Определение № 768 от 29.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. София, 29.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20241000600952 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 , вр. глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба на упълномощения защитник на осъдения Г. С. Л., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „***“, към Затвора - ***. Жалбата е срещу определение от 12.07.2024 г., постановено по ЧНД № 3480/2024 г., по описа на СГС, НО, 24-ти състав. С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му като общо наказание по НЧД № 7878/2019 г., по описа на СРС наказание „лишаване от свобода”, за срок от 12 години при първоначален „строг” режим, който към момента на произнасянето на СГС, НО, 24-ти състав е 4 /четири/ години и 29 /двадесет и девет/ дни.

В жалбата, депозирана от адв. М. Т., са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия момент осъденият не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК, поради което е отправено искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата му за условно предсрочно освобождаване.

Апелативен съд - София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение от 12.07.2024 г., постановено по н.ч.д. № 3480/2024 г., 1

СГС е оставил без уважение молбата на осъдения Г. С. Л. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години по НЧД № 7878/2019 г. по описа на СРС ( по което с влязло в сила на 14.06.2019г. определение са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 3984/2015г. на СГС, по НОХД № 5150/2018г. по описа на СГС и по НОХД № 10 553/2017г. по описа на СРС), с остатък 4 години и 29 дни /към момента на произнасянето/.

Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателния анализ на приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена. След анализ на затворническото досие на Л., не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извода, че поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат напълно. Тези данни се съдържат в становищата на експертния състав на затвора / Началника на Затвора *** и в доклада на ИСДВР ЗОЗТ „***“- Д./, според които е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Именно работещите в затворническата администрация осъществяват пряко наблюдение и непосредствен контакт с осъденото лице, не само в рамките на едно съдебно заседание, а за един по-значителен период от време, какъвто е изтърпяваната част на наказанието. Последните не оспорват, че в развитието и поведението на осъдения Л. започват да се наблюдават положителни тенденции, като това е документирано и оценено от тях, но същевременно тези служители обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи. Така, съобразно препланирания план към присъдата, задачите над които следва да се работи с осъденото лице до края на престоя му в MJIC са насочени към отношение към правонарушението, начина на живот и обкръжение и уменията за мислене. В този смисъл, макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо Л. следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Правилно и законосъобразно СГС се е позовал и на данните за нарушаване на правилата за поведение от осъдения в контролирана среда (свързани с неизпълнение на устно разпореждане на служител от НОС и опит да ползва престой на открито в нерегламентирано време), навеждащи на извода, че последният все още няма трайно изградени задръжки за законосъобразно поведение в условията на живот извън МЛС. Действително осъденият Л. е бил и награждаван, а определеният му строг режим е бил 2 заменен на общ със заповед от 28.12.2022г., същият от 25.09.2019г. полага труд на територията на ЗОЗТ „Казичане“, което именно обстоятелства дават основания да се приеме наличието на положителна тенденция в поведението на осъдения Л. при изпълнение на наказанието, но съвкупната оценка на релевантните за настоящото произнасяне факти ( вкл. и разнородната насоченост и броят на престъпленията, за които му е определено общото наказание, както и големият остатък от наложеното му наказание) не позволяват направата на категоричен извод, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В този смисъл и констатацията на СГС, че липсват убедителни доказателства за поправянето на Л. е законосъобразна и се споделя от въззивния съдебен състав.

Предвид горното, настоящият съд намира, че правилно в мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения Л. за пълното постигане на целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.

341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 24 състав от 12.07.2024 г., постановено по н.ч.д.№ 3480/2024 г. по описа на СГС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3