Решение № 432 от 06.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. ХАСКОВО, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20245600500667 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от А. И. П. против Решение № 143/10.07.2024 г., постановено по гр. д. № 13 9/2024 г. по описа на Районен съд - Свиленград, с което са отхвърлени предявените от А. И. П., с ЕГН:

**********, срещу Начално училище „З.С.“ - гр. ***, с Код по Булстат:

000891305, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими въз основа на сключен между страните трудов договор, във връзка с Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г., а именно: сумата в размер на 1739,93 лева, представляваща дължимо, договорено от страните, но неначислено и незаплатено от ответника трудово възнаграждение увеличено със задна дата - от 01.01.2023г., с 15% върху основаната работна заплата, за периода от 01.01.2023 г. до 05.07.2023 г.

/датата от която трудовото правоотношение е прекратено/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане (чл.128, т.1 и 2 КТ); сумата в размер на 4553,01 лева - представляваща незаплатено - преизчислено с 15% върху основната работна заплата увеличение върху заплатеното на ищеца след прекратяване на трудовия му договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане (чл.222, ал.3 от КТ); сумата в размер 372,52 лева представляваща незаплатено - преизчислено с 15% върху основната работна заплата увеличение върху заплатеното на ищеца след прекратяване на 1 трудовия му договор обезщетение за 18 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане (чл.224, ал.1 КТ).

В жалбата са изложени подробни съображения във връзка с неправилно прилагане на материалния закон. Считат, че изменението на КТД, извършено с Анекс № Д-01-192/10.08.2023г., следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към датата на сключване на анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в анекса са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т.е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в предходен момент правоотношения между страните по КТД. Ако с Анекса страните по него са искали да предвидят освен обратно действие за увеличението на работните заплати, и ограничение само за работещите /заетите/ в системата към датата на подписване на анекса – 10.08.2023 г., то е следвало това изрично да се запише и предвиди в него. Жалбоподателят счита, че ограничението на кръга от лица в настоящия случай, които да имат право да получат увеличения размер на основното си трудово възнаграждение, в зависимост от това дали към датата на подписване на анекса – 10.08.2023 г. са със съществуващи или вече прекратени трудови правоотношения, означава да се поставят една и съща категория лица в неравноправно положение, с което се накърняват правата и интересите на педагогическите специалисти с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023 г. за сметка на работещите към тази дата.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно и неправилно решението на РС - Свиленград и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените от ищцата срещу ответника искове и да й присъди сторените разноски по делото и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Начално училище „З.С.“ - гр. ***, представлявано от Директора – Д. К., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди атакувания съдебен акт на Районен съд – Свиленград.

Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Производството пред РС - Свиленград е образувано по искова молба от А. И. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 1 и 2, чл. 222, ал. 3 КТ, и чл. 224, ал. 1 КТ против Начално училище „З.С.“ гр.***, като ищецът иска съда да осъди ответника да му заплати следните суми /след допуснато изменение на исковете с протоколно определение от 10.06.2024 г./, дължими въз основа на сключен между страните трудов договор, във връзка с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.

2 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД за СПУО) № Д01-269/06.12.2022 г., а именно:

1739.93 лева - представляваща дължимо, договорено от страните, но неначислено и незаплатено от ответника трудово възнаграждение, увеличено със задна дата - от 01.01.2023г. - 15% /върху основаната работна заплата/, за периода от 01.01.2023 г. до 12.06.2023 г. /датата от която трудовото правоотношение е прекратено/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане; 4553.01 лева представляваща незаплатено - преизчислено с 15% /върху основната р.з./ увеличение върху заплатеното на ищеца след прекратяване на трудовия му договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане и сумата в размер; 372.52 лева - представляваща незаплатено - преизчислено с 15% /върху основната р.з./ увеличение върху заплатеното на ищеца след прекратяване на трудовия му договор обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, за 18 работни дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Исковете се базират на следните безспорни между страните факти:

В периода от 1993 г. до 12.06.2023 г. включително между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № *** г., по силата на който /с допълнително споразумение РД ***/27.09.2022 г./ ищцата е заемала длъжността *** при ответника Начално училище „З.С.“ - гр. ***, с определено основното месечно трудово възнаграждение в размер на 1810 лева. От 01.01.1995 г., към датата на прекратяване на трудовото и правоотношение с ответника, а и понастоящем А. П. била член на синдикалната организация на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, който е страна по Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г.

Трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 12.06.2023 г., със Заповед № РД - 15-380/12.06.2023 г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На ищцата било заплатено в пълен размер полагащото й се трудово възнаграждение до прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, както същата получила в пълен размер определените й към този момент обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 31, ал.1, т. 2 от КТД за СПУО № Д01269/06.12.2022г. и тези по чл.224, ал.1 от КТ, след прекратяване на трудовия договор с ответника.

На 10.08.2023 г. бил подписан Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269 от 06.12.2022 г. С анекса бил изменен чл. 27 от колективния трудов договор, касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищно образование. С това изменение било предвидено основното възнаграждение за длъжността *** да бъде в размер на 1831 лв., считано от 01.01.2023 г. В изменения с Анекса чл. 27, ал. 2 е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и 3 непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно изменения с Анекса чл. 27, ал. 3, т. 2, индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не помалко от 15 %. Съгласно чл. 4 от КТД за СПУО от 06.12.2022 г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора.

Основният спорен въпрос по делото е дали изменението на КТД за СПУО, направено с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който са определени минималните работни заплати на служителите със задна дата - считано от 01.01.2023 г. се прилага за тези работници или служители, които към датата на приемане на анекса са с прекратено трудово правоотношение, респ. кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръга от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на възнагражденията.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционият съд е приел, че с Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № 01-269 от 06.12.2022 г. предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование в чл. 27 от КТД се изменял считано от 01.01.2023 г. единствено за тази категория лица, които притежавали качеството педагогически специалист. Към датата на подписване на Анекса 10.08.2023 г. ищцата нямала действащ трудов договор и изискуемото от колективния трудов договор качество на заето лице като педагогически специалист, поради което нямала право да се ползва от договореното с анекса увеличение, на което било придадена обратна сила от 01.01.2023 г.

Настоящият състав на Окръжен съд – Хасково не споделя така изложените от първоинстанционния съд доводи за неоснователност на исковите претенции. Това е така, защото:

С приетото изменение на КТД с Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № 01-269 от 06.12.2022 г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Новият размер на трудовите възнаграждения е определен както със Закона за държавния бюджет за 2023 г., обнародван в ДВ на 01.08.2023 г., така и с Анекса към КТД, сключен на 10.08.2023 г., считано от 01.01.2023 г., което означава, че както на закона, така и на подзаконовите нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието, относно размера на работните заплати е придадено обратно действие.

При тълкуване разпоредбите на КТД и сключения към него на 10.08.2023 г. Анекс, следва да се вземе предвид и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн. в ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., в пар. 3 на която е предвидено, че пар. 2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г. Именно в пар. 2 се предвиждат новите 4 увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Следователно както в Анекса, така и в описаната наредба, в съответствие с чл. 14 ЗНА с изрична разпоредба е предвидено обратното действие на разпоредбите, предвиждащи увеличението на минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти.