Решение № 16918 от 19.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16918 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №

20211110173743 по описа за 2021 година и взе предвид следното:

Производството е по предявени по реда на чл. 415, ал.1 ГПК от „...........” ЕАД срещу Д. К.

К. и Т. К. Л обективно съединени искове за установяване, че ответниците дължат на ищеца следните суми – 1030,90 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. /уточнителна молба от 13.10.2022г./ до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ............ ..., ведно със законна лихва от 17.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 140,98 лв. за периода от 16.07.2019 г. до 03.09.2021г., сумата от 45,27 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 9,55 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 03.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 54258/2021г. на СРС, 71 състав, при квоти, както следва:

- Д. К. К., 1/2 част, а именно: сумата от 515,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 70,49 лв. за периода от 16.07.2019 г. до 03.09.2021 г., сумата от 22,63 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 4,77 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 03.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 54258/2021г. на СРС, 71 състав.

- Т. К. Л, 1/2 част, а именно: сумата от 515,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 70,49 лв. за периода от 16.07.2019 г. до 03.09.2021 г., сумата от 22,63 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 4,77 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 03.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 54258/2021г. на СРС, 71 1 състав.

Ищецът твърди, че ответниците са собственици на посочения топлоснабден имот, за който са предоставени услуги по топлоснабдяване и дялово разпределение. Предвид това претендира горепосочените суми, както и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Д. К. К. и Т. К. Л. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между страните, както и основанието, на което се дължи цена на услуга за дялово разпределение. Навеждат доводи за прилагане на чл. 62 ЗЗП, съгласно който топлинната енергия следва да бъде поръчана от потребителя, в противен случай няма основание за предявяване на иск срещу него. Оспорват изпадането в забава на ответниците, предвид което не се дължи мораторна лихва. Релевират възражение за изтекла погасителна давност, като не оспорват дължимостта на суми извън давността. Молят съда да отхвърли иска.

Претендират разноски.

„Техем Сървисис” ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ищеца, не взема становище по предявените искове. Твърди за посочения исков период да не е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на сочения топлоснабден имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ , като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ /.

В случая, Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като не се оспорва от ответниците, че са били публикувани в един централен и в един местен всекидневник. По делото не се твърди, нито има данни, ответниците да са упражнили и правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ .

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ / и дължат цената на доставената топлинна енергия.

2

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /„битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ / и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие /в този смисъл са мотивите към т. 1 от ТР № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства - Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 14.04.1992г. /л.18-19/ се установява, че по време на процесния период същите са били собственици при дялове от по ½ идеална част за всеки на процесния имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия, като същевременно вещните ползватели на имота са починали преди началото на периода, поради което вещното право на ползване е погасено /видно от служебно изготвените справки – л.84–85/.

Ето защо, съдът счита, че двамата ответници се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са заявени твърдения, нито са ангажирани доказателства, ответниците по делото да са загубили правото на собственост върху процесния имот чрез някой от способите, уредени в чл. 99 ЗС. Ето защо, в качеството си на клиенти на топлинна енергия за битови нужди те са страна по продажбено правоотношение с топлопреносното дружество, сключено при Общи условия, с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ /.

Не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира имота/ е присъединена към топлопреносната мрежа. Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния имот, в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020г. , за който са предявени исковете също не е спорно между страните.

Изложеното предпоставя, че искът за цената на доставена топлинна енергия е доказан по основание.

С определение от 06.12.2022г. по реда на чл. 140 ГПК съдът е отделил като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че до топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. Банишора, бл. 53, вх.Е, ап.114 за процесния период е доставена топлинна енергия в твърдяното количество и качество и на претендираната стойност от 1030,90 лв., върху която е начислена лихва за забава в размер на 140,98 лв. за периода от 16.07.2019 г. до 03.09.2021 г., както и че стойността на услугата дялово разпределение за процесния период е в размер на 45,27 лв., върху която сума е начислена мораторна лихва в размер на 9,55 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 03.09.2021 г.

Горното се потвърждава и от приетите по делото общи фактури /л.15-16/.

Към посочената по-горе сума за главница – 1030,90 лв. следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 45,27 лв., които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „...........” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

По делото не се установява плащане на задължението, съответстващо на притежаваните от ответниците идеални части, а и не се твърди такова, следователно съда следва да приеме, че всеки един от ответниците Д. К. К. и Т. К. Л дължат на ищеца „...........“ ЕАД сума от по 515,45 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за процесния период и по 22,63 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение.

3

Ответниците своевременно са релевирали по делото – с депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл.