Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 314 от 02.06.2023, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 220/2023
Вид
Определение № 314
Подписан
02.06.2023
В сила
01.06.2023
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 и 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 и 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.117 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.120 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. В., 01.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500220 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Чл.121 ГПК /обжалване на определението във връзка с подсъдносттта/.

Образувано е по частна жалба на Д. Д. Д. с ЕГН********** чрез адвокат-пълномощник Д. Г. с адрес за призоваване и съобщения:гр.В. против:определение №2026/16.12.2022 г. по гражданско дело №2151/2022 г. по описа на Районен съд-В. .

Поддържа се ,че Съдът неправилно приел, че следва да прекрати делото и да го изпрати по компетентност в друг съдебен район, поради следните съображения:

Съдът не бил връчил възражението и приложените доказателства ,подадени по делото от ответната страна, която така и не е била открита на постоянния си адрес, за да може частният жалбоподател да вземе отношение и да се защити.

Съдът отнемал правото на становище и ограничавал правото на защита по този начин.

Съдът не е взел предвид, че ответната страна е регистрирала настоящ адрес на детето в с.Д. С. едва на 10.11.2022 г., като преди тази дата детето е било регистрирано на адрес в гр.В., имало личен лекар в гр.В.-д-р М. съответно имунизациите му били правени в гр.В., имало издаден задграничен 1 паспорт от ОД-МВР -В., имало направено упълномощаване от родителите на майката на частния жалбоподател , която се грижи за детето, да ги представлява където е необходимо, да гледа детето и т.н..

Съдът не бил взел предвид, че горецитираното дело, което е образувано пред Районен съд-В., е образувано на 17.10.2022 г., а ответницата е образувала гр.дело в Районен съд-Б. на 14.11.2022 г. т.е настоящото дело е образувано преди образуваното от ответницата дело пред Районен съд-Б. и следвало Районен съд-В. да разгледа спора, а не Районен съд-Б.

Детето било регистрирано на адрес във В., имало личен лекар във В., отглеждано било във В. и било недопустимо съдът да допуска некоректния родител да прави адресна регистрация на детето в друг съдебен район единствено с цел да шиканира съда и да създава проблеми на коректния родител.

С оглед горното се поддържа,че така постановеното Определение №2026/16.12.2022год. по гражданско дело №2151/2022 г. по описа на Районен съд-В. е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да се разпореди да продължат съдопроизводствените действия от Районен съд-В. .

След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Окръжен съд-В. намира за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по искова молба от 17.10.2022 г.от Д. Д. Д. лично и като законен представител на малолетното дете Й. Д. Д., и двамата от гр. В., чрез адв. Д. Г. против Д. Н. С. от гр. Д., с която е предявен иск за развод по чл. 127, ал. 2 от СК.

С молба вх. № 9573/17.11.2022 г. ответницата, чрез упълномощен процесуален представител е направила възражение за местна подсъдност на делото, като е посочила, че малолетното дете се намира при нея в с. Д. С.

Представила е доказателства за адресната регистрация на детето.

С определение № 2026/16.12.2022 г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд - Б..

С последващи молби от 16.10.2023 г. (листа №34 и 35 от делото) страните по делото са заявили, че са постигнали споразумение и че желаят 2 делото да се разгледа от Районен съд-В. ,тъй като майката и детето живеят в гр.В.

С молба вх. № 761/19.01.2023 г. . (лист №37 от делото) ищецът чрез процесуален представител е поискал съдът да си отмени прекратителното определние

Районен съд-В. е приел ,че разпоредбата на чл. 253 ГПК съдържа регламентация за оттегляемите определения - тези, които не слагат край на делото и могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд, вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Отменяеми от същия съд определенията са тези, които подготвят произнасянето на съда по съществото на спора, по който се дължи постановяване на краен съдебен акт определенията, свързани с хода на делото, със събиране на доказателства и др.Характерът на атакуваното в настоящото производство определение не е от категорията на посочените определения по чл.253 от ГПК, тъй като със същото съдът се е прекратил производството по делото и е изпратил същото на компетентния съд..

С оглед на горното Съдът е оставил без уважение подадената от ищеца Д. Д. Д., чрез адв. Д. Г. молба за отмяна на определение от 16.12.2022 г., с което съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото на компетентен съд .

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. намира за установено от правна страна следното :

По принцип определената от закона подсъдност не може да бъде про‐ меняна по съгласие от страните (чл. 117, ал. 1 ГПК), т.е. правилата относно подсъдността имат императивен характер. Законът допуска обаче, по изключение, страните да договарят подсъдност различна от законоустановената, или това е т.нар. „договорна подсъдност“.Съгласно чл.

117, ал. 2 ГПК, с писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не този, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност, с изключение на подсъдността по чл. 109 ГПК по местонахождение на недвижимия имот. От редакцията на нормата могат да бъдат направени няколко извода:

На първо място - уговорката между страните по спора следва да е на‐ правена в писмена форма, която е форма за действителност. Законът говори 3 за „писмен договор“, т.е. за съглашение, което може да бъде постигнато отделно, но което може да бъде и част, самостоятелна клауза от материалноправния договор, спора по който е предмет на същото.

Същественото е, че тази договорка има самостоятелно значение, „самостоятелен живот“ и дори когато е част от материалноправния договор, се подчинява отделно на правилата на действителността. В настоящия случай от представените по-горе доказателства се установява по безспорен начин ,че страните са сключили писмен договор за разглеждане на делото от Районен съд-Видин.

Договорът за местна подсъдност може да се отнася единствено за имуществен спор, каквито са споровете за оценимо в пари право-такъв е един от обективно съединените искове за издръжка.

Страните могат да договарят единствено различна местна подсъдност, с изключение на тази по местонахождение на недвижимия имот (чл. 109 ГПК), но не и да променят определената от закона родова или инстанционна (функционална) такава. Ако те направят това, постигнатата договорка е недействителна като противоречаща на закона, поради което сезираният съдът не следва да я зачете. Ако страните уговорят едновременно различна родова и местна подсъдност, недействителността засяга единствено частта, която касае родовата подсъдност, а в останалата си част, ако са налице останалите предпоставки, същата е действителна и следва да бъде зачетена от съда, когато страните се позоват на нея, като родовата подсъдност ще следва да се определи по общите правила на чл. 103 и 104 ГПК, или други специални такива, предвидени в закона- Определение № 452 от 07.06.2011 г. по ч.т.д. № 140/2011 г., II т.о. на ВКС .В настоящия случай страните са договорили единствено различна местна подсъдност, с изключение на тази по местонахождение на недвижимия имот (чл. 109 ГПК) и не са променили определената от закона родова или инстанционна (функционална) такава,поради което постигнатата договорка е действителна .

Избраният от страните по спора местнокомпетентен съд е посочен конкретно.

По аргумент от Чл.117 ал.3 ГПК не съществува забрана за промяна на подсъдността и след възникването на спора ,т.е. след подаването на исковата молба .

4

Разпоредбата на Чл.120 ГПК не намира приложение,тъй като тя цели да предотврати шиканирането на процеса от страна на ответника чрез смяна на постоянния адрес на ответника .В настоящия случай е налице ясно дефинирана в писмена форма воля на страните спорът да се разреши от Районен съд-В. ,която следва да се зачете от съда по силата на Чл.117 ал.2 ГПК .Налице е и промяна на настоящия адрес на детето в гр.В. ,което е още един аргумент делото да се разгледа от Районен съд-В. (Чл.127 ал.2 СК).

Водим от горното Окръжен съд-Видин

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2026/16.12.2022 г. по гражданско дело №2151/2022 г. по описа на Районен съд-В. и връща делото на Районен съд-В. за продължаване на съдопроизводстевите действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5