Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 374 от 03.08.2026, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1722/2025
Вид
Решение № 374
Подписан
03.08.2026
В сила
01.09.2026
Състав
ХРИСТИНА ИВАНОВА СЯРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т. 9а и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Търговище, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20253530101722 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ЕАД гр.София, против Г. П. Г. от с.Ралица, общ.Търговище, ул.Д******** , с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване и дължимост на сумата от 508.90лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 751760 от 06.01.2021г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 398/04.06.2025г. по ч.гр.д.№ 817 по описа за 2025г. на РС Търговище.

В молбата са изложени твърдения за сключен на 06.01.2021 г. между „Креди Йес" ООД (кредитор), от една страна, и Г. П. Г. (в качеството му на кредитополучател) от друга, Договор за паричен заем № 751760 с чиста стойност от 1,100.00 лв., платими на 12 вноски, всяка от които в размер на 198.00 лв., с краен срок 06.01.2022 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, е в размер на 1,352.35 лв.

За погасяване на задължението от страна на длъжника са постъпили доброволни вноски в общ размер на 1,490.68 лв.

1

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес" ООД, в качеството на цедент и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството му на цесионер е сключючен Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес" ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Креди Йес" ООД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора.

В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за кредит № 751760 сключен между „Креди Йес" ООД и Г. П. Г..

Поради неизпълнение на задължението, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД пристъпва към принудително изпълнение, като е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК против Г. П. Г. за заплащане на дължимата сума по Договор за паричен заем от 06.01.2021 г. Съдът е уважил искането на Заявителя и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 817/2025 г., с която е осъдил Г. П. Г. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумата по непогасеното задължение по Договор за паричен заем от 06.01.2021 г. сключен между „Креди Йес" ООД и Г. П. Г..

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на при условията на чл.47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, Районен съд - Търговище е указал на кредитора, че на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

Придобитото от ищеца, съгласно Приложение № 1 към договора за цесия от 12.01.2024г., вземане възлиза на 936.21 лв. (деветстотин тридесет и шест лева и двадесет и една стотинки), от които: 508.90 лв. (петстотин и осем лева и деветдесет стотинки) главница, 35.17 лв. (тридесет и пет лева и седемнадесет стотинки) договорна лихва, 392.14 лв. (триста деветдесет и два лева и четиринадесет стотинки) неустойка.

С пълномощно от 12.01.2024 г., предишният кредитор /цедентът/ „Креди Йес" ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, 2

ЕИК 202423225, да уведоми от името на „Креди Йес" ООД всички длъжници по вземанията на „Креди Йес" ООД, които „Креди Йес" ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Креди Йес" ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Г. П. Г. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същото е било връчено лично, което е надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка, като копие от известието за доставяне е приложено към исковата молба.

В условия на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомяват за сключен на 12.01.2024 г. Договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС" ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем.

Твърдят че към момента на подаване на настоящата искова молба, гореописаното задължение не е погасено, от което произтича и правният интерес на шщеца за предявяване на настоящия иск.

Молят съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че Г. П. Г. дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 817/2025 г., а именно: 508.90 лв. (петстотин и осем лева и деветдесет стотинки) главница, както и сумата 60.18 лв. (шестдесет лева и осемнадесет стотинки), реализирани от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 10.18 лв. (десет лева и осемнадесет стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. (петдесет лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.06.2025 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК. Претендират разноски по настоящото и заповедното производство.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, чрез назначеният му особен представител. Същият оспорва исковете по 3 основание и размери. Прави възражение за погасяване на сумите за неустойка и лихва по давност. Навежда доводи за неравноправни клаузи в договора, както и искане при условия на евентуалност на т.6 и т.8 от договора. В съдебно заседание поддържа отговора.

В срока за отговор на ответника е постъпил такъв от назначеният му особен представител. Оспорва иска по основание и размер. Прави възражения за неравноправни клаузи и възражение за давност по отношение неустойката по договора.

Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №817/2025г. по описа на РСТ, на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №398/04.06.2025г. срещу ответника с която е разпоредено същият да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД исковата сума от 508.90 лв., представляваща главница по цедирано на кредитора вземане по Договор за потребителки кредит № 751760 от 06.01.2021г., изискуемо на падеж 06.01.2022г., ведно със законната лихва от 03.06.2025г., до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски в размер на 10.18лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

С исковата молба е представен Договора за паричен заем № 751760 към искане № 154874 от 06.01.2021г. със следните параметри: Размер на отпуснатия заем 1100лв. ; размер на месечна погасителна вноска – 112.70лв.; срок на договора 12 месеца; ГПР 48.156% ; месечен лихвен процент – 3.330%; обезпечение по чл.6 от договора. Обща сума за плащане 1352.35лв.

В чл.8 от Договора е предвидена неустойка в размер на 1023.65лв., в случай, че заемателят не представи едно от четирите обезпечения посочени в чл.6 от Договора.

Приложени са ОУ в сила от 22.01.2020г., както и погасителен план към договора в който са посочени размер на месечната вноска без неустойка – 112.70лв. ; с включена неустойка – 198лв. и разсрочена неустойка от 85.30лв.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес" ООД, в качеството на цедент и 4

"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството му на цесионер е сключен Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес" ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Креди Йес" ООД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора.

В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за кредит № 751760 сключен между „Креди Йес" ООД и Г. П. Г.. С обратна разписка получена лично от ответника на 28.02.2024г., същият е уведомен за цесията.

Ищецът признава в исковата си молба, че за погасяване на задължението по договора от страна на длъжника са постъпили вноски в общ размер на 1490.68 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е била длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение, съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, както и по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума.

От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.

По делото е прието за безспорно установено, че между ответника и „Креди Йес“ ООД е сключен процесния Договор за паричен заем № 751760 от 06.01.2021г.

Така сключеният между страните договор за паричен заем Креди Йес, 5 отговаря на критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13, т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съда е задължен да извърши служебно проверка на самия договор и приложенията към него относно наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите. Съдът намира, че следва да се извърши преценка дали договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл. 24 ЗПК.

При така наведеното възражение за нищожност на части от процесния договор за кредит, съдът е длъжен да обсъди, дали са спазени императивно посочените законови изисквания. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения начин.

Видно от представения по делото Договор същият съдържа посочените в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК данни. Ето защо, съдът намира, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Независимо от горното, клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР съдът намира за нищожни и на основание чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Както се посочи, съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 48.156 %, а ГЛП е в размер на 39.966 %. В тази връзка съдебната практика трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва /реш. №906/30.12.04 г. по гр. д.