Определение № 141 от 12.06.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 43/2023
- Вид
- Определение № 141
- Подписан
- 12.06.2023
- В сила
- 12.06.2023
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 123 · Наказателен кодекс
- чл.123, ал.1 · Наказателен кодекс
- член 234, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 141 гр. Варна, 09.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20233000600043 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд - гр. Варна е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура Варна, против определение №65/25.01.2023г. на Варненския окръжен съд по ЧНД № 1401/2022г. С атакуваното определение се отменя постановление от 10.11.2022г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна, с което е прекратено наказателното производство по ДП№192/2016г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Варна, водено срещу неизвестен извършител за това, че на 19.11.2016г. в гр. Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - медицинско лечение при планова операция, е причинена смъртта на Р. С. С. - престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на определението на съда. Твърди се, че постановлението не страда от пороците, посочени в акта на първоинстанционния съд. Сочи се, че в прокурорския акт е описана приетата фактическа обстановка и е направен анализ на доказателствата и доказателствените средства. Въз основа на този анализ прокурорът е стигнал до правния извод, че няма престъпно деяние, извършено от член на лекарския екип. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното определение.
Въззивният съд след като се запозна с доводите, изложени в протеста, определението на първоинстанционния съд, прекратителното постановление на Окръжна прокуратура-Варна и със събраните доказателства в хода на досъдебното производство, намира протеста за процесуално допустим, а разгледан по същество за неоснователен.
1
Според разпоредбата на член 243, алинея 5 от Наказателнопроцесуалния кодекс постановленията за прекратяване на наказателното производство подлежат на съдебен контрол с оглед тяхната законосъобразност и обоснованост. Това означава прокурорът да направи обоснован, пълен и обективен анализ на всички събрани по делото доказателства. Едва след такъв анализ следва да се изведе съответния правен извод защо наказателното производство подлежи на прекратяване.
Въззивният съд споделя доводите в атакуваното определение, че прокурорското постановление, макар и обстойно не дава отговор на конкретните въпроси - дали при разследването са установени деяния, които могат да се квалифицират като престъпление по член 123 от Наказателния кодекс и ако не представляват - защо. Окръжният съд не е приел доводите на прокурора и е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство. Определението е законосъобразно, защото съдът е отменил необоснован прокурорски акт, с който се слага край на наказателния процес.
Постановлението е необосновано, защото не са обсъдени всички обстоятелства, които се отнасят към състава на престъплението по чл.123 от НК. Съставът на престъплението по чл. 123 от НК изисква да бъде нарушена правна норма, регламентираща занятие или друга правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Това нарушение да е в резултат на незнание или немарливо изпълнение на дейността. В следствие на това нарушение да се стигне до смъртта на друго лице. От субективна страна деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди, че нарушаването на правилата ще доведе до смъртен резултат.
В този смисъл съставът на въззивния съд споделя изводите на първата инстанция за необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Следва да се посочи, че начинът, по който наблюдаващият прокурор избрал да изложи доводите си за разследваното деяние противоречи на установения стандарт за прокурорски постановления.
В своя акт той е отделил особено внимание на възраженията на наследниците на пострадалия С.. Срещу всяко възражение е посочил своите доводи и се е аргументирал с заключението на съдебно-медицинските експерти.
Обсъждането на възраженията на наследниците на пострадалия, обаче не е единственото, което следва да се обсъди в постановлението за прекратяване.
Необходим е цялостен фактически и правен анализ на разследваното деяние.
В постановлението липсва анализ на показанията на свидетелите и не е изяснено какви факти се установяват чрез тях. Основно внимание наблюдаващият прокурор е отделил на анализ на съдебно-медицинските експертизи, но този способ за доказване не е единственият, чрез който може да се установи дали е извършено престъпление. Необходимо е да се анализират всички доказателства, установени чрез наличните доказателствени средства, включително и показанията на свидетелите. Не са анализирани и приложените към делото медицински документи, документиращи извършената операция на С..
2
В мотивите към постановлението не е отразено кой точно нормативен акт е задължавал лекарския екип да предприеме определени действия при извършването на операцията. Още повече, че по делото се спори коя наредба е действала към момента на деянието. Необходимо е действащият нормативен акт да се посочи изрично, като се обоснове неговото валидно действие към датата на оперативната интервенция. За да е осъществен състава на престъплението е необходимо правно регламентираната дейност да представлява източник на повишена опасност. В този смисъл следва да бъдат изложени доводи дали лекарската професия представлява такава дейност.
В прекратителното постановление декларативно се твърди, че не са извършени нарушения от д-р К., без обаче да са посочени какви са правилата за извършване на съответната операция. В този смисъл на първо място, както беше посочено по-горе следва да се уточни кой нормативен акт е действал към момента на операцията. След това е необходимо да се съпоставят задълженията на лекарския екип, предвидени в съответната наредба с извършените от лекарите конкретни действия за да се прецени дали те съответстват на изискванията на наредбата. Тук е мястото да се посочи, че не е необходимо прокурорът или съдията да имат медицинско образование за да могат да преценят дали извършените фактически действия от лекарите представляват нарушение на съответни правила от наредбата. Това е така, защото се касае за тълкуване на правно регламентирана дейност при упражняването, на която е последвала смърт на физическо лице.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция за необходимостта от извършване на допълнителни следствени действия, отнасящи си до допълнителни задачи към съдебно-медицинската експертиза, формулирани от първоинстанционния съд, а имено: При отклонение на стойностите на ЦР / 45.69/, кой друг показател трябва да е с завишени /повишени/ стойности, за да се приеме, като категорична предпоставка за образуване на тромб; Дали стойностите от 45.69 са показател за образуване на тромб; Защо е противопоказно провеждането на антитромботична терапия на пациенти до 40г. възраст.; Защо след като е била задължителна профилактиката, не е направена доплерова сонография /съдово изследване/ и дали е следвало такава да бъде извършена или не; Правилни ли са диагностичният процес при приема на пациента С., извършените медицински изследвания при подготовката за операцията, извършената операция и действията след нея и какво от тях не е изпълнено, включително да бъде даден отговор дали е налице нарушение на Наредба №21 от 28.06.2004г., за утвърждаване на медицински стандарт "Ортопедия и травматология" (отм.) или не; Налице ли е неправилно и/или закъсняло действие/бездействие, което да е в причинна връзка с настъпилата на 19.11.2016г. година смърт на Р. С..
Отговорите на тези задачи са необходими за да се изяснят напълно всички медицински въпроси, които имат отношение към настъпването на смъртта на пострадалия С.. Съставът на въззивния съд намира, че последните две задачи, формулирани от първата инстанция следват да бъдат коригирани, 3 защото от вещите лица не може да си иска да посочат конкретно нарушение на Наредба № 21 и причинна връзка между конкретно действие или бездействие и настъпилата смърт на С.. Тези въпроси за правни и следва да се решат от прокурора или съда, а не от вещите лица. На експертите може да се постави задача да посочат конкретни фактически действия, които е следвало да извършват лекарите от екипа за да предотвратят смъртта на С..
Въззивният съд счита, че доказателствените материали по делото следва да се попълнят с длъжностни характеристики на всички лекари, които са участвали в операцията на пострадалия. Тази документация допълнително ще изясни какви са били конкретните задължения на всеки един от участвалите в лекарския екип.
В заключение съдът намира, че определението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено и делото да се върне на наблюдаващия прокурор за да се извършат допълнителни процесуално-следствени действия и да се изготви ново постановление, в което обосновано да се отговори на въпросите, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение.
Водим горното и на основание член 234, ал.8 от НПК , Варненският апелативен съд ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №65/25.01.2023г. окръжен съд по ЧНД № 1401/2022г.,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. на
Варненския
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4