Решение № 4835 от 10.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4835 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330110923 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „********“ № **, ет. **, ап. **, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*****“ № **, ет. **, офис **, чрез адв. Д. Б. от АК ****, против против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев“ № 58, офис 6, с която е предявен иск за осъждане на ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД да заплати на ищеца С. М. С. сумата в размер на 10,00 лв., предявена като частичен иск от общо 2151,70 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 05.04.2023 г. ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 2151,70 лв. Тази сума била претендирана от ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД на основание договор за паричен заем, какъвто ищецът твърди, че не съществува между страните. Поради това нямало правно основание за получаване на тази сума от ответното дружество.

По гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения осъдителен иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на 1 исковата молба от ответника „София Комерс Кредит Груп” АД, със становище за неоснователност на предявения иск. Възразява, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства в насока установяване основателността на предявената искова претенция. Сочи, че ищецът е заплатил на ответника на ****. сумата в размер на 2151,70 лв., чрез системата на „Изипей“, с посочено основание на плащането „пълно погасяване на кредит ЕГН ********** С. М.

С.“.

По гореизложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от Г П К за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В открито съдебно заседание ищецът С. С. се представлява от адв. Д. Б., който поддържа исковата молба и моли исковата претенция да бъде уважена.

Заявява, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит от ******., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата в размер на 1100,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от законния представител на ответното дружество – А. Д.

С., с което оспорва исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен.

С протоколно определение от 29.10.2025 г., постановено по делото, е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на предявения иск като същият е увеличен на сумата в размер на 1051,70 лв., който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).

Следователно за уважаване на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на 2 процесната сума в размер на 1051,70 лв. на ответното дружество.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по този факт .

При доказване на плащането от страна на ищеца, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 1051,70 лв. е заплатена на валидно правно основание.

Страните по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ***** се установява, че между „София Комерс Кредит Груп“ АД, като кредитор и С.

М. С., като кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което на ищеца С. С. е предоставена сума в размер от 1100,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 41,16 %, годишният процент на разходите е 49,89 %, а общата сума за погасяване – 1403,61 лв. Договорено е задължението да се погаси на 14 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 100,26 лв.

Крайният срок за погасяване на кредита е 22.08.2023 г.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.

Съгласно чл. 6 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:

1) поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90 % от стойността на отпуснатия кредит, но не понисък от 1,5 минимални работни заплати или 2) поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати.

Според чл. 7 от Договора при неизпълнение в срок на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, потребителят кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора неустойка в размер от 919,80 лв., платима на 14 равни части в размер на 65,70 лв. всяка, на падежите на всяка погасителна вноски по кредита. Посочено е, че към всяка от анюитетните вноски се добавя сума в размер от 65,70 лв. за неустойка, като по този начин общият размер на всяка погасителна вноска по кредита се равнява на 165,96 лв. Същевременно в чл. 1 от Договора е посочено, че общата сума за погасяване от потребителя е в размер от 1403,61 лв. Следователно вземането за неустойка не се включва в общо посочената за заплащане сума в Договора.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по 3 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя “ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,89 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочените в договора годишен процент на разходите от 49,69 % и общата сума за плащане от кредитополучателя – 1403,64 лв. обаче не съответстват на действителните такива. В размера на ГПР не с а включени част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредоставяне на обезпечение. Предвидената неустойка е в размер на 919,80 лв., която сума е в размер близък до предоставената заемна сума по Договора за кредит.

Задължението за неустойка представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с Договора за кредит и съобразно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включена при изчисляване на ГПР. Умишленото невключване н а задължението за неустойка в ГПР по Договора за кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 о т ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски 4 кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва (като това включва както възнаградителната лихва, така и законната лихва за забава за периода до подаване на исковата молба) или други разходи по кредита – такси, неустойки и т.н.

В процесния случай страните не спорят и с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника на ***** сумата в размер на 2151,70 лв. чрез системата на „Изипей“ АД. Не е спорно между страните и обстоятелството, че между тях е сключен договор за кредит от ****, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата в размер на 1100,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца. Сключването на визирания договор и усвояването на заемната сума от ищеца изрично се признава от него в първото открито съдебно заседание по делото. Предвид установената по делото недействителност на договора за кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Доколкото предоставеният кредит е в размер на 1100,00 лв., което е чистата стойност на кредита, то горницата над тази сума до пълния заплатен размер от 2151,70 лв., равняваща се на 1051,70 лв., се явява платена от ищеца при начална липса на правно основание и подлежи на връщане.