Решение № 911 от 28.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. София , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна ВълД.

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000500716 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ответника П. Г. К., подадена срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-14 състав, постановено на 02.10.2020 г. по гр. дело № 6879/2019 г., с което Във въззивната жалба се твърди, че решението на градския съд е незаконосъобразно. Излагат се следните оплаквания:

На първо място, че при постановяване на решението СГС е приложил неправилно нормата на чл.46 от договора между НРБ и СФРЮ за взаимна правна помощ и конкретно:

Че е неправилна преценката на съда относно компетентността на районния съд в гр. *** – Сърбия, да разреши спора с оглед разпоредбата на чл.46, ал.1, б. „а“ от договора, с оглед на обстоятелството, че постоянният адрес на П.К. е в България;

Че е неправилна преценката на съда относно обстоятелствата по чл.46, ал.1, б.

„г“ от договора, след като е приел, че П.К. в качеството му на ответник е бил редовно призоваван и уведомяван според законодателството на Република Сърбия, което представлява и нарушение на основни принципи на българското право – не му е бил връчен препис от насрещния иск, решението е постановено при условията на 1 неприсъственост на ответника и липса на отговор от негова страна;

Че е неправилна преценката на съда относно обстоятелствата по чл.46, ал.1, б.

„в“ от договора, след като е приел, че процесното решение не противоречи на българското законодателство.

На второ място се твърди, че в производството пред СГС са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до нарушение на принципите на диспозитивното начало, състезателното начало и равенството на страните в процеса. Конкретно се сочи, че ищцовата страна многократно не е изпълнявала разпорежданията на съда за представяне на писмените доказателства в превод на български език, но вместо да приеме за преклудирана възможността да бъдат представяни нови доказателства на по-късен етап, в съдебно заседание на 03.02.2020 г. съдът е предоставил допълнителна възможност на ищеца да ги представи, което е направено и в заседанието на 15.06.2020 г.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което искането за признаване и допускане изпълнение на решението на решението, постановено от съда в Република Сърбия, да бъде отхвърлено. Претендира се заплащане на съдебните разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец „ТРАЯЛ КОРПОРАЦИЯ“ АД – ***, чрез своя процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. В подадения срещу нея отговор оспорва всяко едно от оплакванията на жалбоподателя и привежда конкретни аргументи за тяхната неоснователност.

Освен с жалбата на ответника, въззивният съд е сезиран и с частна жалба, подадена от името на ищеца „ТРАЯЛ КОРПОРАЦИЯ“ АД срещу определението на СГС по същото дело, постановено на 14.12.2020 г. по реда на чл. 248 от ГПК, с което съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че съдът не е изложил съображения, защо счита заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за прекомерни и какво следва да се разбира под понятието „прекомерност“. Поддържа се, че в случая е неприложима Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, тъй като делото е с международен елемент и и се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Посочва се, че материалният интерес на спора е приблизително 225 000 лева и намалените от СГС възнаграждения не съответстват на риска, поет от представлявалия ищеца адвокат.

2

Иска се отмяна на определението и присъждане като разноски на заплатените от „Траял корпорация“ адвокатски възнаграждения.

Срещу частната жалба не е подаден отговор от ответника П.К..

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Видно от решение на управителния съвет на предприятието за производство на гумени и химически изделия „Траял корпорация“ АД – гр. ***, прието на 19.01.2009 г., считано от тази дата П. Г. К. е бил избран за генерален директор на това предприятие.

Видно от присъда на районния съд в гр. ***, постановена на 29.12.2012 г. по наказателно дело № 2К 186/2012, подсъдимият П.К. е признат за виновен в това, че в качеството си на генерален директор на фирма „Траял корпорация“ АД е допуснал очевидна безстопанственост и поради нехайство е причинил щета на фирмата в размер на 6 667 182,63 динара, с което е извършил наказуемото деяние безстопанственост по чл.234, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. Постановено е наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца – условно.

В присъдата самоличността на подсъдимия е посочена със следните индивидуализиращи данни: роден на 18.04.1966 г. в София, с баща Г. и майка Б., фамилия по рождение Д.. Адресът му в Република Сърбия е посочен като: ***, ул.

„***“ № *, ап.*.

От представеното в настоящото производство удостоверение за родствени връзки е видно, че личните имена на родителите на П.К. са съответно Г. и Б..

Ответникът не е оспорил, че такава присъда е била произнесена по отношение на него.

Към исковата молба е приложен и препис от съдебен акт, преведен като „присъда“, постановена на 07.11.2013 г. по дело № П.99/13 на районен съд ***.

/очевидно се касае за осъдително решение, постановено по гражданско дело/. Видно от този съдебен акт, с него „ищецът-ответник по насрещен иск“ П.К. от *** е бил осъден да заплати на „ответника-ищец“ по насрещен иск „Траял корпорация“ АД от ***, на основание обезщетение, установено с влязла в сила присъда на районен съд *** № 2К 186/12 от 29.02.2012 г., сума в размер на 6 667 182,63 динара със законната лихва върху тази сума, считано от датата на внасяне на насрещния иск 09.04.2012 г. до 3 окончателното изплащане в срок от 15 дена под заплаха за изпълнение.

В мотивите на решението е посочено, че ответникът по насрещния иск не е представил отговор в срок от 30 дни, поради което съгласно чл.350 от ГПК съдът постановява „присъда“, с която удовлетворява исковата молба /“присъда поради пропуск“ – очевидно става въпрос за процедура по постановяване на неприсъствено решение/.

Към отговора на исковата молба е приложен протокол от съдебно заседание на основния съд – ***, проведено на 07.11.2012 г. по дело 2П1 № 116/12. От този протокол се установява, че ищец по него е бил П.К., който е представляван в съдебното заседание от адвокат Д. М.. А от ответника по иска, предявен от К. – „Траял Корпорация“ АД, е бил предявен насрещен иск. Адв. М. е направил възражение, че не е получил пълния текст от отговора на исковата молба, а само първата страница и е заявил, че не желае в този момент да разисква „ответната“ искова молба изцяло.

Предложил е, преписката по „ответната“ искова молба да се отдели и да бъде разпределена на друг съдия.

В същия протокол е отразено, че на пълномощника на ищеца е връчена втората страница на отговора на исковата молба.

Делото е било отложено с цел даване на възможност на страните да изразят становище по връчените им в съдебно заседание документи в 15-дневен срок, „под санкции при пропуск“.

Съдът е обявил, че по предложението за обединяване-разделяне на ответната искова молба ще се произнесе допълнително.

По настоящото дело П.К. е представил също „Писмено заявление от пълномощника на ищеца със становище по отговора на ответника на исковата молба и насрещната искова молба“, подадено на 21.11.2012 г. по дело 2 П.1 № 116/12. От съдържанието на това изявление може да се установи, че през 2012 г. П.К. е предявил срещу „Траял корпорация“ АД искови претенции за заплащане на полагащи му се възнаграждения, произтичащи от трудов договор. А с отговора на неговата искова молба дружеството е предявило насрещен иск за сумата, за която по наказателното дело К. е бил признат за виновен, че е причинил щета на „Траял корпорация“.

В цитираното заявление пълномощникът на К. е заявил изрично, че няма да заяви становище по насрещната искова молба докато съдът не се произнесе, дали тя ще бъде разглеждана в производството по дело 2 П.1 № 116/12.

4

Освен това е приложено и допълнително заявление, постъпило в съда на 18.12.2012 г. , с което е оспорена компетентността на сръбския съд с твърдението, че ответникът по насрещния иск К. живее в България, никога не е имал постоянно местожителство в Сърбия, а е имал само обявено местопребиваване в ***, където е назначен на работа.

Ответникът е представил и протокол от съдебно заседание от 21.12.2012 г., проведено по дело 2 П.1 № 116/12., на което П.К. отново е бил представляван от адв.

Д. М.. В това заседание съдът е постановил разделяне на производството по насрещния иск и предаване на делото за разглеждане от съдебен състав по граждански дела.

По отделения насрещен иск е образувано дело № П 99/13 по описа на съда в ***, по което е постановен съдебният акт, признаването и изпълнението на който се иска в настоящото производство. Видно от представените копия от призовки по това дело, по него са правени опити за призоваване на ответника К. от адреса му в Сърбия през месеците юни и август 2013 г.; опити за връчване на постановеното решение през месеците януари и март 2014 г. – включително чрез полицията. Ответникът е представил и писмо от дирекцията на полицията в ***, в което се отговаря на съда в ***, че разрешението за пребиваване на П.К. в Сърбия е било със срок на валидност до 21.04.2012 г. и че същият е напуснал адреса през 2012 г.

В изпълнение на указанията на СГС, дадени с доклада му по чл.146 от ГПК, ищецът „Траял корпорация“ АД е представил удостоверение, издадено на 22.01.2020 г. от районния съд в *** , че решението, постановено по дело № П 99/13 е влязло в сила на 05.05.2014 г.

Представено е и предложение за повторно гледане, подадено на 07.04.2015 г. от П.К. до съда в ***. В него е заявено, че решението на съда по дело № П 99/13 е било получено от пълномощника на К. на 30.03.2015 г. Изложени са подробни твърдения, че К. е напуснал адреса, на който са му били изпращани съобщенията, още в края на месец февруари 2012 г. С доводите, че не е получил редовно връчен препис от насрещната искова молба и от призовките по дело № П 99/13, поради което не са били налице основания за постановяване на неприсъствено решение, е „предложил“, решението да бъде отменено и делото да бъде повторно разгледано.

С решение от 18.05.2018 г., постановено по дело № П 99/13 районният съд в *** е отхвърлил предложението. Видно от подробните мотиви към това решение, съдът е приел, че на ответника не е отнета възможността да участва в гледането пред съда чрез незаконни действия, особено като се има предвид, че насрещният иск е предявен в производството по дело 2П1 116/12, в което К. е посочил като свой адрес именно този, на който са му изпращани по късно книжата по отделеното производство, 5 както и че препис от насрещната искова молба е бил връчен на неговия пълномощник.

В това решение е записано, че същото може да се обжалва пред Висшия съд в *** в срок от 15 дена от датата на получаване на писмен екземпляр от решението.

Горното решение е било обжалвано от пълномощника на П.К.. С решение от 25.10.2018 г., постановено по дело Гж № 1023/18 , Висшият съд в *** е потвърдил решението на районния съд. Изложени са подробни мотиви за липса на процесуални нарушения, при които да е било постановено решението, което е предмет на признаване в настоящото производство /л.253-256/. Видно от диспозитива на решението на Висшия съд, в него не е посочена възможност за обжалване, от което следва извод, че същото е окончателно.

С оглед на обсъдените по-горе доказателства, въззивният съд намира следното:

По жалбата на ответника П.К.:

По делото не се спори, че в процедурата по признаване на чуждестранното решение е приложим Договор между Народна Република България и Федеративна Народна Република Югославия за взаимна правна помощ /Ратифициран с Указ № 167 на Президиума на Народното събрание от 8.06.1956 г. В сила от 26.01.1957 г./. По силата на чл.3 от КМЧП, когато е налице действащ двустранен международен договор, преценката относно условията за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение се извършва при съблюдаване на този договор. В тези случаи нормите на КМЧП се прилагат субсидиарно – доколкото в договора определени въпроси не са изрично уредени.