Решение № 258 от 12.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно административно наказателно дело № 20235300600990 по описа за 2023 година

С решение № 486/21.03.2023 г., постановено по АНД №

20225330206389 по описа за 2022 г. на Районен съд-Пловдив, XVI н.с., обвиняемата Ц. Н. Н. е призната за виновна, за това че на 16.12.2020 г. в гр.

Пловдив, като непълнолетна, но като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, в съучастие, като извършител, с В. Г.а В. с ЕГН ********** и Я. Х. А. с ЕГН ********** – и двете като извършители, по хулигански подбуди, е причинила другиму – на В.

Ф. И. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в дясната слепоочна част на главата; кръвонасядане по външната повърхност на левия лакът; охлузвания по предните повърхности на двете колена с кръвонасядане по предната повърхност на дясното коляно, които са довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл. 130, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78А, ал. 6 от НК вр. чл. 13, ал.1, т.4 от ЗБППМН, е освободена от наказателна отговорност, като й е наложена възпитателна мярка „Поставяне под възпитателен надзор на родителите със задължение за полагане на засилени грижи”.

Със същото решение обвиняемата В. Г. В. е призната за виновна в 1 това, че на 16.12.2020 г. в гр. Пловдив, като непълнолетна, но като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, в съучастие, като извършител, с Ц. Н. Н. с ЕГН ********** и Я. Х. А. с ЕГН ********** – и двете като извършители, по хулигански подбуди, е причинила другиму – на В. Ф. И. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в дясната слепоочна част на главата; кръвонасядане по външната повърхност на левия лакът; охлузвания по предните повърхности на двете колена с кръвонасядане по предната повърхност на дясното коляно, които са довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78А, ал. 6 от НК вр. чл. 13, ал. 1 т.4 от ЗБППМН, е освободена от наказателна отговорност, като й е наложена възпитателна мярка „Поставяне под възпитателен надзор на родителите със задължение за полагане на засилени грижи”.

Със същия съдебен акт обвиняемата Я. Х. А. е призната за виновна, в това че на 16.12.2020 г. в гр. Пловдив, като непълнолетна, но като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, в съучастие, като извършител, с В. Г. В. с ЕГН ********** и Ц. Н. Н. с ЕГН ********** – и двете като извършители, по хулигански подбуди, е причинила другиму – на В. Ф. И. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в дясната слепоочна част на главата; кръвонасядане по външната повърхност на левия лакът; охлузвания по предните повърхности на двете колена с кръвонасядане по предната повърхност на дясното коляно, които са довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78А, ал.6 от НК вр. чл. 13, ал. 1 т.4 от ЗБППМН, е освободена от наказателна отговорност, като й е наложена възпитателна мярка „Поставяне под възпитателен надзор на родителите със задължение за полагане на засилени грижи”.

Районен съд-Пловдив е постановил веществените доказателства -1 брой компакт диск и 1 брой флашка, находящки се в кориците на делото, да останат по делото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, Районен съд-Пловдив е осъдил обвиняемата Ц. Н. Н., чрез законен представител, обвиняемата В. Г. В., чрез законен представител и обвиняемата Я. Х. А.,чрез законен представител да заплатят по сметка на ОСО при ОП - Пловдив, сумата от по 1151 /хиляда сто петдесет и един/ лева всяка една от тях, направени в хода на досъдебното производство разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останала обвиняемата Я.

Х. А., която чрез защитника си- адв И. Ш., е обжалвала решението, в частта му относно определените, на основание чл.189 от НК, разноски, с искане 2 същите да бъдат отменени или размерът им да бъде редуциран. Във въззивната жалба се излагат доводи, че майката и законен представител на обвиняемата Я. А.- Л. П., е самотна майка и е в затруднено материално положение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитатата изрично заявява, че обжалва първионстанционния акт, единствено в частта му относно присъдените разноски, като моли същите да бъдат отменени, респ. редуцирани.

Представителят на държавното обвинение изразява становище, че съдебният акт на първоинстанционният съд следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановеното решение по така направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

От фактическа страна съставът на Районен съд-Пловдив е приел за установено следното:

Обв. Ц. Н. била родена на **г. и учила в ***** Обв.Я. А. била родена на **. и учила в ***. Обв.В. В. била родена на ***г. и учила в **. Обв. Ц. Н. била приятелка с обв. В.В. и обв.Я. А.. От своя страна последните две не се познавали. И трите обаче посещавали фургон, находящ се в гр. Пловдив, в близост до ***, където се срещали с техни връстници - свидетелите Г. Д. С., П. М. Н., Н. С. М., Б. В. П., Т. Т. П., Н. Д. Т., С. Л. А., М. К. Т., Е. С. Д., И. Е.

Д. и А. К. К.. В началото на месец декември 2020 г. към тях се присъединила св. В. Ф. И., която била приятелка на св. С.А.. Св. И. не познавала посетителите на фургона, с изключение на обв. В. В., с която обаче не била в близки отношения. За кратко време св. И.а се сприятелила със св. К., тъй като намерила общи теми за разговор с него. В резултат на това двамата започнали да споделят помежду си лични впечатления за хората, които посещавали фургона. На 16.12.2020 г., както обикновено, обв.Ц. Н. обв.В. В. и обв.Я. А., както и свидетелите Г. С., П. Н., Н. М., Б. П., Т. П., Н.Т., С. А., М. Т., И. Д, Е.Д. и А. К. били във фургона и разговаряли по между си. Същият ден обв. Я.

А. се запознала с обв. В. В.. Навън било студено, а пространството около фургона – с кал, локви и тръни. В един момент, без причина, обв.Ц. Н. и обв.В. В. започнали да обсъждат помежду как да набият св. В. И. същия ден.

3

Във връзка с това решили да накарат някой от присъстващите във фургона да й се обади по телефон, за да я примамамят чрез него да отиде при тях.

Разговорът им бил възприет изцяло от св. Г. С., която била близо до тях по това време. Същата изпитала неприятни чувства и силно възмущение от намерението на обв. Н. и обв. В. да набият св. В. И.а, както поради физическото им надмощие над нея, така и заради желанието им по този начин да я унизят на публично място - пред фургона, в присъствието на всичките му посетители. Поради това се опитала да ги разубеди, но не успяла. В изпълнение на намерението си, обв.Н. и обв.В. казали на св.А.К. да се свърже по мобилния номер на св.И. и да я покани да отиде във фургона същия ден 16.12.2020г. Св. К. изпълнил желанието им, като провел разговор със свидетелката И.. В резултат на това последната приела поканата му и потвърдила, че ще отиде на уговореното място, а именно във фургона. След като приключила разговора с него, св.И. телефонирала на св. Н. Т. и й казала да я очаква скоро там. Междувременно обв. Ц. Н.споделила на св.С. А., че заедно с обв. В. В. решили да набият св. И.. Пред свидетелката А. обвиняемата разказала, как са използвали св.К., който след проведен разговор успял да я подлъже да отиде на фургона при тях. Св.С. А. се притеснила за приятелката си и й изпратила текстово съобщение чрез мобилния си телефон да не ходи там. Двете обвиняеми обаче разбрали за стореното и накарали св.

А. да се обади на св. И. и да я излъже, че е станала грешка и че тя не била адресат на съобщението. Св.А. изпълнила посоченото и св. И. потвърдила, че щяла да отиде във фургона. Освен това част от присъстващите там се съгласили да снимат предстоящия бой над св. И. с мобилните си телефони, за да разпространят след това записите помежду си и да й се подиграват.

Притеснена от предстоящото събитие, св. Г. С. отново направила усилие да помогне на св. И.. За целта се отдалечила от фургона с намерение да я пресрещне на улицата и да я предупреди, че обв. Н. и обв.В. я очакват там, за да я набият. Намерението й обаче се провалило - когато се срещнали, св. И., бързала да стигне във фургона и не се спряла, за да я изслуша. Св. И. била облечена със сиво яке с качулка. Когато пристигнала на мястото, обв. Н. и обв.В. вече я очаквали навън, за да я бият. При тях била и обв.Я. А., която искала да подкрепи приятелката си - обв. Ц. Н., като се включи в побоя, въпреки че не познавала лично св. И., дори не знаела как изглежда до този момент. Пред фургона излезли и свидетелите П. Н. Н. М., Т. П., Н. Т., С. А., 4

М. Т., И. Д., Е. Д., А. К., Г. С. Б.П., за да наблюдават боя над св. И.. Част от присъстващите, сред които свидетелите С. и П., включили мобилните си телефони на видео - запис, за да го заснемат и да го разпространят помежду си след това. Обвиняемите Н.и В. препречили пътя на св. И. в момента, в който се озовала пред фургона, за да не може да избяга. В този момент обв. А. била близо до тях. Обв Н. и обв. В.започнали да се заяждат със св. И.а провокирали я, като я разпитвали с агресивен тон какво било мнението й за тях и дали била против двете да ходят във фургона. Св. И. не отвърнала на словесната агресията на двете обвиняеми, напротив държала се спокойно с тях и се опитала да води разговор. В този момент била изправена, позиционирана с лице към обв. В. В.. От своя страна последната, без да била провокирана по какъвто и да било начин от пострадалата, употребила физическо насилие спрямо нея и проявил арогантно поведение на обществено място, сред повече хора, като посегнала с лявата си ръка към св. В-. И., хванала я за косата и я издърпала силно, а с дясната - я стиснала в областта на врата и със сила я повалила на земята. В резултат на това св. И. се озовала на земята на колене. Освен това изпитала силна болка в областта на главата. Св.

И. изпаднала в шок от случващото се и загубила чувство за ориентация. В този момент, възползвайки се от състоянието й, обв.Ц. Н., без да била провокирана с действия от страна на пострадалата, коленичила над нея и започнала да я удря с шамари навсякъде по лицето и да дърпа силно косата й с ръце без да спира. От своя страна обв. В. В. ритала с крака краката на св. И..

Св. И. изпитвала силна болка навсякъде по тялото от ударите на двете момичета. Поради това ги молела да спрат да я бият. Опитала се да се изправи, за да избяга, но без успех - обвиняемите Н. и В., заедно, я повалили отново на земята и тя паднала на коленете си. Двете продължили да й нанасят удари с ръце и крака навсякъде по тялото и по лицето й. По този начин със своето поведение обв. Н. и обв.В. провокирали неодобрението и възмущението на свидетелите, незачитайки личната неприкосновеност на индивида, установения в страната правов ред и порядки и проявявайки явно неуважение към обществото. В един момент обв. Ц. Н. стиснала св. И.а силно за врата, натиснала главата й в посока към земята противно на волята й и навряла лицето й в калта. Унизена от случващото се, св. И. я умолявала да не го прави, но обв. Н. не я послушала. Напротив, станала още по - аргесивна наричала я „м.", крещяла с висок глас „Не съм ти навряла лицето в калта ли, 5 ма!" и натискала още по силно главата й към земята. В резултат на това качулката на якето, с което била облечена св. И., се нахлупила върху главата й. В този момент обв. Я. А. се включила в боя над св. И., въпреки че не я познавала и я виждала за първи път. Пострадалата по никакъв начин не била провокирала обв.А.. Въпреки това, последната обвиняема започнала да я дърпа и натискала силно с единия си крак качулката на якето, която била върху главата й, към земята. По този начин със своето поведение обв. А. също провокирала неодобрението и възмущението на свидетелите, незачитайки личната неприкосновеност на индивида, установения в страната правов ред и порядки и проявявайки явно неуважение към обществото. В същото време обв. Н. я стискала силно за врата и натискала главата й към земята. В резултат на това св. И. изпитала силна болка в дясната слепоочна част на главата си, и се опитвала да се освободи от хватката им, но без успех. Освен това ги молела да я пуснат, защото я боляло силно, но те не се съобразили с това, напротив продължили да натискат главата й към калта. Всички присъстващи възприемали случващото се и се чувствали възмутени от поведението и агресията на трите обвиняеми. По време на побоя св. И. се опитала многократно да се изправи на краката си, за да избяга, но без успех обвиняемите Ц. Н. и В. В. я удряли навсякъде по тялото с ръце и крака, скубели косата й, влачели я противно на волята й по земята в пространството около фургона, изправяли я и отново я блъскали на земята. От своя страна св.