорност за вреди, произтичащи от приемането на нормативни актове. При това оспорва тезата, че при описаната в исковата молба фактическа обстановка е налице нарушение на задължението по чл.22, ал.4 от ЗКС. Излага становище в посока за липса на пасивна материална и процесуална легитимация, предвид самостоятелната правосубектност на Народното събрание като законодателен орган. Релевира доводи за неприложимостта на чл. 7 от КРБ към законодателните нормативни актове и доводи за отсъствието на възлагане на изрично задължение от страна на Държавата към конкретно действие, за да може да бъде направен извод в противното т.е. за осъществено „нормотворческо бездействие“. Позовавайки се на съдебната практика на Съда на ЕС – привлеченото като ответник Народно събрание аргументира становище, че твърдяното нарушение не се характеризирало като достатъчно явно и сериозно, за да може да обоснове ангажирането на отговорността на Държавата. Посочва, че вследствие на прогласената противоконституционност на ЗЕВИ, не са възникнали такива правни последици, които да налагат преуреждане на висящите правоотношения с акт на Народното събрание- какъвто е по смисълът на разпоредбата на чл. 22, ал.4 от ЗКС. Сочи, че законодателният орган разполага с дискреционна власт, осигуряваща възможността той сам да прецени, дали възникналите правоотношение при приложението на обявените за противоконституционни разпоредби, налагат предприемане на някакви конкретни действия за уреждането им. Оспорва твърдението за извършване на възлагане от страна на Държавата - към законодателния орган – което да би могло да обоснове осъществяване на състава на деликта. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.