Решение № 672 от 08.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Варна, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110203343 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „СОД 92“ ЕООД, ЕИК 203803796, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Здравко Чакъров“, № 7, ет. 4, ап. 20, представлявано от С.П.М., депозирана чрез адв. Н.Н. С. - АК Варна , против Наказателно постановление № 03-014027 от 23.06.2021год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на дружеството е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.

В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че при издаването и връчването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а самото Наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано по следните съображения:

Административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си, произхождащи от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед неговата основателност и законосъобразност, не е събрал допълнителни доказателства за извършеното нарушение, преди да се произнесе по преписката.

1

Административнонаказващия орган не е спазил императивната разпоредба на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е посочил датата и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Липсва индивидуализация на административното нарушение, доколкото в НП не са посочени конкретните действия или бездействия на нарушителя по извършеното нарушение, посредством изложени конкретни фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението.

В жалбата се сочи, че след приключване на проверката и преди издаване на АУАН всички дължими суми били изплатени на конкретния работник. Поради това се сочи, че нарушение не е извършено и се иска отмяната на НП. Алтернативно се иска измяна на НП до законоустановения минимум.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.С., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли за отмяна на НП или за редуциране на наказанието до законоустановения минимум.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2021год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, в това число и св. Р.П. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на въззивното дружество като работодател. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в Д“ИТ“гр.Варна от работници, че не са изплатени трудовите им възнаграждения. В хода на проверката от представените от възз. дружество документи, в това число и трудов договор и допълнително споразумение с лицето Г.С., ведомост за заплати за м.04.2021г., било установено, че С. работел във възз. дружество , на длъжност „охранител“. На база на представените документи, св.П. установила, че за С., съобразно установената в дружеството периодичност на плащанията, трудовите възнаграждения следвало да се изплащат до 15-то число на следващия месец.

Констатирала още, че за м.04.2021г. от страна на възз. дружество било начислено, но не било изплатено уговореното трудово възнаграждение в размер- 48, 03лв. Според представените документи за м.04.2021г. за С. било начислено възнаграждение за платен отпуск в размер на 48,03 лв., което било изплатено съобразно представената разпечатка за банков превод на 27.05.2021г..

Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР2115582/11.06.2021год. в който били дадени и задължителни предписания за спазване на трудовото законодателство. Препис от протокола бил връчен на представляващия дружеството на 14.06.2021год..

2

За констатираното нарушение на 14.06.2021год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН бл. № 03-014027, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ. Посочено било че нарушението е извършено в гр.Варна, на 18.05.2021год., към който момент следвало да бъдат изплатено трудовото възнаграждение на работника С.. Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия възз.дружество, който го подписал без възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него не постъпило писмено възражение.

На 23.06.2021год., въз основа на акта и материалите о АНП, АНО издал атакуваното НП, като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ, но е отстранило нарушението веднага след установяването му и на основание чл.

415в, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 300лв..

В съдебно заседание показания е дала св.Р.П. – инспектор в Д“ИТ“, която в показанията си излага възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи че по време на проверката било установено чрез представените вътрешни правила дружеството каква е периодичността на заплащане на заплатите на С..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно 3 от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.

В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице и един свидетел.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

АУАН така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – неизплащане в уговорения сок на трудово възнаграждение за месец април 2021г. в размер на 48, 03лв. на работника Г.С.. Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според 4

АНО подкрепят адм.наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице в тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.

Съгласно чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата размерът на работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата и колективния трудов договор.

Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.

От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл.

270, ал.2 и ал. 3 от Кодекса на труда.

По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът към месец април 2021г. има качеството работодател по отношение на Г.С., като и че на за този месец на работника не е изплатено в уговорения срок уговореното трудово възнаграждение. За този месец от страна на работодателя е било начислено възнаграждение в размер на 48, 03 лв., но същото е било изплатено едва на 27.05.21г.. В горната насока в същност са и всички събрани по делото доказателства – ведомост за заплати за м.04.2021г., трудов договор и допълнително споразумение, случени между С. и въззивника, документи за платена заплата, представени от възз.дружество. Не е спорно и това, че заплатата на С. са се изплащали в срок до 15 число на следващия месец, като в тази насока са вътрешните правила относно работната заплата във въззивното дружество, както и показанията на св. П.. Следователно уговореното и дължимото за месец април 2021год. възнаграждение на работника С. е следвало да бъде платено в срок до 17.05.2021г.- понеделник първият работен ден след 15.05.21г., който съгласно календара за м.май 2021г. е събота и е неработен ден, в което няма спор, а и по категоричен начин се установява от доказателствата по делото. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието по изплащане на трудовото възнаграждение.