Определение № 6559 от 16.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52836/2025
- Вид
- Определение № 6559
- Подписан
- 16.02.2026
- В сила
- 16.02.2026
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6559 гр. С, 16.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110152836 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ДЖ АД, чрез юрк. С., срещу „ДЗИ – О з“ ЕАД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че имал качеството застраховател по сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ********** с предмет – т.а. „П Б с рег. № ********, с период на валидност от 27.04.2023 г. до 26.04.2024 г., при уговорено покритие по клауза „Пълно Каско“. Излага доводи, че на 06.12.2023 г. в гр. С, на ул. „Г Г“, срещу № 28, настъпило застрахователно събитие – ПТП, което било реализирано по вина на водача на т.а.
„***** с рег. № ******** който при движение на заден ход ударил паркирания т.а. „П Б. В резултат от произшествието били нанесени щети по застрахованото имущество, за отстраняването на които пред дружеството била заведена преписка по щета № ********.
Сочи, че по образуваната преписка било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 5907,89 евро (11 554,82 лв.), постъпило по сметка на сервиза, извършил ремонта на автомобила – „Е Е Е Р – 2“ ЕАД, като били реализирани и ликвидационни разходи на стойност от 7,67 евро (15,00 лв.). Твърди, че отговорността на виновния водач била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, поради което, на основание чл. 411 КЗ, встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента. В тази връзка, изпратил до ответника покана за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, в общ размер на 5915,56 евро (11 569,82 лв.). Сочи, че ответното дружество му платило сумата от 5065,69 евро (9907,62 лв.), като бил налице 1 непогасен остатък от дължимото регресно вземане, в размер на 849,87 евро (1662,20 лв.).
Счита, че ответникът му дължи и заплащането на мораторна лихва в размер на 184,65 евро (361,14 лв.), начислено върху главницата за периода от 01.04.2024 г. до 21.11.2025 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 255,65 евро (500 лв.), предявена като частична претенция от сумата в размер на 849,87 евро (1662,20 лв.), представляваща непогасен остатък от дължимото регресно вземане за обезщетение по щета № ********, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 55,54 евро (108,63 лв.), предявена като частична претенция от сумата в размер на 184,65 евро (361,14 лв.), представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 01.04.2024 г. до 21.11.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва настъпилото застрахователно събитие, както и факта, че към датата на същото е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на т.а. „***** с рег. № ******* Счита, че претенцията на ищеца е завишена по размер. Твърди, че с изплащането на сумата от 5065,69 евро (9907,62 лв.) е репарирал в пълен размер действителните вреди по автомобила. Оспорва претендираното акцесорно вземане. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 255,65 евро (500 лв.), предявена като частична претенция от сумата в размер на 849,87 евро (1662,20 лв.), представляваща непогасен остатък от дължимото обезщетение за вредите, причинени на т.а. „П Б с рег. № ******** от настъпило на 06.12.2023 г. в гр. С, на ул. „Г Г“, срещу № 28, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на т.а. „***** с рег. № ******** гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с „ДЗИ – О з“ ЕАД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва за периода от 24.11.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 55,54 евро (108,63 лв.), предявена като частична претенция от сумата в размер на 184,65 евро (361,14 лв.), представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 01.04.2024 г. до 21.11.2025 г.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: 1/ настъпване на пътнотранспорно произшествие на 06.12.2023г. при твърдения от ищеца механизъм; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и водача на т.а.
„***** с рег. № ******* 3/ факта на заплащане от ищеца на сума в размер на 5907,89 евро (11 554,82 лв.) в полза на сервиза, извършил ремонта на увредения т.а. „П Б с рег. № ********; 4/ факта на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между ищеца и собственика на т.а. „П Б с рег. № ********; 5/ факта на извършено от „ДЗИ – О з“ ЕАД в полза на ДЖ АД плащане на сума в размер на 5065,69 евро (9907,62 лв.).
2
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на лихвата възлиза именно на спорната сума, а на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже наличието на правопогасяващи и/или правонамаляващи дълга обстоятелства.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно - автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба (с изключение на въпроса по т. 1, тъй като ответникът не оспорва механизма на ПТП), при депозит в размер на 250 евро, платими от ищеца в 1-седмичен срок от връчване на настоящото определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определения депозит в указания срок, съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й Д Й който да се призове след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза по делото, тъй като същата не е необходима за правилното решаване на спора с оглед фактите, отделени като безспорни по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника исканото съдебно удостоверение, като в 1-седмичен срок от получаване на съобщението следва да представи проект на съдебно удостоверение и доказателства за заплатена държавна такса. При неизпълнение на указанията съдът ще остави без уважение това доказателствено искане.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
СЪОБЩАВА на страните, че въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в 3 обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаването им да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2026 г., от 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4