Решение № 882 от 13.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100513676 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20085217 от 28.03.2023 г., постановено по гр.д. № 60933/2018 г. на Софийски районен съд, Гаранционен фонд е осъден на основание чл. 499, ал. 5 от КЗ да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД сумата 14 550,78 лв., представляваща регресно вземане за недължимо заплатено на НББАЗ обезщетение за вредите от настъпилото на 14.02.2018 г. в Румъния пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 14.09.2018 г. до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 319,33 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.06.2018 г. до 13.09.2018 г.; и на основание чл. 78 от ГПК сумата 894,80 лв. за разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответника Гаранционен фонд като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. В жалбата излага довод, че ищецът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е обвързан от всички клаузи на сключения от него застрахователен договор и следва да го изпълнява, и Гаранционният фонд не носи отговорност за възстановяване на претендираните от ищеца суми. Изтъква се в тази връзка, че от доказателствата по делото било установено, че за увреждащия лек автомобил с ДК № Р **** ВВ е имало застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с полица № BG/30/117000263837 с ищцовото застрахователно дружество, валидна от 23.01.2017 г. до 1

22.01.2018 г., която била сключена при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия и първата вноска била заплатена при сключването на полицата в брой от застрахованото лице на застрахователния брокер /агент/ „Булпром- Глобъл груп” ЕООД – RO, с посредничеството на което лице била сключена застраховката, при което последното следвало да преведе така платената от застрахования сума на застрахователя.

Въззивникът счита, че обстоятелството дали брокерът е отчел или не е отчел сумата на ищеца, няма отношение към валидността на застрахователния договор. Сочи се, че след като застрахователят е отчел застрахователната полица пред Гаранционния фонд, подавайки информация за сключването й до Информационния център на фонда, същият е одобрил полицата и се е съгласил с действието й. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките от фактическия състав, пораждащ вземането на застрахователя по чл. 499, ал. 5 от КЗ, а именно - че с изтичането на 15- дневния гратисен период от датата на падежа процесният застрахователен договор е бил прекратен автоматично и към датата на ПТП на 02.06.2017 г. не е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид предвиденото в застрахователната полица, че ако застрахованият не изплати поредната дължима вноска до 15 дни от настъпване на падежа на задължението, застрахователният договор се счита прекратен на основание чл. 368, ал. 3 от КЗ с изтичане на 15 дни от падежа. Счита, че с оглед извършеното в случая плащане от страна на застрахования в полза на ищеца на първата застрахователна премия при подписване на застрахователния договор, следва да се счита, че същият е произвел своето действие както към датата на сключването му, така и към датата на процесното събитие. Изтъква, че вътрешните отношения между застрахователния брокер и застрахователя, както и фактът дали брокерът е отчел постъпилата сума пред застрахователя, не следва да засягат правата на едно трето лице, което в случая се явява застрахованото по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, и същото е изпълнило задълженията си по договора към застрахователя в срок. Въззивникът счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 368, ал. 3 от КЗ за предсрочно прекратяване на застрахователния договор, като обратният извод на районния съд бил неправилен. Не било налице неизпълнение на задължението за заплащане на първата анюитетна вноска по договора, тъй като по делото били налице доказателства за заплащане от застрахования в полза на ищеца на тази вноска чрез посочен в застрахователния договор посредник. Това плащане, извършено с посредничеството на посоченото в застрахователния договор лице, имало погасителен ефект, което обстоятелство не било взето предвид от първоинстанционния съд. Това обстоятелство според въззивника обосновава извод, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ищеца и собственика на лекия автомобил, с който е причинено увреждането, е съществувал валиден застрахователен договор. От този валиден застрахователен договор произтичала и отговорността на застрахователя за обезщетение на причинените от деликвента вреди, поради което не било налице основание за претендиране на заплатената от застрахователя по валидната полица сума от Гаранционния фонд на посоченото основание. Жалбоподателят излага и възражение, че в случая не се касае за 2 спор, възникнал между него и застрахователя в хода на уреждане на претенцията относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, какъвто спор би бил релевантен в хипотезата на чл. 499, ал. 5 от КЗ. Сочи, че такъв спор не се твърди и не се установява да е бил възникнал до момента на изплащане на обезщетението от НББАЗ и от ищеца на Бюрото, а спорът бил възниквал след плащането от страна на ищеца на НББАЗ. С оглед на това въззивникът счита, че в полза на ищеца не е възникнало претендираното регресно вземане срещу ответника. Изтъква, че ищецът разполага с възможността по общия ред /чл. 55, ал. 1 от ЗЗД/ да заведе дело срещу лицето, причинило процесното ПТП, но не и срещу Фонда.

Въззиваемата страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД не е подала отговор на въззивната жалба и не е изразила становище по нея пред въззивния съд.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД твърди в исковата молба, че 14.03.2018 г. бил уведомен от Румънското национално бюро за настъпило застрахователно събитие на 02.06.2017 г. на територията на Румъния с участието на лек автомобил, който бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със застрахователна полица № BG/30/117000263837. В полицата като застраховано лице бил посочен С.С.Д.. За настъпилото ПТП била образувана щета на Румънското национално бюро с реф. № BAAR/MGD/17/RO/07882 и щета на „ДаллБогг” № ***/2018. Ищецът твърди, че при справка в системата на Гаранционен фонд било установено, че по отношение на автомобила, участвал в станалото на 02.06.2017 г. ПТП, към тази дата не е била налице активна полица. Твърди, че посочената застрахователна полица № BG/30/117000263837 била сключена с период на валидност от 00,00 ч. на 23.01.2017 г. до 00,00 ч. на 22.01.2018 г., като дължимата по нея застрахователна премия била разсрочена на две вноски, падежът на първата от които бил определен на 23.01.2017 г. В застрахователната полица било изрично посочено в съответствие с разпоредбата на чл. 351, ал. 3 от КЗ, че застрахователното покритие започва след плащане на първата вноска от застрахователната премия. Ищецът твърди, че първата вноска не била платена нито на посочената в полицата дата, нито след това, поради което на 09.03.2017 г. той подал към Информационния център към Гаранционен фонд полица № BG/30/117000263837 като неактивна. Основание за така подадената информация бил фактът на прекратяване на застрахователния договор от застрахователя.

Ищецът твърди, че застрахователният договор е бил автоматично прекратен на основание чл. 368, ал. 4, предл. 2 от КЗ – поради неплащане от застрахования на разсрочена вноска и връчването му на уведомление от страна на застрахователя. Изтъква, че поради неплащане на първата разсрочена вноска на уговорената дата – 23.01.2017 г., застрахователното покритие не е породило действие към момента на настъпване на ПТП, поради което той не носи риска от застраховката при така настъпилото ПТП. Ищецът твърди, че още на 09.03.2017 г. е уведомил ответника за прекратяването на застрахователния договор. Сочи, че при сключване на застрахователния договор с полица№ BG/30/117000263837 е бил издаден сертификат „Зелена карта”, чийто срок на валидност съвпадал със срока на валидност на договора за застраховка „Гражданска отговорност”. Поддържа, че тъй като към момента на 3

ПТП не е бил налице валиден застрахователен договор и предвид удостоверителната функция на сертификата „Зелена карта”, който няма самостоятелно правно значение, не може да се приеме, че към момента на ПТП е действало застрахователното покритие по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” по отношение на лек автомобил с рег. № Р **** ВВ, поради което „ДаллБогг” не дължи заплащане на каквото и да било обезщетение, разходи и разноски, свързани с това застрахователно събитие.

Ищецът твърди, че въпреки своевременно релевираните от него възражения към НББАЗ относно липсата на валидна полица към момента на настъпване на ПТП, Бюрото отправило към него искане за възстановяване на сумата 14 550,78 лв. С цел да се избегне издаване на искане за гаранция при неплащане от страна на ищеца, което би било предпоставка за поставянето му под мониторинг съгласно Устава на НББАЗ, спазвайки 2 – месечния срок, уреден във Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, на 27.06.2018 г. ищецът извършил плащане на въпросната претенция в полза на НББАЗ. Навежда довод, че доколкото виновният за ПТП водач няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, плащането на обезщетението се дължи от Гаранционния фонд, на основание чл. 519, ал. 1 от КЗ.

С оглед на тези твърдения ищецът е направил искане за осъждане на ответника Гаранционен фонд да му заплати на основание чл. 499, ал. 5 от КЗ сумата 14 550,78 лв., представляваща заплатена от него и подлежаща на възстановяване от ответника като недължимо платена сума от 14 550,78 лв., която е била заплатена от НББАЗ във връзка с настъпилото на 02.06.2017 г. застрахователно събитие на територията на Румъния, ведно със законната лихва от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд оспорва иска. Твърди, че за увреждащия лек автомобил с ДК № Р****ВВ е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/30/117000263837 с ищеца, с период на покритие от 23.01.2017 г. до 22.01.2018 г., при условията на разсрочено плащане от две вноски, която полица е била действаща към датата на настъпване на ПТП – 02.06.2017 г. Твърди, че застрахователната полица е била подадена на 13.01.2017 г. на Информационния център на Гаранционен фонд като сключена на 13.01.2017 г. с посредничеството на „Булпром-Глобъл груп” ЕООД – RO, с начало 23.01.2017 г. и край 22.01.2018 г., и застрахователят е издал сертификат „Зелена карта” за целия срок, за който е платена застрахователната премия, съгласно чл. 488, ал. 2 от КЗ. Сочи, че сертификатът „Зелена карта”, заедно с полицата по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите”, са подадени като прекратени в Информационния център на ГФ един месец и 14 дни след сключването им, без да е съобразено с разпоредбата на чл.

368, ал. 4 от КЗ, с оглед на което е налице валиден сертификат „Зелена карта”. Поддържа, че от съдържанието на представената с исковата молба застрахователна полица е видно, че същата е сключена при разсрочено плащане и в брой е заплатена първата вноска в размер на 294,24 лв., като застрахователното покритие за периода започва след заплащане на цялата застрахователна премия или съответната вноска от нея, следователно – за да бъде издадена процесната полица съответната вноска е била заплатена на „Булпром-Глобъл груп” ЕООД- 4