Решение № 8049 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8049 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110138916 по описа за 2024 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против С. Д. Петков, в лично качество като собственик на ½ ид. ч. от процесния имот и 1/6 ид. ч., придобити по наследство от починалата му съпруга К. С. Петкова, и против М. С. Петков и Й. А. Ф., в качеството им на съсобственици на по 1/6 ид. ч. от процесния топлоснабден имот за всеки, придобили същия чрез наследствено правоприемство, като М. Петков от неговата майка К. Петкова, а Й. Ф. от нейния баща Антон С. Петков, съгласно уточнителна молба с вх. № 265155/19.08.2024 г.,при условията на разделна отговорност, като сумите се разпределят по следния начин:

1. за С. Д. Петков - в дял от 4/6 от общия дълг:

- сумата от 647,08 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 159,18 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2024 г.;

- сумата от 12,17 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 3,37 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 13.06.2024 г.;

2. за М. С. Петков - в дял от 1/6 от общия дълг:

- сумата от 161,77 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 39,79 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна 1 енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2024 г.;

- сумата от 3,04 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 0,84 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 13.06.2024 г.;

3. за Й. А. Ф. - в дял от 1/6 от общия дълг:

- сумата от 161,77 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 39,79 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2024 г.;

- сумата от 3,04 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 0,84 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 13.06.2024 г.

В исковата молба и уточнителна такава с вх. № 265155/19.08.2024 г. ищецът твърди, че ответникът С. Д. Петков, в лично качество като собственик на ½ ид. ч. от процесния имот и на 1/6 ид. ч., придобити по наследство от починалата му съпруга К. С. Петкова, и ответниците М. С. Петков и Й. А. Ф., в качеството им на съсобственици на по 1/6 ид. ч. от процесния топлоснабден имот за всеки, придобили същия чрез наследствено правоприемство, като М. Петков от неговата майка К. Петкова, а Й. Ф. от нейния баща Антон С. Петков, били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственици и титуляри на вещно право на ползване на жилище в сграда – етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Посочва, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно която: „При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Надежда“ бл. 231, вх. Б, ап. 33, аб. № 58989, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Техем сървисис“ ЕООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася, като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК,чрез адв.Мушехян са депозирали писмен отговор, с който оспорват по допустимост и основателност предявените искове. Възразяват, че исковите претенции за услугата дялово разпределение са недопустими, доколкото по издадените фактури за тези услуги кредитор бил ФДР „Техем сървисис“ ЕООД и за ищеца 2 липсвал правен интерес от установяване на дължимостта на същите. По същество оспорват изцяло исковете по основание и размер. Оспорват наличието на валиден договор сключен с дружеството за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД и ищеца. Твърдят, че липсва годно, сертифицирано СТИ, находящо се в абонатната станция, обслужваща процесния имот. Оспорват наличието на валидно облигационно отношение между страните и в тази връзка оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия. Не било доказано, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот. Оспорват и претенциите за мораторна лихва по аргумент, че не са получавали покана от ищеца за плащането им.

Правят възражение, че исковите претенции са погасени по давност. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не оспорва предявените искове.Представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Установява се по делото въз основа на договор за продажба на държавен недвижим имот от 05.04.1989год.,че К. С. П. и С. Д. П. са придобили правото на собственост на недвижим имот в гр. София, ж. к. „Надежда“ ,бл.231,вх.Б,ет.5,ап.33 .

Съгласно справка в НДБ ,К. С. П. е починала на 30.12.2013год. като нейни наследници по закон са С. Д. П. ,съпруг и М. С. П. ,низходящ и Й. А. Ф. ,заместила починалия на 23.06.2006год. син - Антон С. П. .

Същевременно от представените по делото договор с № 208/14.11.2000год. сключен между ТЛП и ЕС на адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“ бл. 231 се установява, че сградата, в която се намира и жилището е топлофицирана.

Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2020год. до 30.04.2022год. ,потребители на топлинна енергия за топлоснабдения имот с гр. София, ж. к.Надежда, бл.231,вх.Б,ет.5,ап.33 ,абонатен № 58989 са и тримата ответника.

С. Д. П. е бил собственик на ½ идеална част от имота,а другата ½ идеална част, след смъртта на съпругата му К. П. е наследена,съобразно чл.5 и чл.9 от ЗН от наследниците й по закон ,при равни дялове или по 1/6 идеална част.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. В случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е 3 физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1 от ЗЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди.

Доколкото ответника С. П. е бил собственик на 4/6 идеални части ,а ответниците М.

П. и Й. Ф. на по 1/6 идеална част от топлоснабдения имот, то същите през процесния по делото период имат качеството на клиент на топлинна енергия, която закупува от „Топлофикация София“ ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носят отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия , до правата си в съсобствеността .

Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения с ответниците, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект в гр.

София, ж. к. Надежда, бл.231,вх.Б,ет.5,ап.33 ,абонатен № 58989.

От събраните по делото писмени доказателства /индивидуални справки за отопление и топла вода, както и главни отчети/проверка за абонатен номер 58989 ,за сезон 2020/2021 и сезон 2021/2022 ,подписани от клиент,което не е оспорено/ и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ като обективно и професионално изготвено, съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ на ответника на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка относно процесния период. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 .